В Монпелие, в сянката на Butte Paillade 1991 и Armata Ultras 2002 (групата се разпадна през юни 2023 г. – бел. пр.), през годините съществува друга ултрас група, която оживява трибуна „Корбиер“: Camarga Unitat 2011. Разговаряхме с един от нейните членове, който беше любезен да се върне назад в историята й.
За първи път нека започнем от края. Датата е 15 декември 2019 г. и Camarga Unitat обявяват, че се саморазпускат, без да забравят да пожелаят „дълъг живот на ултрас движението в Монпелие и по-конкретно на двата му исторически компонента“. Това е признание към Butte Paillade 1991 и Armata Ultras 2002, на които Camarga Unitat се опитват да подражават в продължение на няколко сезона. Това е историята на едно осемгодишно приключение, белязано от установяването на активна подкрепа на трибуна, на която тази традиция не е съществувала.
Появата на уникална група
Групата е създадена през юли 2011 г. Младите работници от околните населени места съставляват основната част от участниците. „Момчета, които имат време и не непременно много пари, но могат да вложат сили в нея.“ Толкова за кратката социология на групата. Тя първо заема мястото си на трибуна „Пти Камарг“, над трибуна „Етон дьо То“. „Основната идея беше да изпълняваме песните на Butte Paillade, и толкова. В началото нямаше никакви ултрас амбиции. Това дойде по-късно, с репресиите. Префектурата беше тази, която първа определи групата като такава.“
Групата получава името си от това първо място и възприема идентичността на Лангедок и Окситан. „Идеята винаги е била да се откроим малко от останалите групи в Монпелие.“ От друга страна, групата е по-скоро в унисон с местните обичаи: „В политическо отношение винаги сме клоняли към левицата, но не сме го заявявали ясно. Бяхме по-скоро аполитични.“ В това отношение групата се придържа към традицията, а дори и към стратегията на френското ултрас движение да държи политическите разногласия далеч от трибуните.
След това настъпва важна стъпка в историята на Camarga Unitat: преместването на трибуна „Корбиер“, на старата трибуна. „Това беше направено по искане на клуба, който не искаше още една група привърженици на ‘Пти Камарг’. Когато Camarga Unitat се появяват на „Корбиер“, трябва да съжителстват с Kop Wolf, които не приемат много добре конкуренцията на тези чудаци, които нарушават тяхната „семейна“ атмосфера. „С други думи, те видяха, че пристига нова група от 10-15 момчета, които ставаха все повече и по-страстни от тях по отношение на атмосферата и организацията. И това изобщо не се прие добре. През 2014 г. нещата на трибуната станаха малко по-сложни. Ние взехме знамето им, което беше върнато от полицаите, и малко по-късно трибуна „Корбиер“ официално стана „Камарга“.“
Групата се утвърждава в трудни моменти
Малко по малко групата се разраства. Няколко студенти се присъединяват към редиците й. Camarga Unitat оставят своя отпечатък сред групите в Монпелие. И това не е било непременно предрешено. „В началото беше трудно, защото трибуната не беше много добра, като изключим интереса към паркинга. Но колкото повече се виждахме един друг, толкова по-добре се разбирахме, и всяка година имаше по 5-10 привърженици, които идваха повече или по-малко редовно на стадиона, а някои от тях останаха. Едно нещо водеше до друго и броят им нарасна на 15-20, после на 20-30, 30-40. В пика си групата можеше да мобилизира 50-60 души.“
Ходенето по гостувания също така позволява на Camarga Unitat да заздравят връзките си с другите групи, най-вече с Armata Ultras, и да си създадат име. „Имаше моменти, когато Armata Ultras не функционираше, а Butte Paillade беше по-малко активна, и Camarga Unitat връщаха нещата в правилната насока.“ На „Мосон“ (стадионът на Монпелие – бел. пр.) групата също трябва да действа усилено. „В продължение на една година на всеки мач се случваше нещо с Kop Wolf. Няколко пъти ставаше наистина неприятно.“
По това време Camarga Unitat се сблъсква с Пиер-Мари Грапен, ръководител на охраната на клуба, с която често се случват инциденти. Обидни претърсвания, тестове за алкохол на входа на стадиона, натиск по отношение на абонаментите: „Това беше борба за власт… Въпреки че бяхме само петнадесет души, нямаше видима причина за това, освен че началникът на охраната искаше да ни изкара на светло. В един момент се смеехме на това, казвайки, че ние сме групата на петнадесетте задници, защото Грапен казваше: „Няма да ни безпокоят петнадесет задници, които току-що са се появили“.
Случаят „Нарпе“ и преминаването на групата в режим „ултрас“
Изпитанията и репресиите укрепват Camarga Unitat, като през 2013 г. идва кулминацията. Мануел Валс е министър на вътрешните работи и строгото говорене е на дневен ред. След закона LOPPSI 2 (приет през 2011 г.), към репресивния арсенал, насочен срещу феновете, се добавят забраните за пътуване, издавани от префектите. Първите забрани за посещаване на стадиони падат върху Camarga Unitat, чието съществуване е прекъсвано заради напрежението с охраната. През сезон 2013/2014, в отмъщение за транспарант срещу Фредерик Тириз, тогава президент на Лигата, охраната на клуба иска да забрани на групата да се изявява. Групата отказва да се подчини и се налага физически да защитава знамето си в обстановка, която и без това е напрегната заради конфликта с охранителната фирма PSI след насилието, извършено над Нарпе, един от първите в Camarga Unitat.
