„Ла Вила“ срещу „Ел Побле“ (прозвища на Еуропа и съответно Сант Андреу – бел. пр.). В сянката на съперничеството между Барса и Еспаньол, дербито между УЕ Сант Андреу и КЕ Еуропа привлича от няколко сезона вниманието отвъд единствените фенове на тези два столетни клуба. Въпреки политическата близост, техните привърженици имат истинско съперничество.
Сблъсъкът между КЕ Еуропа – в синьо-бяла фланелка с емблема, подобна на тази на Велес Сарсфийлд – и УЕ Сант Андреу – в кърваво-златна фланелка в цветовете на каталунското знаме – е истинското народно дерби на Барселона. Първият представлява „Грасия“ – квартал, популярен сред алтернативната и либертарната младеж в Барселона, а вторият е клубът на квартал „Сант Андреу де Паломар“. Тези два квартала в каталунската столица са бивши независими общини, които, както и други, са присъединени към град Барселона през 1897 г. с кралски указ. След това „Сант Андреу де Паломар“ се превръща в един от промишлените центрове на каталунската столица, чийто символ е голямата текстилна фабрика „Fabra i Coats“. През 2012 г. тя е превърната в център за съвременно изкуство.
Когато „Ел Побле“ играе с „Ла Вила“, независимо дали на стадион „Нарсис Сала“ (стадионът на Сант Андреу – бел. пр.), или на „Ноу Сарденя“ (стадионът на Еуропа – бел. пр.) има вероятност за разпродажба на билетите. Въпреки че и двата клуба играят едва в Сегунда дивисион, четвъртото ниво на испанския футбол, към което се присъединиха през този сезон, каталунската полиция обикновено е нащрек за това дерби между „куатрибаратите“ (прозвище на Сант Андреу, кат. quatribarrat – знамето на Каталуния с четирите ивици, Сениера, което е част от идентичността на клуба – бел. пр.) и „шевроните“ (прозвището идва заради този знак в горната част на фланелките на тима, кат. escapulats – бел. пр.), което привлича все по-голям интерес. Страст, която се отличава на аматьорско ниво. Израз на желанието на хората да се върнат към корените на една по-истинска форма на футбола в условията на разрухата на съвременния футбол. През последните години двата клуба се сдобиха със стотици нови фенове, много от които млади хора, водейки напред тези аматьорски клубове, които са неразделни от кварталите, в които са се зародили в началото на ХХ век. По данни на медията „Vilaweb“ броят на членовете се е увеличил както в Еуропа (от 854 на 1930), така и в Сант Андреу (от 1200 на 3454). „Това са цифри, които не са достигани от десетилетия“.
Съперници с еднакви ценности
За да се обясни това възраждане на популярността, се изтъкват редица причини: постепенното разочарование на феновете от елитния футбол, желанието им да въплътят ценностите, изоставени от големите клубове, и накрая – успехите им на спортния фронт. В това отношение двата клуба не се колебаят да свържат политиката и спорта. Сант Андреу работи с бежанци от много години в партньорство с „Open Arms“. В допълнение към ангажимента си за борба с тормоза в училище, КЕ Еуропа измени и устава си, за да запише официално своите антихомофобски, антисексистки и антирасистки ценности. Ценности, които се споделят от привържениците и на двата клуба. Групата Eskapulats 2013 защитава антифашистки ценности и се застъпва за независимост на Каталуния. Тя има много общо със съперниците си от групата на Сант Андреу Desperdicis 07. В интервю през 2019 г. Eskapulats заявиха, че не се определят като ултраси или хулигани, а по-скоро като „народна или бунтарска трибуна“.
