Fatal Blow е Ой/стрийтпънк банда от гр. Кардиф, Уелс. Групата е създадена през 2016 г. като страничен проект на небезизвестните The Oppressed с Роди Морено, но впоследствие се превръща в пълноценна банда. Тя е повлияна от класическите Ой банди от 1970-те и 1980-те години, с песни за скинхед културата, работническата класа, срещу системата и фашизма. Интервюто е направено през октомври 2018 г. от блога „Adiós Lili Marleen“, като досега Fatal Blow има издадени още няколко музикални издания.
Здравейте, можете ли да ни разкажете накратко историята на Fatal Blow и какъв е настоящият състав? Дали започнахте като страничен проект на The Oppressed или се появихте точно след съобщението за оттегляне на Роди Морено?
Кобли: Когато бях в The Oppressed, пишех няколко песни и Роди предложи да ги запишем като страничен проект. Измислихме името Fatal Blow по името на втория албум на The Oppressed. Когато Роди се оттегли поради здравословни причини, Кизмъс и аз решихме да продължим да свирим заедно и да превърнем Fatal Blow в пълноценна банда.
Настоящият състав е Кобли, китара и вокали, Нидж, бас и вокали, и Кизмъс на барабани.
Според написаното на вашето издание „Hope Not Hate“, Роди Морено е свирил в някои песни, освен че се появява на обложката. Какво точно беше неговото участие (писане, пеене, свирене…) и какви музикални разлики открихте между The Oppressed и Fatal Blow?
Кобли: Написах всичко и когато имах достатъчно пари, отидохме в студиото „Morefront“ в Кардиф и записахме няколко песни. Роди свиреше на ритъм китара и всички изпълнявахме бек вокали. Свирех изцяло на баса и водещата китара. Аз лично видях Fatal Blow като естествена прогресия към The Oppressed, същите идеали и силна антифашистка програма.
Колко време отделихте за подготовката на песните от компактдиска „Hope Not Hate“? Доволни ли сте от крайния резултат? Записахте „Hope Not Hate“ в Кардиф, но мисля, че беше миксиран от американски продуценти, нали?
Кобли: Албумът беше написан и записахме 2 песни за период от две години. Всичко беше написано от мен, запазихме студио, щом показах на момчетата песните и ги записахме. След като имахме достатъчно песни, се свързах с няколко приятели, които създадох по време на престоя си в The Oppressed, и Патрик от Violent Society хареса песните и искаше да се издаде албума. Много съм доволен от крайния резултат, който завладя групата в този период. Въпреки че смятам, че настоящият състав е много по-добра група и песните сега са написани като група.
Как стигнахте до издаване от Violated Records? Получихте ли други предложения от британски лейбъли или от европейски такива? Наистина мислех, че в крайна сметка ще записвате с Mad Butcher, Insurgence, Aggrobeat и подобни…
Кобли: Aggrobeat бяха първите, които издадоха нашите неща. Направихме 7-инчов сплит с Oi Polloi, който се продава главно в Европа.
Можете ли да ни обясните за какво става въпрос в песните „Hero To Zero“ и „Nation Of Hate“? Видях, че сте направили кавър на “Warriors” на The Blitz. Правите ли други кавъри, когато свирите на живо (освен тези на The Oppressed)?
Кобли: „Hero To Zero“ е песен, написана за групи като Skrewdriver, които имат пънк и скинхед последователи през 1970-те години, но след това показват по-късно истинската си същност, като се обръщат изцяло към десницата. „Nation Of Hate“ е това, в което чувствам, че Доналд Тръмп превръща САЩ. Когато някой иска да изгради граници и стени, е време да се предприемат действия.
Всички момчета в групата обичат Ой музиката от старата школа и правим странни кавъри за забавление. Това са предимно песни, които обичаме.
Нидж: Правим страхотен кавър на „We Don’t Want No Nazi Skins“ на Rear Gunners! Нашият приятел Саймън използва хронометър всеки път, когато репетираме тази песен, за да види дали ще я изсвирим по-бързо от оригинала! Но ние не го правим!
Мисля, че всички вие сте „ветерани“ на сцената. Можете ли да ни обясните кога и как се включихте в скинхед движението и кои бяха първите ви записи и концерти? С кои други банди сте свирели?
Кобли: За първи път попаднах в сцената като тийнейджър, следейки всички Two Tone групи (музикален жанр от края на 1970-те и началото на 1980-те години във Великобритания, който смесва традиционна ямайска ска, рокстеди и реге музика с елементи на пънк рок и ню уейв – бел. пр.) и след това навлязох в Ой-я и пънка. Бях фен на The Oppressed от самото начало, така че когато Роди ме покани да се присъединя към групата, това беше най-лесният отговор, който някога съм давал.
Нидж: Късметлия съм, че имам по-голям брат с много различни музикални вкусове. Един ден той слушаше чисто нов албум, който купи чрез събиране на жетони от списание Sounds. Изданието беше „Oi The Album!“. Също така горе-долу по същото време си спомням, че гледах Top of the Pops (музикално телевизионно шоу), когато чух „Gangsters“ на The Specials и моментално бях пристрастен към ска звученето! Не след дълго спестявах джобните си пари и си купувах плочи на Madness, Bad Manners, Cockney Rejects и молех родителите си за кубинки Dr. Martens и панталони Sta Prest!
Как бяха концертите, които направихте напоследък (имам предвид реакцията на хората и т.н.)? Виждам, че ще свирите в Германия. Има ли други планове за концерти в други страни или в САЩ? Ами в Испания/Каталуния/Страната на баските?
