От историческия квартал „Побленоу“ не е останало много. Този квартал на работническата класа е преобразен чрез градското благоустройство. В колективния труд „Въстаническа Барселона“, публикуван през 2003 г., Агустин Гилямон разглежда част от историята на квартала и неговия футболен клуб: Клуб Еспортиу Юпитер, който се отличава с подкрепата си за анархистичните работници, вдигнали оръжие срещу военното въстание, започнато от Франко.
В началото на XX век не е било необичайно футболен клуб да бъде основан на маса в задната част на кръчма. Такъв е случаят с Клуб Еспортиу Юпитер, основан на 12 май 1909 г. от братята Маучан, британски работници във фабриката „Fabra & Coats“ в сърцето на квартал „Побленоу“, индустриалното средище на Каталуния. Дейвид, един от тримата братя Маучан, преди това е играл за Ел Ескосес, клуб на шотландската диаспора. КЕ Юпитер е отбор както с каталунски, така и с британски играчи. Макар че митологичното му име произлиза от победителя в едно от състезанията с балони с горещ въздух, провеждани в неделя сутрин на плажа „Мар Бела“, от самото начало КЕ Юпитер се развива с идентичността на квартала, който, както напомня Агустин Гилямон, през 20-те и 30-те години на миналия век „е бил предимно работнически и производствен квартал, „сенетистки“ (с много членове на анархисткия синдикат CNT, Национална конфедерация на труда – бел. пр.) и републикански“. CNT, анархосиндикална организация, която е нелегална по време на диктатурата на Примо де Ривера, продължава да е много активна в нелегалност, а „Побленоу“, понякога наричан „каталунският Манчестър“, е една от нейните крепости.
От стадиона на Юпитер започва работническото въстание в „Побленоу“
През 1921 г., след първите си години на пустеещия стадион „Кампо де ла Бота“, клубът, който се развива добре, придобива стадиона на улица „Лопе де Вега“. Построена е дървена трибуна. Юпитер се радва на голяма популярност. В по-широк план спортът придобива все по-голямо значение в работническото движение. Клубът разполага със собствена футболна школа и развива секции по лека атлетика и екскурзиантство – забавна форма на групови излети сред природата, подобна на туристическите походи. Клубът, на чиято емблема е изобразена Сениера (знаме, създадено въз основа на герба на Кралство Арагон, което се състои от четири червени хоризонтални ивици на златист фон – бел. пр.) със синя петолъчна звезда, е известен и с каталунските си симпатии. По време на диктатурата на Примо де Ривера това се разглежда като оскърбление към режима. През 1924 г. емблемата му е забранена. След това клубът е принуден да приеме нова емблема, без каталунски символи. Този натиск не попречва на Юпитер да спечели каталунското първенство във втора дивизия през следващия сезон, завършвайки без загуба. Титлата в първа дивизия е спечелена от Барса, другият стожер на каталунската култура. За да отпразнуват тези две титли, Барса и Юпитер се срещат в знак на почит към каталунския хор „Орфео Катала“ на 14 юни 1925 г. в мач, който става известен с гръмкото освиркване на испанския национален химн, довело до спирането на „блауграна“ (прозвището на Барса – бел. пр.) от всякакви дейности за няколко месеца.
От този период датират и първите войнствени подвизи на Юпитер. Това е времето, казва Агустин Гилямон, когато „анархистични бойци се възползват от гостуванията на отбора, за да пренасят пистолети, скрити в топки, които по онова време се състояли от плондер, обхванат от кожена обвивка, която се пристягала с връзки. Всичко, което е трябвало да се направи, е да се замени плондерът с пистолета на части. Има малко автентични доказателства в подкрепа на тази история, която може да изглежда като легенда. Но като се имат предвид тесните връзки на клуба с работническата класа и революционните среди, това е много правдоподобна история. В онези години насилието с оръжие от страна на работодателите е широко разпространено. Практиката да се разстрелват лидерите на работническите стачки – какъвто е случаят със „сенетиста“ Салвадор Сеги – подтиква анархистите да се организират и въоръжават, за да се справят с нея. Няколко бойци създават въоръжената група Солидарните: Буенавентура Дурути, Хуан Гарсия Оливер, Антонио Ортис, Франсиско Аскасо, Рикардо Санс и Аурелио Фернандес. Със своята група, преименувана след това на Ние, почти всички те оглавяват Комитета за защита на Побленоу през юли 1936 г.
