Бретан е земя на футбола, дом на много клубове със силна местна идентичност и два знакови клуба: Стад Рене (познат също като Рен – бел. пр.) и ФК Нант. Две институции, разделени от около сто километра, които поддържат едно от най-ожесточените съперничества във френския футбол. Нека да разгледаме „Бретонското дерби“.
Дербито ФК Нант – Рен или Рен – ФК Нант никога не е маловажно. Съперничеството се заражда между юношеските отбори, но в медиите то остава сравнително неразбрано. В елита ренчани се научиха да отвръщат на удара след десетилетията на нантско надмощие. В това дерби става въпрос за регионално надмощие. Мач, който се играе на терена, по трибуните, а понякога и по улиците. Някои предпочитат да го наричат „Западното дерби“, за да го отдалечат от бретонската му идентичност. Все още има и фенове от Рен, а понякога и от Нант, които твърдят, че Нант не е бретонски град. Въпросът е да се отсее очевидната част от спора, липсата на знания и интелектуалния мързел.
Нант е бретонски
Често се налага да се припомня, че градът, който дълго време е привилегирована резиденция на херцозите на Бретан, е отделен от Бретан едва през юни 1941 г. с декрет на режима във Виши и че това решение никога не е преразглеждано оттогава. Общественият елит на Нант, много от който натрупва богатството си от търговията с роби, е подкрепял това отделяне от презрение към долнобретонския пролетариат, дошъл от западната част на Бретан (Долен Бретан е западната част на Бретан, а Горен Бретан е източната част, като градовете Нант и Рен са част от Горен Бретан – бел. пр.), за да бъде експлоатиран в пристанищната индустрия и корабостроителниците. Макар че там основният език, който се говорел, бил гало, Рен и Нант предпочитали да почитат бретонския в превода на имената си: Роажон и Наонед.
Подобно на химна „Bro Gozh ma Zadoù“, който се изпълнява преди всеки домакински мач на Стад Рене от септември 2009 г. насам, бретонските клубове помагат за защитата на келтската култура. През юли 2019 г. всички те подписват „Харта на бретонското дерби“… с изключение на ФК Нант. Става дума за различен опит, особено от страна на регион Пеи дьо ла Лоар. Наистина има политически сили и институции, които са враждебно настроени към всяко насърчаване на бретонската идентичност в региона на Нант, особено около клуба от департамент Лоара, с риск да се създаде разминаване със стремежите на част от „жълто-зелената“ общност, привързана към културните корени на своя град.
Трябва да се каже, че произходът на ФК Нант, основан през 1943 г. от Марсел Сьопен и Жан Льо Гилю, известни колаборационисти, има малко общо с Бретан. Призраците на тези колаборационисти продължават да витаят над клуба. Когато през 1963 г. Сьопен умира, местната община дори кръщава стадиона на негово име. „Великият ФК Нант играе повече от двадесет години на стадион, който носеше името на прочут колаборационист“, посочва Ришар Кудрай за списание „Cahiers du Football“ в безкомпромисна статия за този клуб, който остава един от клубовете, оставили своя отпечатък в историята на френския футбол със стила на игра, въплътен от Арибас, Сюдо и Денуе.
Рен най-накрая печели в Нант след 41-годишно прекъсване
Клубът от Нант не само наваксва изоставането си от Стад Рене Юниверсите Клюб (СРЮК), който е основан през 1904 г. и е един от първото поколение клубове, които стават професионални през 1932 г. Въпреки че съперничеството между двата града – които се борят за статута на бретонска столица – датира поне от 1000 г., във футбола то не е мигновено. По-нов клуб, ФК Нант достига за първи път до елита на френския футбол едва през 1963 г. Но първите официални срещи между двата клуба датират от 1950-те години, във втора дивизия. Периодът, доминиран от „червено-черните“ в спортно отношение, е период на „братско съжителство“, по думите на журналиста Франсоа Раузи.
Великият СРЮК на Жан Пруф дори показва голямо уважение към великолепния ФК Нант на Хосе Арибас. Най-добрата илюстрация на тази регионална хармония е съвместното празнуване в офисите на вестник „Уест Франс“ през 1965 г. на първата от осемте титли от френското първенство, спечелени от ФК Нант, и първата от трите купи на Франция, спечелени от ренския клуб. Това е друга епоха! Известен вече като ФК Стад Рене, бретонският клуб отново напомня за себе си през 1975 г. и се завръща в Дивизия 2, от която изпада седемнадесет години по-рано. Това е началото на прочутите „йо-йо“ години за „червено-черните“, които се затвърдяват във висшата дивизия едва през сезон 1994/1995. Междувременно „канарчетата“ добавят още пет титли в първенството към своята витрина с трофеи.
