Статия на сайта Dialectik Football от 5 януари 2022 г.
Купата на краля остава добра възможност за откриване на отбори. След като победи Хетафе и Селта, Атлетико Балеарес – играещ в Примера Федерасион – ще приеме Валенсия. Гала мач в бурната история на този клуб, роден сред пролетариата на Майорка.
На върха в класирането на шампионата и класирал се за осминафиналите за Купата на краля, можем да кажем, че Атлетико Балеарес има успешен старт на сезона. На спортно ниво „балеарите“ дори изживяват най-добрия си период. История, започнала преди малко повече от сто години по инициатива на част от местната работническа класа, но през своите кризи клубът се дистанцира от социалния си произход. От своя страна привържениците, които остават защитници на тази история, държат нещата под око.
Механици, работници в металургията и сливане
В Майорка най-известният клуб е РКД Майорка, основан през 1916 г. под името ФК Алфонсо XIII, което носи до 1931 г. Това е клубът на социалния елит на острова. С такова име е трудно да си представим друго. Работниците от Майорка все още нямат по това време футболен клуб, с който да се идентифицират. Намаляването на работните часове и осемчасовият работен ден, получен през 1919 г. след интензивен период на стачка, помага за разрешаване на ситуацията и освобождава време за работниците. През следващите месеци се създават два отбора, които няколко месеца по-късно се сливат.
Меканико се появява по инициатива на Габриел Сифре Борас, механик в работилниците на компанията за морски транспорт Isleña Marítima. Клубът играе с фланелки на сини и бели райета, цветовете на компанията, а шортите на играчите са изрязани директно от работните гащеризони, както разказва историкът Мануел Гарсия Гаргало, специалист по футбола в Майорка, на уебсайта Cihefe. По същото време друг отбор, ФК Майорка, е създаден от работници от леярната Carbonell, към които бързо се присъединяват други другари.
Двата отбора бързо се сливат и дават началото на ФК Балеарес, чийто първи президент е Бартомеу Лабрес Алберти, работник в леярната Pedro J. Tous. Преди това Меканико, подобно на ФК Майорка, всъщност няма законно съществуване. Според Мануел Гарсия Гаргало, на ФК Балеарес също му отнеме известно време, за да се регистрира. „Едва през декември 1922 г. клубът се регистрира в регистъра на сдруженията на гражданското правителство, воден от желанието си да се присъедини към Каталунската футболна федерация. Не знаем дали в крайна сметка го е направил, но това служи за нормализиране на положението му“.
Раждане на класово съперничество
ФК Балеарес се развива и бързо се установява на „Сон Каналс“, новият му стадион. От сезон 1923/1924 до 1940 г. клубът участва в провинциалното първенство на Майорка, състезание, което успява да спечели само веднъж – през 1928 г. В класирането на този шампионат ФК Балеарес е доста пред ФК Алфонсо XIII/КД Майорка, но и от КД Констансия. Ако ФК Балеарес се радва на истинска популярност сред работниците в Палма, ФК Алфонсо XIII/КД Майорка може да разчита на финансовата подкрепа на местните фашистки елити. Възходът на футбола в Майорка е пресечен от това противопоставяне между пролетариата и буржоазията и съперничеството между двата отбора избухва от първото derbi palmesano (дерби на град Палма) в историята. Организиран на 13 март 1921 г. на стадион „Бонс Айрес“, мачът е осеян от сблъсъци между привържениците, провокирайки намесата на Гражданската гвардия.
В политически план от септември 1923 г. Испания е под игото на диктатурата на Примо де Ривера. Регионалистите и анархосиндикалистите са жестоко репресирани и забранени от режима. По това време клубове като Барса и КЕ Юпитер също са застрашени поради близостта си с каталунското движение. Въпреки склонността си към републиканската и антифашистка левица, ФК Балеарес изглежда избягва този тип натиск. Между 1934 г. и 1936 г. Федерацията на Балеарските острови организира турнир, наречен „Купата на президента на републиката“ (да не се бърка с турнира за Купата на краля, преименуван като такъв по време на Втората република). ФК Балеарес печели две от единствените три издания на този турнир – през 1935 г. и 1936 г. И двата пъти е пред КД Майорка.
През този период ФК Балеарес се отличава с известна прогресивност, като назначава Лита Солер, Мис Балеарес 1935 г., за почетен президент на клуба. Едно не толкова съществено назначение във футболен клуб от 1930-те години, което напомня това на Ана Мария Мартинес Саги няколко месеца по-рано в ръководството на Барса. Също така не е изненадващо да се видят няколко членове на ФК Балеарес в делегацията на Майорка, очаквана в Барселона за участие в Народната олимпиада през юли 1936 г., отменена поради въстанието на Франко.
Ново сливане по-късно: Атлетико Балеарес
Ако Барселона устоява на въстанието благодарение на анархистите от CNT (Национална конфедерация на труда), Майорка пада в първите часове на Гражданската война в ръцете на фашистите. Като се има предвид демонстрираната подкрепа за националистическата кауза, КД Майорка (който става Реал КД Майорка през 1947 г.) логично получава благоразположението на властите на Франко. ФК Балеарес трябва да се научи да съществува под диктатурата. Работническият клуб оцелява, като поддържа сравнително солидна социална база предвид обстоятелствата. През 1942 г. футболът в Палма отново е променен чрез сливането или по-скоро поглъщането на ФК Атлетик от ФК Балеарес. Създаден преди двадесет години, Атлетик е много по-малък и по-малко известен. Освен това той поддържа сърдечни отношения с КД Майорка. Но градската експанзия на Палма се отразява на стадиона и клубът е заплашен от изчезване. И така се появява КД Атлетико Балеарес (Клуб Еспортиу Атлетик Балеарс, името на каталунски, предпочитано от привържениците), който запазва цветовете, които остават същите от Меканико, както и седалището и стадиона на ФК Балеарес. „Дори съперничеството с КД Майорка остава непроменено чрез наследството на ФК Балеарес“, добавя Мануел Гарсия Гаргало.
