Ерик Кантона e играч, известен с импулсивния си темперамент. Освен многобройните му голове с червената фланелка на Манчестър Юнайтед, помним и прословутия му ритник във въздуха, останал в британските летописи като „кунг фу ударът“. Зад фигурата на лошото момче, поддържана безразлично, да се върнем към култовия жест, превърнал се в антифашистки символ години по-късно.
На 25 януари 1995 г. на „Селхърст Парк“, домът на Кристъл Палас, Манчестър Юнайтед на Алекс Фъргюсън олицетворява великия отбор с новото попълнение Анди Коул в челните редици на атаката. Тъкмо преминал от Нюкасъл, именно върху него се спират погледите на наблюдателите. През първото полувреме Кантона е почти като призрак. Този, който е обявен за играч на годината от своите колеги в английското първенство през сезон 1993/1994, изпитва трудност срещу Ричард Шоу, груб защитник, натоварен със старомодното индивидуално пазене, който рита по глезените.
Ричард Шоу изпълнява ролята си толкова добре, че дори има удоволствието да завари почивката без жълт картон, което от своя страна сериозно напряга Фъргюсън, който отива да окаже натиск върху съдията в тунела към съблекалните. „Защо не си вършиш шибаната работа?“, казва невъзмутимо мениджърът на „червените дяволи“ на Алън Уилки. Три минути след подновяването на играта Кантона е изгонен след нов контакт. Неговият пети червен картон за шестнадесет месеца оттатък Ламанша. В следващите секунди, докато пресича терена, за да се върне в съблекалнята, в долната част на трибуната привърженик на Кристъл Палас извиква. След това Кантона го изритва във въздуха над рекламното пано с последващи един или два повече или по-малко премерени удара. Следва кратко меле и Кантона напуска терена.
Кантона „пикае в задника“ на журналистите от „L’Équipe“ (вулгарното „pisse au cul“ означава буквално пикаене в задника, или изразяване на дълбоко презрение към някого – бел. пр.)
След това снимките, които се появяват в медиите, се обсъждат под въздействието на емоциите. Говорим за поредната лудория на играч, обрисуван като човек с труден характер, дори и да се предполага, че е лидер на френския отбор на Еме Жаке. Зрелищността на сцената надделява над всяка особеност или разсъдък. Някои медии се забавляват, обвинявайки Кантона. Във Франция вестник „L’Équipe“ нанася удар, като на следващия ден зачерква първата си страница с едрия шрифт „Недопустимо!“ над снимката на заснетия на място ритник. Според единствения спортен всекидневник във Франция това не е грешка, а морален порок.
Играчът никога няма да забрави това жестоко обидно медийно отразяване. Корпорацията от журналисти забелязва това, когато шест години по-късно на снимачната площадка на шоуто „Côté Tribune“ по Pathé Sport, водено от Патрик Шен и Клод Белей, Кантона идва да разчисти сметките си с пресата. С все още неизбледнял спомен Кантона отговаря на двамата присъстващи журналисти – Кристиан Оливие от RTL и Патрик Урбини, тогава журналист в „L’Équipe“. „За дребно нападение срещу дребен привърженик може да ви бъде простено“, казва той, правейки паралел с папата и неговата прошка към различни католици, които са сътрудничили на нацистите. „На папата пикая в задника му, както пикая в задника на много журналисти, включително и вас“, сочейки с пръст Оливие и Урбини, които мълчат.
След случката, изправен пред насилието на обвиненията в медиите, Кантона не говори. Клубът от Манчестър бързо санкционира своя играч с глоба, равняваща се на двуседмична заплата (10 800 паунда) и отстраняване до края на сезона. Треньорът Алекс Фъргюсън се страхува да не загуби играча си, за когото признава много смекчаващи обстоятелства. Той успява да убеди ръководителите да запазят Кантона, въпреки че Интер активно го ухажва от няколко седмици. По ирония на съдбата президентът на „нерадзурите“ Масимо Морати дори присъства на трибуните на „Селхърст Парк“ в този ден. И може би за момент си мисли, че с този жест Кантона ще му бъде в кърпа вързан.
Образ, взет от антифашистите
Месец по-късно санкцията от английската федерация е налице и Кантона е със спрени права за 8 месеца! Но това не е всичко. Малко по-малко от два месеца след събитието той е изправен пред съда. Присъда: две седмици затвор. Взетите решения са несъразмерни. Адвокатът му Жан-Жак Бертран казва пред месечния вестник „So Foot“, че след присъдата футболистът е бил на косъм да прекара нощта зад решетките. В последния момент е получено забавяне на изпълнението на присъдата. При обжалването присъдата става по-лека и се превръща в 120 часа общественополезен труд и глоба от 40 000 паунда. „Когато чайките следват траулера, това е защото смятат, че сардините ще бъдат хвърлени в морето“, заявява той след това на пресконференция, която остава известна (помолен от журналистите да се защити след нападението му срещу фена – бел. пр.).
Що се отнася до привърженика на Кристъл Палас Матю Симънс, по-късно става ясно, че той е обидил Кантона с „Върви си вкъщи, френско копеле!” или нещо близко до това. Той също е осъден за обидата си, за „подстрекаване към омраза“. Пресата, ровейки се в миналото му, разкрива също, че той е бил поддръжник на Националния фронт, британска крайнодясна партия. Според Брайън Клъф Кантона е било „по-добре да му отреже топките“. Без никакви угризения на съвестта, Кантона признава през 2011 г., „че е направил този ритник, защото тези хора не трябва да присъстват на мач… Беше като мечта да успея да ударя този тип“.
Изображението на ритника му сега се използва върху антифашистки стикери. Символизъм, създаден впоследствие, защото Кантона, разбира се, не е бил наясно с политическите възгледи на привърженика на Кристъл Палас.
През 2015 г. английската преса отбеляза 20-годишнината от този удар. Статия в „Guardian“ дори носи заглавието „Нощта, която промени футбола завинаги“. Събитие, толкова значимо, че години по-късно, когато Саймън Бърнтън интервюира за своя вестник трима играчи на Кристъл Палас, участвали в мача, никой не си спомня резултата. Споменът за ритника на Кантона бе засенчил всичко останало.
Източник: dialectik-football.info/25-janvier-1995-cantona-pour-la-beaute-du-geste
Radical Terraces 