Интервюто е направено през 2009 г. от блога „La Banda Izquierda“.
1987 г. е годината на основаването ви. Имало ли е преди това друга фенска група на вашия стадион? Защо решихте да създадете ултрас група в Бордо? Има ли останали членове на групата от онова време до наши дни?
Ultramarines са първата група от „независими“ фенове на Бордо. Около 10 години преди създаването на групата, на южната трибуна вече са се събирали най-запалените привърженици на клуба, доста страстни фенове, както и хора от пънк движението и алтернативното движение. След двойния сблъсък с Ювентус през 1985 г. някои от тях решават да създадат структура извън клуба, група с ясен ултрас манталитет. Първото знаме се появява през август 1986 г., но уставът е представен официално година по-късно. Историята е избрала 1987 г. за година на раждане! Днес все още има някои исторически членове, чиято възраст е почти 45 години.
1990 г. е още една ключова година с отцепването на Devils (групата съществува от 1990 г. до 2006 г. – бел. пр.), група, с която сте съжителствали заедно повече от петнадесет години. Как протичаше съвместното съжителство на двете групи? Хореографиите на всички трибуни бяха ли направени със съдействието на двете групи по отношение на пари, труд, членове и т.н. Как осъществявахте подкрепата съвместно? Как се осъществяваха пътуванията – поотделно или заедно?
Devils се появяват от разцепление в Ultramarines. Сега, с поглед назад, може да се каже, че отношенията са били много добри. През 1994 г. Ultramarines и Devils създадоха CVS (Collectif Virage Sud). Тази структура даде възможност за обединяване на средствата за организиране на по-големи хореографии и за пътувания. Всяка година CVS отговаряше за 5 хореографии, в допълнение към тези на Devils и Ultramarines. От 1999 г. до 2005 г. двете групи наистина вървяха заедно и сътрудничеството им беше много важно за промяната на манталитета на ултрасите в Бордо. Ultramarines и южната трибуна нямаше да са това, което са днес, ако не съществуваха Devils.
Вие сте група, особено известна с борбата си срещу футболния бизнес. Какви дейности сте правели в този смисъл? Какво сте замислили за този сезон?
Омръзна ни да бъдем третирани като „зло“ във футбола, което днес е отвратително. Медиите и властимащите обръщат внимание на малкото инциденти, които се случват в лигата, за да скрият по-добре цялата неморалност, създавана от футболния бизнес. Във време, в което клубовете се превръщат в бизнес, а стадионите се превръщат в места за консумация, е почти граждански дълг да се борим. Ние сме последното нещо, което остава народно във футбола, и няма да се откажем от начина си на изразяване. Това е начин за изразяване на младите хора, това е начин на съществуване, средство за борба.
Бойкотираме Купата на Лигата и провеждаме редица акции… Например наскоро работехме с артистична група от Мадрид (Democracia), която издигна транспаранти на стадиона с войнствен литературен смисъл, с цитати от Ницше и Камю или Бертолт Брехт, които много добре обобщават нашия манталитет (да не се поддаваме).
Принадлежите ли като колектив към CNU (Национална конфедерация на ултрасите)? Какво ви носи тази борбеност? Колко групи има и каква е организацията на CNU? Присъединявате ли се към всички протести на CNU или можете да запазите своята независимост, в случай че не сте съгласни с решение, което другите групи решат да вземат?
CNU е създадена през 2007 г. върху руините на предишни опити за национално обединение. В нея влизат около тридесет групи, или общо 13 000 души. Провеждат се срещи, на които се взимат решения за съвместни действия (първата беше за бойкота на Купата на Лигата), и няколко пъти се събирахме пред офисите на френската Лига (Професионална футболна лига, LFP – бел. пр.), за да отстояваме правата си. Днес CNU прекъсна дискусиите с тази Лига, ръководена от некомпетентни хора… Ще имаме среща с държавния секретар по въпросите на спорта Рама Яде и искаме да й обърнем внимание на безпокойството на привържениците. В страна, която е пионер в областта на правата на човека, все още е немислимо един ултрас или средностатистически гражданин да не бъде разглеждан по еднакъв начин… По-лошото е, че днес във Франция на хората се забранява да влизат на стадионите, без да са осъдени, само заради това, че гледат лошо.