Въпреки съперничеството си, привържениците на двата клуба участват в едни и същи активистки инициативи като почитта към антифашиста Карлос Паломино или подкрепата, оказвана към баския затворник Пачи Руис. „Те се мразят и по някакъв начин си приличат, затова ли не могат да се гледат?“ Дербито си е дерби. Като прибавим към това и очарованието на долните дивизии, пощадени от VAR, се създава впечатление за футбол от друга епоха, който все още избягва стандартите за сигурност и търговия. Нещо като „класико“, „антисистемна“ версия. „Това е битка на скандирания и битка на хореогрфии. Това е уникална атмосфера, която вече не съществува във футбола на най-високо ниво и напомня за 90-те години“, продължава Микел Санчис, съавтор на „Мразя модерния футбол“, който определя мача като „квартално „класико“ не само за Барселона или Каталуния, но и за испанската държава“.
Двата клуба се основават на два различни правни модела. След като през 2008 г. по инициатива на бившия президент на Барса Жоан Гаспар Сант Андреу е преобразуван в публично спортно дружество с ограничена отговорност (SAD), през 2011 г. той е продаден на Мануел Камино, предприемач в областта на недвижимите имоти. През 2014 г. клубът за кратко преминава под контрола на компанията „Strategic Business Development XXI Century“, оглавявана от Динора Сантана Ана, бивша съпруга на Дани Алвеш, преди да бъде купен отново от Камино. От своя страна, КЕ Еуропа е сдружение с нестопанска цел, чийто председател от 2023 г. е Ектор Ибар, избран от членовете. И двата отбора са създадени в началото на ХХ век, в период на бърза индустриализация. КЕ Еуропа е основан през 1907 г. в резултат на сливането на Провенсал и Мадрид де Барселона, докато УЕ Сант Андреу твърди, че е основан през 1909 г. като наследник на клуб Зета“, обяснява Жерар Мира от медията „Tot Barcelona“.
Квартален футбол
През 20-те години на миналия век, воден от Мануел Крос – най-добрият голмайстор на клуба за всички времена, КЕ Еуропа е вторият най-добър каталунски отбор след великия Барса. Сезон 1922/1923 е най-славният за клуба, който печели титлата в каталунската лига и губи финала за Купата на краля от Атлетик Билбао. КЕ Еуропа е и един от отборите, участващи в първото първенство на испанската Примера дивисион през 1928 г. Той играе там три сезона, след което изпада в Сегунда дивисион и попада в криза. С изключение на пет сезона през 60-те години на миналия век, клубът никога повече не играе над трета дивизия. УЕ Сант Андреу, от своя страна, въпреки че много дълго време играе в аматьорските дивизии, всъщност играе във втора дивизия няколко сезона, но от 1977 г. насам никога повече не играе там. Всички познават историята си и се борят да запазят идентичността на кварталите, застрашена както от урбанизацията, така и от модерния футбол.
„Въпреки че хората искат да го представят като вечното дерби, това съперничество е много митологизирано“, казва Жорди Пети, историк и бивш ръководител на УЕ Сант Андреу. То започва да се утвърждава едва през 80-те години на миналия век. „По това време други два исторически клуба – УЕ Сантс и КЕ Юпитер – преживяват голяма спортна криза, което кара Еуропа и Сант Андреу дълго време да се борят да бъдат третия отбор на Барселона (след ФК Барселона и Еспаньол – бел. пр.). И така до ден днешен. Двата отбора са играли един срещу друг повече от седемдесет пъти, а дербито на „Ел Побле“ срещу „Ла Вила“ вече е едно от най-горещите в аматьорския футбол“, се казва в сайта на списание „Panenka“. Амбицията да станат „третия клуб на Барселона“ остава под въпрос, поне сред привържениците от „Сант Андреу де Паломар“ и „Грасия“. Връзката им с каталунската столица е малко по-сложна. Докато „Ел Побле“ твърди, че е „най-популярният клуб в Барселона“, „Ла Вила“ гордо заявява, че не се чувства „никак барселонски“ клуб.
Източник: dialectik-football.info/sant-andreu-europa-le-derby-antisistema-de-barcelone
Radical Terraces 