Да се забрани националното знаме и да се превърне в подривен обект. За да разберем значението на жеста на тези баски футболисти на 5 декември 1976 г. на стадион „Аточа“ в Сан Себастиан, трябва да се потопим в политическия контекст на времето и това, което е наречено „демократичен преход“ в Испания.
Когато Франко умира, мирно в леглото си, страната болезнено се събужда от 36 години военна диктатура. Случва се сближаване на работническата класа и сепаратистите, главно баски и каталунци. Двете страни споделят силна идентичност. Политическото структуриране на баското националистическо движение през XIX век е основно дело на местната буржоазия. Традиционалистите и католиците, значителна част от баското население, вдигат оръжие по това време заедно с карлистките войски – в служба на Шарл дьо Бурбон – в гражданските войни, противопоставяйки се на испанската корона.
Смятан за баща на баския национализъм, Сабино Арана израства в едно от тези консервативни и прокарлистки семейства. На него дължим през 1894 г. създаването на Икуринята, баското знаме, образувано от зеления кръст на Свети Андрей, поставен под белия кръст, символизиращ католическата вяра, всичко това на червен фон, цветът на Биская. Знамето не е обявено за официално знаме на Страната на баските до 1936 г., когато PNV-EAJ (Partido Nacionalista Vasco – Eusko Alderdi Jeltzalea) (Баска националистическа партия – бел. пр.), подтикната от събитията, в крайна сметка застава на страната на Републиката в последния момент. Баската левица започва истински да се организира едва в началото на 1930-те години.
Доностия, 5 декември 1976 г.
Четиридесет години по-късно, въпреки че е забранена по време на диктатурата на Франко, Икуринята се появява отново по време на историческото дерби между Реал Сосиедад и Атлетик Билбао. Такъв мач, който не се пропуска за нищо на света. Съперничеството между двата баски клуба е истинско. Атлетик е водещият клуб в Биская. По-богат, той има и по-успешна история от тази на Реал, който представлява Гипускоа (Биская и Гипускоа са две провинции, които влизат в рамките на автономната област Страна на баските – бел. пр.). Клубът от Доностия (баското име на Сан Себастиан) изживява своята златна епоха в началото на 1980-те години с единствените си две шампионски титли през 1981 г. и 1982 г. Повече от клубове, тези стожери на баския футбол са културни институции, които косвено позволяват искането на независимост да продължи под диктатурата на Франко.
На 5 декември 1976 г. емоциите завладяват трибуните на препълнения стадион „Аточа“. Двата отбора излизат на терена зад съответните си капитани, които държат Икуринята. Фотографията е силна. Франко е мъртъв повече от година, но баското знаме все още остава забранено. Крал Хуан Карло, определен за наследник на фашисткия диктатор, открива периода, наречен „демократичен преход“, който има за цел да въведе Испания в кръга на либералните демокрации, като същевременно продължава да разчита на различните лидери на франкизма. Като се започне с известния Мануел Фрага, който никога не се крие, заявявайки, че за да се узакони Икуринята, е необходимо да се премине през тялото му.
Ако известната снимка с излизането на футболистите на терена за това 63-то баско дерби увековечава Инаксио Кортабария и Чопо Ирибар, двамата капитани, то има и трето основно лице: Хоксеан де ла Хос Уранга. Идеята за носенето на Икуринята в средата на терена идва от този играч на „синьо-белите“, в дънки на снимката, който дори не е в състава за мача. Де ла Хос моли сестра си Ане Мирен да ушие Икуриня, без наистина да й каже повече за намеренията си. Въпреки че колата му е претърсена при пристигането на стадиона, той успява под носа на Гражданската гвардия да го вкара вътре.
Важна стъпка към узаконяването на Икуринята
След като пристига в съблекалнята, той поверява знамето на своя капитан Инаксио Кортабария, който бързо разговаря с колегата си от Атлетик, международният вратар Чопо Ирибар, друг убеден патриот (abertzale). Това получава единодушното одобрение на съотборниците му. „Спомням си, че ние, футболистите, чувствахме, че можем да направим нещо в ситуацията, през която преминавахме, в крайна сметка не бяхме по-различни от другите. С нашите действия ние също подкрепихме исканията на хората“, казва по-късно Инаксио Кортабария.
„В Реал всички бяхме играчи, израснали в клуба, и имахме собствени притеснения и политически чувства. Мнозинството се чувстваха баски и патриоти, а някои бяха привърженици на независимостта. Беше 1976 г., демокрацията все още не беше реалност, беше този период на преход и баските все още се бореха за исканията си. Ние също бяхме хора от народа и трябваше да направим нещо за правата на баския народ“, казва още Хоксеан де ла Хос, говорейки за Реал, който включва Арконада, Гастелу и Сатрустеги в своите редици.
Освен баската преса, която говори в изданията си за историческия мач отвъд нивото на футбола, цялата испанска преса, разбира се, скрива тази история. Ежедневникът „ABC“ отделя страница за срещата, но нито дума за акцията преди мача. Вярно е, че ако се говори за медийни публикации, самият мач е запомнящ се. Феновете на Реал за първи път в историята виждат своя отбор да отбелязва пет гола срещу дългогодишния си съперник Атлетик на Чопо Ирибар и Чечу Рохо. Ако еуфорията е голяма за местните жители, днес си спомняме, че това действие открива пътя за връщането на Икуринята в публичното пространство, преди да бъде официализирана няколко години по-късно – през 1979 г.
