Връзката между футболните трибуни и политиката е обект на много изопачавания, неизяснени представи и фантазии. Активисткото възприемане на трибуните не прави изключение от правилото: за една ултрас група се казва, че е „фашистка“, за друга – че е „антифашистка“… Етикети, които често се поставят от външни лица, основани повече на слухове и символи, отколкото на реално познаване на тези групи, по-голямата част от които се изплъзват от лесно класифициране. Дербито между Монпелие и Ним е добра илюстрация на това.
Вярно е, че някои клубове са известни с политическата ориентация на фенските си групи; добре известен е антифашизмът на South Winners от Марсилия или националистическите тенденции на ултрасите и независимите от южната трибуна в Лион. Но огромното мнозинство от групите не се поддават на лесно класифициране. Колкото повече се вглеждаме в тях, толкова по-поразителна е сложността на връзката им с политиката.
Аполитични трибуни?
Тъй като открито политизираните групи са изключение, аполитичността е тази, която доминира по трибуните – и по-специално в групите, които твърдят, че са част от ултрас движението. Един повтарящ се лозунг е „Ultras no politica“ („Ултраси без политика“). Наистина ли няма място за политика по трибуните? Всъщност тази фасада прикрива най-различни реалности. Съставът, стилът и историята на групи като Magic Fans от Сент Етиен, Brigade Loire от Нант и Armata Ultras от Монпелие разкриват различни разбирания за аполитично поведение. Armata Ultras се придържат към антифашистка, но аполитична идентичност. Техните колеги от Нант, от друга страна, се опитват да деполитизират една трибуна, която преди е включвала голяма част от крайната десница. Да твърдиш, че си аполитичен, е преди всичко стратегия: да се сведат до минимум факторите на несъгласие на трибуната, да се избегне налагането на политически конфликти и съответно сближавания на стадиона и най-вече да се избегне привличането на репресии от страна на държавните и спортните власти. Ултрасите и политизираните хулигански групи се наблюдават особено внимателно от властите.
Ако на трибуните има истинско отхвърляне на „партийната“ политика, това не е изненадващо. Недоверието към всякакво политическо обработване се среща и в пролетарските квартали, където надделяват други форми на организация (банди от приятели, колективи, сдружения и т.н.). Нещо повече, ултрасите, които са по-структурирани от феновете и за разлика от независимите имат колективна идентичност, също отправят директно политически искания. Обединенията в страната съществуват въпреки различията в мненията и напрежението между групите. Всички си спомняме националната демонстрация с искане за справедливост за Касти, младият привърженик на Монпелие, който е ослепен от гумен куршум, докато седи на една веранда. Демонстрация на единство без бъдеще. Днес тази роля се поема от Националното сдружение на привържениците (въпреки че то обединява само някои от ултрас групите). Повечето мобилизации на ултрасите са насочени към борба с репресиите: административни забрани и забрани за посещение на стадиони („Свобода за хората със забрани“), наказания заради пиротехника („Без пиротехника няма забавление“), индивидуални или клубни глоби и др. Списъкът е дълъг, а стадионите отдавна са тестови полигон за репресивни политики, които след това се прилагат към останалата част от обществото. Последният епизод е полемиката около хомофобските скандирания по стадионите и отговорът на ултрас групите с поредица от послания и действия, протестиращи срещу тези критики, осмивайки ги или приемайки ги за провокация, като същевременно призовават да се започне истински дебат за репресиите срещу привържениците. Без резултат, министърът на вътрешните работи е непреклонен за разлика от министъра на спорта.
Но тази култура на искания, характерна за ултрас движението, не е лишена от двусмислие. Групите са в постоянна борба за власт със своите клубове: между пряката конфронтация, водеща до разпускането на групи, и доброто разбирателство, което би им позволило да получат някои предимства, има цяла поредица от междинни действия: окуражителни стачки, протестни послания, демонстрации, стикери, бунтарски скандирания… Естествено, отношенията с даден клуб и неговия президент са изпълнени с противоречия, които варират от остро възхищение към един харесван, бащински президент („Лулу“ Николен в Монпелие) до радикално отхвърляне на чуждестранен милионер, който купува клуба (Валдемар Кита в Нант). Но това не означава, че няма промени от една позиция в друга, както в случая с Collectif Ultras Paris, който в зависимост от периода изразява благодарност или недоверие към Насер ал-Хелайфи. Но да се върнем към нашето дерби.