Ренчани откриват вкуса на победата на „Ла Божоар“ (стадионът на ФК Нант – бел. пр.) едва на 4 януари 2006 г. Момчетата на Ласло Бьолни печелят с 2:0 благодарение на Етиен Дидо и Джон Утака. Трябва да се върнем чак до 22 ноември 1964 г., за да видим победа на стадиона в Нант. Това става на стадион „Малакоф“, който все още не се нарича „Марсел Сопен“. Този мач през 2006 г. сякаш променя епохата. Година и половина по-късно ФК Нант изпада във втора дивизия, след като я напуска 44 години по-рано. За сбогом, нахлуването на нантските фенове на терена донася на Тулуза служебна победа и място в Шампионската лига за сметка на Стад Рене.
Аполитични трибуни, но не много
Истинското съперничество, каквото го познаваме днес, се разраства с появата на организираното фенство и ултрас движението в двата града. От нантска страна първите групи се появяват през 1980-те години, като Loire Side се разпуска през септември 1989 г. след инциденти по време на пътуване до Кан (в Нормандия – бел. пр.). Групата гордо развява синьо-бяло-червеното знаме по трибуните и създава националистическа тенденция, която се запазва под знамето на Young Boys, докато Yellow Power и особено Urban Service представляват хулиганската част на трибуна „Лоара“.
В Рен групата Roazhon Celtic Kop е в процес на изграждане на трибуна „Мордел“ от 1987 г. и е официално създадена през 1991 г. Политиката не играе голяма роля, или по-малко фанатично. Говори се, че е имало известна симпатия към бретонската левица, която иска независимост. Това, което е сигурно, е, че антирасизмът е бил на дневен ред. Поддържаните по онова време приятелства с Joyriders на Сошо и Horda Frénétik на ФК Метц са в същия дух, както и връзките с Indar Gorri на Осасуна, баският клуб, с който се срещат в турнира за Купата на УЕФА през 2005 г.
Политическата идентичност на трибуна „Мордел“ постепенно избледнява със смяната на поколението, което обръща повече внимание на ултрас правилата и манталитета за разлика от своите предшественици. Нещо по-лошо, с нарастването на неговата сила, то сякаш става все по-малко устойчиво на проникването на крайнодясната хулиганска група Roazhon 1901, група на „независими“ като тези, които съществуват в Реймс, Лион или Страсбург. Нейното дискретно присъствие, което, за щастие, далеч не е еднозначно, е следствие от аполитичния подход, за който сега претендира Roazhon Celtic Kop: „Ние вече не се занимаваме с политика, защото тя ни донесе само неприятности“, доверява през 2018 г. член на групата пред авторите на изданието „Supps Par Terre“.
Едно дерби, което трябва да бъде спечелено
Заклетият враг на Roazhon Celtic Kop, групата Brigade Loire, се появява за първи път официално през януари 1999 г. по време на пътуване до Лориен. Основна промяна в сравнение с нейните предшественици е, че по трибуните редовно се показва бретонският Gwenn ha du (знамето на Бретан – бел. пр.). От 2014 г. и териториалната реформа искането за обединен Бретан „от Брест до Клисон“ набира сила в „града на херцозите“ и това се отразява, на приливи и отливи, на „Ла Божоар“. Ежегодните демонстрации са доминирани от левицата, подкрепяща независимостта, която става още по-бдителна, след като крайната десница се опитва да се затвърди през 2016 г. Бретонските знамена в жълто-зелените цветове на ФК Нант са обичайна гледка.
Както Roazhon Celtic Kop, така и Brigade Loire остават сравнително неутрални по темата. След четири сезона на ФК Нант в Лига 2 между 2009 г. и 2013 г. срещите обещават да бъдат вълнуващи. В нощта преди първия мач на стадион „Рут дьо Лориен“ нантски фенове нахлуват на стадиона, за да откраднат хореографията, планирана от Roazhon Celtic Kop. Поразена до дъното на душата си, ренската група си тръгва, но не и преди да се опита да влезе в сблъсък с нантските привърженици преди началото на мача. По ирония на съдбата Roazhon Celtic Kop се утвърждава като истински еталон във Франция, а дори и извън нея, що се отнася до хореографиите. През 2021 г. до „Роажон Парк“ се случват и други сблъсъци.
Днес общото съотношение на силите между двата клуба се е променило в полза на Стад Рене, който е утвърден с парите на семейство Пино. От друга страна, едностранното управление на президента на ФК Нант Валдемар Кита се оспорва от голяма част от привържениците, включително и от сдружението „À la Nantaise“, което работи за възстановяване на предишната слава на клуба чрез насърчаване на модела на народното акционерно участие. Навремето Валентин Ронжие (дългогоишен футболист на ФК Нант – бел. пр.) оспорва представата за „предаване на властта“ между Рен и Нант. Отвъд дребнавите приказки, истината за дербито е, че то се печели преди всичко на терена.
Източник: dialectik-football.info/stade-rennais-fc-nantes-une-rivalite-bretonne
Radical Terraces 