В края на 1950-те години старият стадион „Сон Каналс“ става твърде малък. Строи се нов стадион. Открит през 1960 г., стадион „Балеар“ е финансиран от кооперация от малки собственици, наречена Procampo. С новия си стадион Атлетико Балеарес влиза във втора дивизия, където остава два сезона между 1961 г. и 1963 г. Но парадоксално, тази нова ера съвпада с първия спад на клуба. Напускайки „Сон Каналс“, кварталът, в който играе, Атлетико Балеарес губи много привърженици по пътя си. Преместване, преживяно като отдалечаване от социалните корени. Първа икономическа, институционална и спортна криза, която води клуба до регионалната дивизия между 1973 г. и 1975 г. Той прави две кратки подвизавания там през 1981 г. и 2005 г.
В началото на 2000-те години Атлетико Балеарес преминава през дълбока криза и е на ръба да изчезне през лятото на 2005 г. Тогава клубът получава финансова подкрепа от измамния бизнесмен Бартоломеу Курсах, който управлява – преди да бъде арестуван през 2017 г. – в майоркските нощи като паша. В съвременния футбол е добре известно, че умиращите клубове привличат хора, които търсят възможности за печалби. Но от 2010 г. „балеарите“ в крайна сметка се стабилизират в трета дивизия – в Сегунда Б, след това в Примера Федерасион, – спечелвайки Купа Федерасион през 2016 г. срещу Реал Махадахонда, единственият национален трофей, спечелен досега.
От Курсах до Фолкман, кризата облагодетелства търговците
През 2011 г., под ръководството на Курсах и президента Креспи, клубът е приватизиран и става SAD (спортна компания с ограничена отговорност). Голяма трансформация, която още повече отдалечава клуба от неговата основа. След това спортната цел е да влезе в Сегунда Дивисион, в която играе за кратко преди петдесет години. През 2013 г., за да се влошат нещата, стадион „Балеар“ е затворен, защото едната трибуна заплашва да се срути. Ситуация, която продължава до 2019 г. и която принуждава Атлетико Балеарес да играе другаде. Тандемът Курсах-Креспи се възползва от възможността да напусне клуба и да изтегли сметките му, докато финансовите икономии се задават.
През април 2014 г. клубът е изправен пред процедура по несъстоятелност. Положението не е далеч от отчайващо. Немският бизнесмен Инго Фолкман облича костюма на „спасителя“. Намиращ се в Майорка, той придобива 51% от акциите на клуба, което му дава абсолютна власт. „Нито една местна инвестиционна група не се включи, така че настоящият собственик пое управлението без никаква опозиция или местна алтернатива“, обяснява Мануел Гарсия Гаргало.
Икономически, клубът се връща в правия път, а в спортно отношение изглежда, че никога не е бил толкова готов да се изкачи до втора дивизия. Небето се изяснява над Атлетико Балеарес, но проблемът е по отношение на ценностите. Клубът е обвиняван от своите привърженици, че имитира модела на феновете на своя дългогодишен съперник РКД Майорка (дори ако двата клуба никога не са играли в една и съща професионална дивизия) и че отрича работническия произход на клуба. Седем години и половина по-късно Фолкман все още е начело на клуба. И много традиционни привърженици се чувстват изключени от процеса на вземане на решения. „Собственикът се е обградил с ограничен кръг от сътрудници извън клуба – почти всички германци като него – и комуникацията с традиционните привърженици не съществува“, добавя Мануел Гарсия Гаргало.
„Очевидно има два Балеарес“
Ръководството на клуба признава единствено 1942 г. за рождена година. От невежество, презрение или политическа пресметливост? Може би и трите. Трябва да се каже, че тази дата има „предимството“ да дистанцира социалните корени и работническата идентичност. „Промяната във философията, отхвърлянето на всякакъв признак от нашето скромно минало и отказът да се говори за работническия произход на клуба имаха за цел да се опитат да ни поставят на същото ниво като нашия вечен съперник“, обяснява Висенс Аменгуал от фен клуба Joga Bonito.
По случай стогодишнината на клуба през 2020 г. ръководството остава встрани за празненствата, организирани в сянката на Федерацията на фен клубовете, групите на привържениците. За тях истинският учредителен акт на клуба остава обединението на силите на Меканико и ФК Майорка на 14 ноември 1920 г. Мануел Гарсия Гаргало повтаря: „Очевидно има два Балеарес“. И социалното наследство на Атлетико Балеарес, или АТБ, по същество се поддържа независимо от решителни леви привърженици.
Подкрепа на социалните борби за вярност към клубните работнически и републикански корени; без расистки, хомофобски или сексистки скандирания по трибуните: Fanàtiks ATB, които формират трибуна „Хави Делгадо“ с фен клуба Komuna Balearika, са привържениците, които имат най-ярък политически ангажимент. Но той се споделя от много групи, също участващи в множество инициативи за солидарност. Според Висенс Аменгуал „Федерацията на фен клубовете обединява шестнадесет фен клуба и всички те са много ангажирани. Трябва да вземем предвид факта, че около стадион „Балеар“ има народни квартали като „Сон Готлеу“, „Ла Соледат“, „Ес Рафал“… които не биха разбрали, ако нашите позиции са десни“. Изправена пред ръководство, което се стреми да я отрича, историята на АТБ може да разчита на ангажимента на своите трибуни, за да не потъне в забрава.
Източник: dialectik-football.info/les-racines-ouvrieres-de-latletico-baleares
Radical Terraces 