Кобли: Получаваме наистина добра реакция и хората, които са си купили диска, са наистина положително настроени. Бяхме помолени да свирим в САЩ, което все още е в етап на обсъждане, но момчетата са повече от готови да свирят и да разпространяват антифашисткото послание.
Нидж: Аз лично смятам, че концертите не можеха да минат по-добре. Трудно е да си новак, но получихме толкова добра обратна връзка от бандите, с които свирехме, и от публиката, като това прави следващия концерт да бъде още по-добър и групата да става все по-уверена.
Можете ли да ни дадете сега Топ 10 на вашите любими класически групи (от 1970-1980-те години) и настоящите (от 1990-те години до наши дни):
Кобли: Харесвам всички ранни групи от пънк вълната от 77-ма, вълната от 82-ра и ранните Ой групи. Нови групи, които харесвам, са: Giuda, Cynide Pills, Takers and Users, United Bottles и Bishops Green.
Нидж: Без конкретна подредба: The Business, Blitz, Angelic Upstarts, Cockney Rejects, The Damned, Abrasive Wheels, Cock Sparrer, Sham 69, The Partisans, The Oppressed.
В настоящето без определен ред: Curb Stomp, The Civilains, The Prowlers, Bishop Green, Stage Bottles, Fatal Blow, Dropkick Murphys, United Bottles, Street Dogs, Emergency.
Какво ще кажете накратко за:
– Джон Лайдън (вокалист и основен автор на песните на Sex Pistols – бел. пр.):
Кобли: Човек, който ме въвлече в пънка.
Нидж. Той беше доста силна личност в първите дни, но риалити телевизията и рекламите на масло съсипаха репутацията му.
– Гари Бушел (колумнист в английски вестници, музикален журналист, телевизионен водещ, автор, музикант и политически активист – бел. пр.):
Кобли: Той подкрепяше пънка, когато музикалните издания казаха, че е мъртъв.
Нидж: Той се опита да заблуди хората, че няма представа, че албумът „Strength Thru Oi!“ е придобил друго значение; той знаеше какво прави. (На обложката на албума се появява неонацисткият активист Ники Крейн, който е охранител на концертите на Skrewdriver и редом с нейния вокалист Иън Стюарт Доналдсън участва в създаването на неонацистката организация Кръв и Чест. Крейн е хомосексуалист и умира от СПИН през 1993 г. – бел. пр.)
– The Macc Lads (английска пънк рок банда – бел. пр.):
Кобли: Никога не съм ги слушал и честно казано не са моята музика.
Нидж: Страхотна музика, развалена от хомофобски, ксенофобски и остарели лирически идеи.
– The Templars (противоречива в политическо отношение Ой група от Ню Йорк, чийто чернокож барабанист е участвал в антилеви банди/проекти – бел. пр.):
Кобли: Не са ли правили кавър версии на Skrewdriver?
Нидж: Ако имате предвид групата, може би е малко наивна, правейки кавъри на песни на Skrewdriver, но говореща с антифашистки лозунги по време на интервюта. Не съм ги слушал много.
– Soul Crew (хулиганска група на футболен клуб Кардиф Сити – бел. пр.):
Кобли: Голямо влияние в тийнейджърските ми години, но малко остарях днес, хаха.
Нидж: Като привърженик на Кардиф Сити с абонамент, мога честно да кажа, че те са прекрасни момчета!
– Ники Крейн (вж. бележката за Крейн по-горе – бел. пр.):
Кобли: Тъжен объркан човек, изпълнен с омраза.
Нидж: Изобщо не мисля много за него!
– Condemned 84 (английска Ой банда, която се смята официално за аполитична, но се позиционира като антикомунистическа и има връзки с десницата – бел. пр.):
Кобли: От популярна банда стигнаха до дъното.
Нидж: Никога не ги слушам.
– Независимостта на Уелс:
Кобли: За съжаление, нямаме инфраструктурата да бъдем независими.
Нидж: Смесени възгледи, тъй като не мисля, че разполагаме с инфраструктура за успешно самоуправление.
– Брекзит (излизането на Великобритания от Европейския съюз – бел. пр.):
Кобли: Лош ход за нас като нация. Без граници.
Нидж: Живеем в демокрация, случи се демократичен процес и трябва да живеем с последствията.
– Джеръми Корбин (британски политик, оглавяващ Лейбъристката партия и действащ като водач на опозицията в страната от 2015 г. до 2020 г. – бел. пр.):
Кобли: За мнозинството, а не за малцина. (For the many, not the few – заглавието на манифеста на Лейбъристката партия за общите избори през 2017 г. – бел. пр.)
Нидж: Честно казано, не знам достатъчно за политиката му, за да дам искрено мнение.
– Anti-Fascist Action (войнствена антифашистка организация, основана във Великобритания през 1985 г. от широк кръг антирасистки и антифашистки организации, която е активна до 2001 г., като след това нейни членове продължават да участват в антифашисткото движение, като тук по-скоро отговарящите имат предвид днешното антифашистко движение като цяло – бел. пр.):
Кобли: Истински герои, които пазят улиците безопасни за всички.
Нидж: Трябва да продължат и да стават по-силни всеки ден!
Някакви бъдещи планове за записи или какво друго ще правите? Благодаря.
Кобли: Групата е в най-добрия си вид, с някои наистина силни песни, идващи от тримата членове на бандата. Връщаме се в студиото в края на месеца, за да запишем продължението на „Hope Not Hate“. Предстоят концерти в Германия, Полша и Дъблин. Fatal Blow: „Понякога антисоциални, винаги антифашисти!”
Нидж: Отиваме в студиото в края на октомври, за да запишем продължението на „Hope Not Hate“. Очаквайте подробности.
Източник: adios-lili.blogspot.com/2018/10/fatal-blow-interview.html
Radical Terraces 