Досега дискусиите в CNU вървят добре, съгласни сме с всичко, което е решено.
Как е организирана Ultramarines? Имате ли ръководство или седмични събрания? Как се разпределя цялата работа за хореографиите, фенското списание, уебсайта, пътуванията, материалите и т.н.?
Групата има ръководство от 16 души. Именно 16-те „старейшини“ взимат важните решения и управляват развитието на групата, дори и да нямат официални отговорности. Същевременно е създадено и младежко ръководство, което отговаря за ежедневното функциониране на групата. По отношение на отговорностите групата разполага с 20 души, избирани в началото на сезона. Всеки от тях има свои задачи и трябва да работят заедно за изпълнението им. Провеждаме редовни срещи и едно общо събрание годишно. Присъствието на срещите варира от 50 до 120 души в зависимост от важността им. Организацията има повече от 1000 членове, а трибуната – 4000 абонати, което изисква голямо управление, защото го правим напълно самостоятелно.
Доколкото знам от 1997 г. насам Ultramarines не са пропускали нито едно официално гостуване на Бордо и знамето е присъствало на всички стадиони, на които е играл вашият отбор. Прав ли съм? Приблизително колко са членовете, които не пропускат да пътуват? Кои са любимите ви дестинации във Франция? Къде сте били в Европа?
Това е вярно. Последното пътуване, на което не бяхме, беше през 1997 г. в Гингам, който мач беше отложен на следващия ден заради лошото време. Оттогава, независимо дали с автобус, кола, на автостоп, с лодка, или самолет, сме били навсякъде, където са играли „жирондинците“. Понякога това ни е отнемало 2500 км. (в едната посока) с кола, за да гледаме мач (Стокхолм)! Това е нещо, от което се нуждаем – да присъстваме навсякъде и при всички обстоятелства и да се справяме сами. Наскоро групата не присъства на мача срещу Челси, полицията забрани знамето, а 100 души от Ultramarines решиха да останат извън стадиона. Това е единственият мач, който сме пропуснали от 1997 г. насам.
В европейски план имаме голям успех! Групата имаше възможност да опъне знамето си в Испания, Ирландия, Италия, Швейцария, Полша, Чехия, Русия, Белгия, Нидерландия, Финландия, Гърция, Турция, Швеция, Германия, Словакия, Унгария, Австрия, Англия… И в Израел след един месец!
Във Франция географски се намираме малко по-далеч от всички, пътуванията ни често са много дълги, но успяваме, дори през седмицата, да бъдем възможно най-многобройни, включително членовете на нашите секции. На всеки мач има поне 50 ултраси, а в зависимост от важността на мача броят им нараства много бързо. Трибуната за гости често е пълна и на нея има около 400 привърженици на Бордо.
Погледнато от чужбина, френската сцена е много привлекателна и създава впечатление, че на някои трибуни има изключително високо ниво. Пари Сен Жермен, Олимпик Марсилия, Сент Етиен, Олимпик Лион, вие… Какво можете да ни кажете за останалите френски групи? Всички ли имате един и същ манталитет, когато става дума за протести, подкрепа или сблъсъци?
Френското движение е доста сложно и се е подобрило през последните 3 години. То има 4-5 влиятелни групи, но сега има нов импулс и стадионите отново са живи благодарение на своите ултраси. По отношение на манталитета движението се развива положително, макар че всичко е далеч от съвършеното. Избликът на подкрепа и солидарност след убийството на Брис Татон (член на групата Indians Tolosa на Тулуза, убит в Белград) показва, че много групи са съзрели.
Във Франция са се оформили независими ядра на ултрас групите, съставени от кежуали и хулигани, които пътуват до градовете на съперници, понякога дори ден преди мача, за да търсят местните. Дали това се случва във всички отбори? Има ли Бордо собствена група от независими?