Символичен напредък и начало на признаването на правата на баския народ, с което патриотичната левица няма да бъде удовлетворена, разчитайки по-специално на действията на своето въоръжено крило ETA (Баско отечество и свобода). Испания се противопоставя с жестоки репресии чрез своите параполицейски групи, най-известните от които са GAL (Антитерористични освободителни групи). Екземплярът на Икуринята, носена в онзи ден на стадион „Аточа“, се превръща в колекционерски артикул, изложен днес в музея на Реал Сосиедад. През 2010 г. съвпадението в календара на Ла Лига води до това Атлетик и Реал да се срещнат отново на 5 декември на стадион „Аноета“ в Доностия. Двата отбора повтарят жеста на по-възрастните. Икуринята от 1976 г., която е внимателно съхранявана до този момент, е извадена за случая.
Трима главни герои на дербито
Инаксио Кортабария
Роден в Мондрагон, Гипускоа, Инаксио Кортабария Абаратеги трябва да измине само няколко километра, за да завърши футболната си подготовка в школата на Реал Сосиедад. Фланелката на сини и бели райета е втората му кожа. Той дебютира в централната защита за първия отбор през 1971 г., на 21 години. Истинско дете на клуба, той изиграва четиринадесет сезона там, включително няколко като капитан, до края на кариерата си. Основен играч на отбора по време на златната ера на „синьо-белите“ между 1980 г. и 1983 г.: две шампионски титли на Испания (1981 г. и 1982 г.), Суперкупа на Испания (1982 г.) и полуфинал за Купата на европейските шампиони (1983 г.). Подобно на всички играчи от това поколение, както по отношение на титлите, така и за епизода с Икуринята, той става легенда на клуба, но също и на баския футбол и патриотичното движение като цяло. Близък приятел на члена на ЕТА Чомин Итурбе (починал през 1987 г.), също от Мондрагон, Инаксио Кортабария може да се счита за симпатизант на баската левица. През 1977 г. той става и първият играч, който отказва да носи фланелката на испанския национален отбор по политически причини. Логично той е част от завръщането на баския национален отбор, чиято фланелка носи два пъти през 1979 г. Начин за него да продължи да демонстрира политическата си привързаност към Страната на баските чрез футбола.
Хосе Анхел Ирибар, наричан „Чопо“
Той почти прекарва кариерата си само в един отбор: Атлетик Билбао, друга опора на баския футбол. Понеже също е от Гипускоа, Хосе Анхел Ирибар Кортахарена, наричан „Чопо“, играе за „синьо-белите“, но клубът от Доностия не го задържа. След сезон във втора дивизия с Баскония, клуб от Басаури, той е закупен през 1962 г. за един милион песети от Атлетик Билбао. С фланелката на „лъвовете“ той изиграва 614 мача в 18 сезона между 1962 г. и 1980 г. Достатъчно, за да го издигнат до ранга на клубна легенда. При диктатурата на Франко Ирибар играе 49 пъти за испанския национален отбор между 1964 г. и 1976 г. Той печели Купата на европейските нации (старото име на Европейското първенство по футбол – бел. пр.) през 1964 г., организирана в Испания, където пази на вратата на финала срещу СССР на Лев Яшин, един от неговите идоли. „Аз съм това, което съм, и съм от моята страна“, отговаря той известно време след този мач на журналист, който го пита дали е испанец. „По това време много неща се премълчаваха. Значителен брой хора дори не знаеха за ролята, която е изиграла Страната на баските по време на войната и следвоенния период. Нито че националният отбор на Страната на баските е организирал турне в СССР, Мексико, Южна Америка и дори Европа (през 1937 и 1938 г. – бел. ред.). Тази история беше напълно непозната. (…) В действителност живеехме в несигурност, защото нямаше свобода нито на пресата, нито на изразяването… Нямаше друг избор – или играеш, или си тръгваш“. След това участва в създаването на партията Herri Batasuna (Народен съюз – бел. пр.), основана през 1978 г. като коалиция от марксистки и социалистически партии на патриотичната левица. Чопо участва в независима група, подкрепяща коалицията. Той напуска коалицията няколко години по-късно.
Хоксеан де ла Хос
Хоксеан де ла Хос Уранга несъмнено е по-скромен футболист от двамата си приятели. Роден в Гетария, провинция Гипускоа, той тренира като футболист в школата на Реал Сосиедад и, подобно на Инаксио Кортабария, остава верен на своя клуб през цялата си кариера. За „синьо-белите“ изиграва общо 76 мача между 1972 г. и 1978 г. По време на известния сезон 1976/1977 с „Дербито на Икуринята“ той взима участие само в три мача. Но името на Хоксеан, баско умалително от Хосе Антонио, остава запечатано в спомените, защото той е главният инициатор за вкарването на Икуринята на стадион „Аточа“ в онзи ден. Известен с крайнолевите си убеждения, той носи прякора „Троцки“. След края на кариерата си става адвокат, обслужвайки по-специално партията Herri Batasuna. В това си качество той се намесва в преговорите относно отвличането от ЕТА на баския индустриалец Андрес Гутиерес Бланко, освободен срещу сумата от 190 милиона песети след 46 дни в плен. Намеса, която води до вкарването в затвора на Хоксеан де ла Хос. През 1994 г. испанското правосъдие преценява, че той не е обикновен преговарящ и че има по-голяма степен на участие в отвличането и изнудването за средства на боса. Той е осъден на 8 години затвор за участие във въоръжена група и отвличане. Лежи в затвора „само“ шест месеца, като най-накрая получава помилване през 2009 г. след петнадесет години съдебни процедури.
Източник: dialectik-football.info/la-real-lathletic-et-le-derby-de-la-ikurrina
Radical Terraces 