Примерът със съперничеството между Ним и Монпелие
В сряда, 25 септември, Монпелие Еро Спор Клюб (МЕСК) ще се изправи срещу „крокодилите“ от Ним Олимпик у дома, на стадион „Мосон“, в народния квартал „Пайад“. Това е едно от последните „горещи“ дербита в Лига 1, с истинско съперничество на терена и по трибуните между два близки, но конкуриращи се окситански града (Окситания – регион във Франция – бел. пр.). Това напрежение има реални исторически корени. От една страна, имаме Монпелие, средновековен град в Лангедок (историческа област в Южна Франция, част от Окситания – бел. пр.), чийто неотдавнашен просперитет се дължи на търговията, новите технологии и неговите университети. Този винарски център се развива след Втората световна война с имиграцията, пристигането на пие ноарите (французи и други европейци, които се изселват от Алжир в резултат на Алжирската война (1954 – 1962) – бел. пр.) и нарастващият брой на студентите. От друга страна имаме Ним, провансалски римски град (градът е разположен на границата с Прованса, историческа област в Югоизточна Франция – бел. пр.), който се е превърнал в град на работническата класа с преди това силна комунистическа култура (като Алес или Сет). Това е по-малък град, засегнат от деиндустриализацията, който няма динамиката на Монпелие.
Но освен тези различия, трябва да се признае, че има допирни точки, които откриваме по трибуните на двата клуба – макар и смъртни врагове. В „Пайад“ ултрас движението се развива исторически около групата Butte Paillade 1991, която претендира за южняшки манталитет, както и за кръстосване, символизирано от триптиха „араби-бели-цигани“. Окситанската култура е подчертана както от Butte Paillade, така и от Camarga Unitat, друга ултрас група, създадена през 2011 г., година след титлата, спечелена от МЕСК. И накрая, Armata Ultras – единствената ултрас група, която все още е активна днес след пасивността както на Butte Paillade, така и на Camarga Unitat – се утвърждава като антифашистка и мултикултурна група.
Стадион „Костиер“ е дом на Gladiators Nîmes 1991. Ядрото на тази група също твърди, че е антирасистко, в съответствие с местната народна култура. Неслучайно един от любимите й барове е „Проле“, остатък от времето, когато Ним е бил червен град. Влизането в Лига 1 обаче променя състава на Ним, натоварен с приток на нови фенове, които не са наясно с ценностите на групата.
Дерби дни
Когато Монпелие и Ним играят в Лига 2, МЕСК печели двата мача, изиграни през сезон 2000/2001. Но през сезон 2008/2009 Ним взима победа срещу Монпелие след равенство в първия мач. Що се отнася до миналия сезон, Монпелие триумфално спечели у дома (3:0), след което направи равенство в реванша през втората част на сезона (1:1). Трябва да се има предвид, че ако на монпелиенчани е забранено да пътуват за реванша, което рискува да се превърне в обичай за това дерби, случаят не е такъв с техните опоненти в първия сблъсък от десет години: по време на пристигането на 600 привърженици на „крокодилите“ в Монпелие през септември 2018 г. ултрасите и независимите групи на Монпелие мобилизират няколкостотин души, за да се опитат да установят контакт с хората от Ним. Това води до часове на конфронтация с полицията за борба с безредиците, която обгазява безразборно ултраси, фенове и семейства от квартала. След това се стига дотам, че трибуната на Монпелие е обхваната от сълзотворен газ, когато една бариера поддава под натиска на ултрасите след провокация от нимчани.
Става дума за част от историческото знаме на Butte Paillade, показано в сектора с феновете от Гар (департамент Гар, където се намира град Ним – бел. пр.). Това знаме е откраднато на 2 май 2018 г. по време на обир, извършен в помещение на феновете на Монпелие. Смъртоносна обида в ултрас движението. Историческата фенска група от Монпелие все още не се е възстановила от тази кражба: без знамето си самоличността й е застрашена, въпреки че няма нито едно прессъобщение, което да обяви последствия от този акт. Това представлява последният епизод от поредица от кражби и сблъсъци, белязали историята на ултрас групите в двата града. Въпреки общата им борба с репресиите и съществуването на споделени ценности – антирасизъм, желание за народен футбол, противопоставящ се на „футболния бизнес“, ултрас култура, борба с репресиите – омразата днес изглежда все така силна и днес.
Източник: dialectik-football.info/ultras-no-politica-politique-dans-le-derby-occitan-nimes-montpellier
Radical Terraces 