По време на мача Монпелие – Лил през май 2013 г. Нарпе има лошата идея да нахлуе на терена. Служителите на PSI го хващат и го завличат брутално в една стая в кулоарите, за да му нанесат побой далеч от погледите. Резултатът е спукано тъпанче и загуба на слуха. „Това ясно оформи отношенията ни с охраната на клуба в началото. Особено като се има предвид, че този човек (Пиер-Мари Грапен – бел. пр.) отговаряше за сигурността на трибуната, докато групата съществуваше. С течение на времето нещата се успокоиха, но това беше едно от първите събития, които превърнаха групата в по-„ултрас“ група, в смисъл, че за първи път имаше срещу какво да се мобилизираме. Виновна беше охраната и това обедини групата. По онова време имаше малко движение в подкрепа на Нарпе. Бяха пуснати фланелки, за да се финансират съдебните такси.“ Това се случва само няколко месеца след историята с Касти, млад привърженик от Butte Paillade, който е ослепен от полицейски гумен куршум преди мач в покрайнините на „Мосон“. Няколко седмици по-късно повече от 1200 ултраси от различни френски групи правят демонстрация рамо до рамо в Монпелие под лозунгите „Истината за Касти“ и „Свобода за ултрасите“. Рядка инициатива в историята на ултрас групите. Camarga Unitat са само на една година, но очевидно следват движението.
„Напрежението с охраната на стадиона беше налице всеки уикенд, но благодарение на това, че им се отговаряше, те разбраха, че нищо няма да стане.“ Трябва да се признае, че между „Лулу“ Николен (президент на Монпелие от 1974 г. до смъртта си през 2017 г. – бел. пр.) и ултрасите няма голяма изгубена любов. От клуба най-накрая отстъпват след мач срещу Олимпик Марсилия, в който са използвани няколко димки и разменени няколко удара. Така групата придобива и своята легитимност. „От този момент нататък те бяха малко по-спокойни към нас. Клубът също така реши, че трябва да има повече диалог със случващото се на „Корбиер“, защото групата беше на трибуната от три или четири години.“ Camarga Unitat започват да бъдат канени на събрания. „И след като се виждате с охранителите всеки уикенд или нещо подобно, те ви опознават. Започват малки преговори.“
Временно спряна, а след това саморазпусната
Що се отнася до броя на участниците, сливането с групата Exilés du 34 идва в точния момент, за да вдъхне нов живот на групата. По примера на това, което може да се открие на други места в Европа, Camarga Unitat опитват силите си в други спортове като волейбол и най-вече футзал с Монпелие Медитеране Фютзал – клуб, роден в работническия квартал „Пти Бар“, – който се изкачва до Дивизия 1 през 2016 г., преди да бъде изключен от Френската федерация по футбол през 2019 г. „Атмосферата беше добра, всеки път, когато отивахме там, бяхме посрещани радушно. Това продължи една година.“ Във вътрешен план някои от членовете смятат, че трябва да се даде приоритет на основния футболен клуб, а не да се разпръсква енергия. „Някои хора, които ходеха на футзал, бяха изморени на следващия ден или не можеха да ходят на гостуване…“
Въпреки че продължават да пристигат нови играчи, отборът изпитва затруднения. Сезон 2018/2019 е истинско дъно въпреки редовното присъствие по гостувания. Символично именно подготовката за дербито срещу съперника Ним, завърнал се в горния ешелон и очакван с нетърпение от феновете на Монпелие, се оказва лебедовата песен за Camarga Unitat. Вътрешно отслабена от прогонването й и редица напускания, групата вижда, че ядрото ѝ намалява и изнемогва. Тази ситуация води до спирането на дейност на групата през март 2019 г., обявено в лаконично прессъобщение. Camarga Unitat се опитват да се върнат в правия път в началото на сезон 2019/2020 с пътувания до Марсилия и Страсбург и последен опит в дербито, като на трибуна „Корбиер“ е направена хубава хореография.
Инерцията не се увеличава. „Когато имате само пет момчета, които правят нещо в рамките на един или два сезона, това не е обнадеждаващо. След това имаше малко време за групов размисъл. Опитахме се да мобилизираме отново младежите, които имаха добър потенциал. В крайна сметка това не се получи.“ Както се изразява в прессъобщението за разпускането си, пет месеца по-късно активността на групата на и извън трибуните е „близка до нулата“. Сега на трибуна „Корбиер“ има празно място, което може да последва стъпките на Camarga Unitat, макар че времето и започналата през март 2020 г. здравна криза със затворените врати и ограничения капацитет сякаш неутрализират всяка възможност за възобновяване на приключението.
Източник: dialectik-football.info/camarga-unitat-histoire-dun-groupe-ultra-montpellierain-dans-les-annees-2010
Radical Terraces 