От 1923 г. Испания е под игото на военната диктатура на Примо де Ривера. Първите години са особено кървави за революционния пролетариат, особено за анаркосиндикалистката CNT (Национална конфедерация на труда – бел. пр.). Футболните клубове, разпространители на културата на работническата класа или поддръжници на каталунизма, също трябва да понесат гнева на фашисткия режим. Например достатъчно е испанският химн да бъде освиркван от публиката на стадиона на Барса, за да се отприщи гневът на властите.
На 24 юни 1925 г. Хоакин Миланс дел Бош, губернатор на Барселона, свиква пресата, за да обяви санкциите, предприети срещу ФК Барселона. Диктаторският режим не може да приеме, че десет дни по-рано испанският химн е бил подиграван от публиката, присъстваща на стадиона. Той обвинява „блауграна“ (прозвището на Барса – бел. пр.) и критикува „липсата на учтивост и презрението“, които посрещат „Марча Реал“ (химнът на Испания – бел. пр.), изсвирен от Британския кралски флот, по време на приятелския мач между ФК Барселона и КЕ Юпитер на 14 юни 1925 г. Мач, организиран на „Камп де лес Кортс“ (стадионът на Барса), в знак на почит към „Орфео Катала“, хор, който тогава изиграва голяма роля в разпространението на каталунската култура.
На терена Барса печели лесно с 3:0. Но нещо по-важно от резултата се случва на трибуните, където 14 000 души заемат местата си. Освиркванията срещу испанския национален химн се превръщат в основното събитие, което ще бъде използвано от полицейските власти за репресии срещу двата каталунски клуба. Миланс дел Бош говори за „неописуема обида към родината“. Унижение, още по-трудно за понасяне от диктаторския режим, тъй като се случва в присъствието на британски военни.
Двата клуба, които носят гордо цветовете на Каталуния, току-що са спечелили шампионата на Каталуния в първа и втора дивизия. Ако Барса е по-скоро стожер на републиканската и либералната буржоазия, КЕ Юпитер е клубът на работническия квартал „Побленоу“, където живеят много анархисти. Но двата клуба са свързани от яростната си опозиция срещу диктатурата. Още през 1924 г. емблемата на КЕ Юпитер, изобразяваща цветовете на каталунското знаме със синя звезда, е забранена от режима.
ФК Барселона, който организира този мач, е отстранен за шест месеца от всякаква дейност. „Орфео Катала“ също е спрян. Освен това президентът Жоан Гампер, швейцарец по произход, е изгонен от страната въпреки напразните опити да се разиграе картата на недоразумението. Пристигането начело на клуба през декември 1925 г. на Аркади Балагер, добре оценен от крал Алфонсо XIII, прави възможно намаляването на санкцията. Каталунската федерация, в очакване да разбере дали Барса ще участва, отлага началото на първенството за сезон 1925/1926.
В историята на клуба този епизод е съществен. Президентът Суньол, застрелян през 1936 г. от франкистите, казва, че по този повод е осъзнал силната връзка, която съществува между стадиона и улицата. КЕ Юпитер дава още по-голям смисъл на тази идея, като предоставя солидна подкрепа на анархистките работници, които отговарят с оръжие в ръка на франкисткото въстание от 19 юли 1936 г.
Източник: dialectik-football.info/14-juin-1925-le-football-catalan-reprime-par-la-dictature-de-primo-de-rivera
Radical Terraces 