В началото на въстанието стадионът на Юпитер се използва като сборен пункт и таен склад за организиране на отговора на работниците срещу фашистката армия. Комитетът за защита реквизира два камиона от близката текстилна фабрика, които са паркирани до стадиона. Грегорио Ховер живее на улица „Пухадес“ № 276. През нощта на 18 срещу 19 юли жилището му се превръща в място за среща на членовете на Ние, които очакват обявяването на военното въстание, ръководено от Франко. Близостта на стадиона до домовете на няколко членове на групата Ние, които живеят на няколкостотин метра един от друг, е удобен начин да се избегне уведомяването на властите.
Жилището на Ховер е стратегическа точка, от която се виждат портите на стадиона на Юпитер и двата камиона. В 5 ч. сутринта е обявено излизането на войниците от казармите. „Тактиката на работниците е да ги пуснат да излязат на улицата, без да ги закачат, защото така ще е по-лесно да ги победят далеч от казармите. Улиците „Лопе де Вега“, „Еспронседа“, „Лул“ и „Пухадес“ около стадиона на Юпитер са пълни с въоръжени анархистки бойци. Около двадесет от тях, някои от най-закоравелите и опитни улични бойци, се качват в камионите. Антонио Ортис и Рикардо Санс слагат картечница в камиона, който е начело“, казва Агустин Гиламон. Сирените на фабриките в квартала започват да вият – сигналът, предназначен за започване на боевете, – последвани от „Деца на народа“ и „На барикадите“, химните на CNT и на Иберийската анархистка федерация. След около тридесет часа боеве военните и фашистите в града са победени.
От франкистите до градостроителите: заличаване на следите от революционния „Побленоу“
Между 1936 г. и 1938 г. Юпитер участва в местни състезания и играе активна роля в създаването на Каталунския комитет за народен спорт (CCEP). Антифашистката спортна организация, свързана с каталунската левица, стои зад Народната олимпиада в Барселона, която започва на 19 юли 1936 г. и е организирана в противовес на нацистката олимпиада в Берлин. Но скоро събитията се обръщат срещу революционерите. Настъплението на фашистките войски е неизбежно. „Побленоу“ е бомбардиран, измъчван от глад и разрушен, което принуждава много от жителите му да се изселят. Останалите ги очакват екзекуции на стадиона „Кампо де ла Бота“ или в затвора „Ел Канем“, кръстен на бившата текстилна фабрика, където са затворени няколкостотин републиканци. „За да се задоволи неутолимата жажда за отмъщение от страна на фашистите, между 1939 г. и 1952 г. са разстреляни над 3000 души, повечето от които напълно невинни, убити в името на Бог, Франко и Църквата“, пише Агустин Гилямон.
По-късно градското благоустройство, осъществено в рамките на подготовката за Олимпийските игри през 1992 г., и планът за обновяване „22@Барселона“ довеждат до изселването на последните исторически жители на квартала. Градоустройственото планиране е и практически начин за заличаване на всички следи от работническото и подривно минало на „Побленоу“. „В миналото „Кампо де ла Бота“ е бил мизерен казармен квартал, в който червените са били убивани. Кварталът постепенно е разрушен, а последните му жители, голям брой цигански семейства, са изселени в квартал „Ла Мина“, продължава той.
След победата на фашизма Юпитер за втори път губи емблемата си със звездата и четирите ивици. Клубът е обвинен, че е оказвал финансова подкрепа на „Червена помощ“ (организация, създадена през 1922 г. в Москва по инициатива на Третия интернационал с цел оказване на помощ на комунистическите бежанци – бел. пр.) и се налага да бъде наказан от режима. През 1940 г. диктатурата на Франко решава да направи Юпитер дъщерно дружество на Еспаньол Барселона и променя името на клуба на Еркулес. След това през 1948 г., по нареждане на режима, стадионът на улица „Лопе де Вега“ е разрушен и КЕ Юпитер се премества в сегашния си дом в квартал „Ла Вернеда“, далеч от „Побленоу“, дори на светлинни години.
Източник: dialectik-football.info/lapport-du-ce-jupiter-aux-anarchistes-barcelonais-le-19-juillet-1936
Radical Terraces 