През 2012 г. журналистът Марио Магаляеш публикува голяма биография на Карлос Маригела, озаглавена „Партизанинът, който подпали света“. Това е възможност за някои да открият страстта, която бразилският комунист-революционер и теоретик на градската партизанска война е изпитвал към футбола. Тази страст не го напуска, докато не е убит от полицията през 1969 г. въпреки периодите в затвора и годините на укриване.
През 2012 г., в град Салвадор, щата Баия, на трибуните на „Барадао“, стадионът на Ешпорте Клубе Витория, е създадена малката фенска група Brigada Marighella. Интригуващо име. Торсидата не се кръщава на Маригела случайно. Прочитането на биографията на Магаляеш има много общо с това. Както разказват членовете на групата пред уебсайта „La Grinta“ през 2018 г., те са научили, че Маригела, родом от Салвадор, е бил фен на ЕК Витория. Затова те му отдават тази почит. Въпреки че в групата има различни леви настроения, Brigada Marighella е открито антифашистка торсида, а фигурата на известния комунистически активист е тази, която обединява цялата група.
Във Франция Маригела е известен най-вече като автор на „Кратък наръчник на градския партизанин“, превеждан и разпространяван от 1970 г. насам в крайнолевите революционни кръгове и преиздаден през 2009 г. от издателство „Libertalia“. Животът му на комунистически активист и нелегален революционер, който се противопоставя на военната диктатура, е по-малко известен. Страстта му към футбола е още по-малко позната. Съпругата му Клара Чарф обяснява, че той винаги е гледал на спорта като на средство за сближаване на хората. Това е страст, която не е отслабена или размита от тайното му съществуване. По време на Световното първенство по футбол през 1966 г., три години преди смъртта му, докато са в бягство, Маригела и съпругата му следят мачовете по радиото и се информират, за да не пропуснат нищо от състезанието.
„Bicão Siderúrigico“
Маригела е син на италиански имигрант от Емилия Романя (в Италия – бел. пр.) и потомък на малешите – африкански роби от Баия, които се разбунтуват срещу търговията с роби през XIX век. Като дете Карлос избягва надзора на майка си, за да отиде да играе футбол с другите деца в квартала. Израснал в работническо семейство със седем деца, липсата на пари му пречи да си купи подходящи обувки, с които да играе. Той намира решение, като заковава самоделни шипове към износените обувки в работилницата, където работи баща му.
Член е на Бразилската комунистическа партия (БКП) и участва в потушеното въстание през 1935 г. След първоначално задържане в затвора той преминава за първи път в нелегалност. През 1937 г. Жетулио Варгас, използвайки заплахата от комунизъм като претекст, установява чрез държавен преврат „Estado Novo“ („Нова държава“ – бел. пр.) – популистки, антикомунистически диктаторски режим. Арестуван отново през 1939 г., Маригела този път е затворен на Фернандо де Нороня, управляван от армията остров край бреговете на Бразилия. Когато през 1945 г. „Новата държава“ пада, той е освободен по силата на амнистия за затворниците. Там са затворени около 180 леви активисти. В затвора, за да поддържат добра физическа форма, те създават клуб, който наричат Гремио Атлетико Бразил. По време на организираните мачове Карлос се отличава като твърд защитник. Получава прозвището „Bicão Siderúrigico“. Този прякор се дължал колкото на увлекателните лекции, които изнасял на съкилийниците си за желязото и стоманата, толкова и на силата на ударите му, когато играе бос, както разказва Марио Магаляеш в книгата си.
След завръщането си в Баия Маригела отново е принуден да се укрие след няколко месеца. Бразилската комунистическа партия е обявена за незаконна под президентството на генерал Дутра и е издадена заповед за ареста му. Тази конспиративност продължава до идването на власт на Жуселино Кубичек през 1956 г. През този период Карлос Маригела пътува до маоистки Китай. Той се сприятелява и с Жоао Салданя, бъдещият треньор на националния отбор за Световното първенство през 1970 г., който също е член на Бразилската комунистическа партия. По време на голямата стачка в Сао Пауло през 1953 г. Маригела играе важна роля в координирането на бунтовните действия и именно Салданя предава съобщенията между него и стачкуващите работници. Бивш играч на Ботафого, Салданя е блестящ спортен журналист. Но през 1957 г. Ботафого е в криза и го викат като треньор. Салданя се събира отново с Гаринча, който няколко месеца по-късно печели Световната купа в Швеция през 1958 г. с националния отбор. Този успех вдъхновява Маригела да напише стихотворение в чест на Гаринча, озаглавено „Радостта на народа“. Този прякор, който ще бъде изписан на гроба на починалия през 1983 г. футболист, е и заглавието на документалния филм, който Жоаким Педро де Андраде му посвещава през 1962 г. Именно в този период Маригела и Салданя работят по новия вестник на Бразилската комунистическа партия в Сао Пауло заедно с Диди, друга звезда от националния отбор през 1958 г. и играч на Ботафого. Човекът, смятан за изобретател на удара „падащ лист“, пише спортна рубрика във вестника.
Обществен враг №1 на военната диктатура
Маригела обича футбола отвъд териториалните пререкания. Въпреки че сърцето му клони към ЕК Витория, той също толкова харесва Фламенго от Рио де Жанейро и Коринтианс от Сао Пауло, чиито изяви следи по време на тайните си пътувания. Полицейският натиск върху комунистическите активисти се подновява сериозно с военния преврат през 1964 г. Около дванадесет години след екзекуцията на Маригела, Коринтианс допринася за падането на диктатурата с опита за самоуправление, известен като „Коринтианска демокрация“.
Маригела вярва, че само въоръжената борба може да победи режима. Изключен от Бразилската комунистическа партия, през 1967 г. той създава Действие за национално освобождение (ALN) – тайна революционна градска партизанска организация. За да финансира борбата, ALN извършва грабежи. Вдъхновен от филма на Кубрик „Убийството“, Маригела иска да ограби билетните каси на „Маракана“. Според Магаляеш планът е изоставен, защото за пренасянето на парите са необходими твърде много торби, тъй като касите на стадиона са пълни предимно с дребни банкноти. Както пише Фабио Фелис за бразилското списание „Corner“, през 1969 г. филмът на Роберто Пирес „Máscara da traição“ изпълнява желанието на Маригела, като показва успешен обир за класиката между Фламенго и Ботафого на „Маракана“.
Примката около Маригела се затяга до вечерта на 4 ноември 1969 г., когато е нападнат от ескадроните на смъртта на полицейския комисар Фльори на крачка от стадион „Паоло Машадо де Карвальо“, където се провежда мачът „Класико Алвинегро“ между Сантош и Коринтианс. Пеле и Ривелиньо са на терена, когато дикторът на стадиона съобщава на живо: „Лидерът на терористите Карлос Маригела е убит от полицията“. Според медиите по това време това предизвиква радостна реакция от страна на привържениците на двата отбора. Бразилският народ живее в условията на диктаторски терор. Това са годините след обнародването от режима на акта „AI-5“. Това е времето на все повече затворнически присъди, изтезания, изчезвания и политически убийства. Да се видят днес на бразилските стадиони знамена в чест на Маригела е хубав акт на отмъщение, но и знак за съпротива в момент, когато на власт е дошъл фашистът Болсонаро, заклет носталгик по военната диктатура.
Източник: dialectik-football.info/carlos-marighella-entre-passion-du-football-et-guerilla-urbaine
Radical Terraces 