Това е характерно за столичния клуб. Френското движение не е обсебено от независимите. Репресиите срещу групите насърчават този тип поведение, но делът им все още е доста нисък. В Бордо няма независими. Ние контролираме всичко, което се случва на улицата, защото става дума за честта на града.
Нека отново да се занимаем с вашата група. Колко секции имате в момента? Колко членове са нужни, за да се създаде една такава и какви критерии трябва да се спазват – местоположение, музикален вкус, политика и т.н.? Каква е функцията на секциите във вашата група?
Имаме много секции – в Париж, в югоизточната част на страната, в северната част, в Дордон, във Виена, дори в Страната на баските (Билбао). Всички те са ултраси, преди да бъдат секции, и всички трябва да спазват задълженията към групата. Във всеки случай, поради нашия манталитет, тези, които се приобщават в Бордо и на други места, харесват нашия имидж и нашия начин на действие. Тези секции имат от 5 до 50 членове и ние сме особено заинтересовани от тях, защото са ни необходими за пътуванията.
Какви дейности сте провеждали срещу расизма? Политическата ви дейност ограничава ли се до борба с расизма на трибуната или отивате по-далеч с други въпроси?
Ние сме аполитични в смисъл, че нямаме политически цвят. Приемаме всички, с изключение на расистите, срещу които се борим. Впрочем не е нужно да се оплакваме, град Бордо отдавна е опразнен от нацисти, останали са много малко от тях. Провеждаме редица акции, хореографии и демонстрации срещу расизма, което е основната ни линия на поведение. На нашата трибуна няма френски знамена, ние се идентифицираме повече с ценностите на нашия регион, отколкото с тези на страната.
Какво знаете за обстановката в испанската държава? Какво послание бихте искали да предадете на антифашистките ултраси у нас?
Знаем малко за сцената в Испания. Devils имаха много добри контакти с Bukaneros. От наша страна сме имали повече отношения с баските групи. Имаше много добри отношения с Peña Mujika (група на Реал Сосиедад – бел. пр.). Няколко пъти сме се срещали и с Indar Gorri (група на Осасуна – бел. пр.), а понякога ходим на „Сан Мамес“ (стадионът на Атлетик Билбао – бел. пр.).
Отстрани погледнато, политическото разделение по трибуните е много показателно за настоящата ситуация в страната… Преходът към демокрация е много бавен и, без да навлизаме в политически подробности, някои клубове миришат на франкизъм. За щастие, други се съпротивляват – от Билбао до Севиля през Мадрид („Валекас“), Виго… Въпреки че движението в Испания е различно, ние изпитваме голямо уважение към някои групи. Акцията на Bukaneros за Сантос (дори и да мразим тези в Марсилия) е във всяко отношение забележителна и предизвика у нас дълбоко уважение (Сантос Мирасиера е ултрас на Олимпик Марсилия, който е арестуван в Мадрид през 2008 г. заради инциденти с полицията на стадион „Висенте Калдерон“ на мач срещу Атлетико, като след това Мирасиера лежи няколко месеца в затвори в Испания и Франция. Получава и една година забрана да ходи по мачове – бел. пр.). Същото важи и за онези, които се борят на своя стадион за езика си и за свободата си на изразяване…
Последните думи са ваши.
Преди една година издадохме книга с близо 400 пълноцветни страници, представящи 20-годишната ни история, с 1000 снимки… Все още са останали няколко екземпляра. Посетете сайта на групата, ако искате да откриете историята на Ultramarines.
Части от сайта са достъпни на окситански, испански и баски език.
ultramarines1987.fr (сегашният сайт на Ultramarines – бел. пр.)
Благодарим ви много за интервюто и поздрави на всички ултраси, които се борят за народния футбол.
Източник: labandaizquierda.blogspot.com/2009/11/entrevista-ultramarines.html
Radical Terraces 