Информацията е от официалния сайт на групата ultramarines1987.fr
Всяка трибуна има своя история, свой опит. Нашата южна трибуна не е изключение от правилото. Трябва да осъзнаем, че нейното настояще е плод на минал опит – от лошите до добрите времена. Всички моменти, които са формирали нейния характер, нйната идентичност. И нейния манталитет. Няма да се впускаме в изчерпателна история на този сайт, тъй като това би било безсмислено, тъй като през 2008 г., след 20-годишнината на нашата организация, издадохме книга за историята на групата.
Ще разгледаме някои от ключовите етапи, които са белязали историята на ултрасите от Бордо, както и историята на самия клуб. Всичко започва през 1881 г. На една малка уличка в работническия квартал на Бордо (улица „Санш дьо Помие“) официално е създаден клубът Жиронден дьо Бордо Омниспор. Футболният отдел ФК Жиронден дьо Бордо се появява през 1920-те години. Клубът е донякъде спасен по време на Гражданската война в Испания (1936-1939 г.), благодарение на големия брой испански бежанци, бягащи от режима на Франко. Бордо е гостоприемен град за тази нова общност, която по стечение на обстоятелствата се установява в квартала, където е основан клубът. 20 години по-късно ФК Жиронден дьо Бордо печели първата си титла в първенството.
1985 г. – прочутата година, в която всичко се променя. Двойният сблъсък с Ювентус оставя своя отпечатък върху емоциите на феновете от Бордо. Сигнал за събуждане са множеството опънати шалове (на итал. sciarpata), знамената и организираният хаос, които наблюдаваме на стадион „Комунале“ в Торино. Ултрас движението е в начален етап на развитие във Франция, когато на 5 август 1986 г., вечерта на мача Бордо – Метц, на мястото, което по-късно ще стане известно като „южната зона“, се появява знаме с надпис „Ultramarines“. Историята започва официално едва през юни 1987 г., когато уставът на организацията е подаден в кметството. Тя бързо се оформя, като разчита на много малко ядро от активни членове, които правят първите приспособления и организират първите пътувания. И те се справят доста добре, като още през първия сезон организацията има 300 членове.
Началото обаче е трудно и за това има основателна причина. Намираме се в средата на периода „след Хейзъл“ и модата на привържениците е потискана. Клод Без, емблематичният президент на ФК Жиронден дьо Бордо, не се отнася твърде благосклонно към ултрасите и бърза да им забрани да влизат на стадиона.
Не е лесно да се създаде група в тези условия, особено ако към това се прибави и създаването на Blue Devils през 1990 г., породено от разцепление в рамките на C.C.U. (Collectif Club Ultramarines). Не е нужно много, за да има групата трудни времена в периода 1990-1992 г. През сезон 1991/1992 клубът е понижен в Дивизия 2 от Националната дирекция за контрол на управлението (организация, отговорна за наблюдението и надзора на сметките на професионалните футболни клубове във Франция – бел. пр.), с което ерата на Без приключва.
Организацията има едва 40 членове през този сезон на чистка, който е съпроводен с първа смяна на цветовете (жълто и червено) и завършва с шампионската титла в Дивизия 2. Това е началото на ерата на Афлелу. Сезон 1992/1993 започва с нова промяна на цветовете (бордо и бяло, което води до преименуването на групата на Ultras Bordeaux) и активност по трибуните, подсилена от добрите резултати в първенството. С появата на Лизаразу, Зидан и Дюгари ФК Жиронден дьо Бордо се придвижва напред и се класира за Купата на УЕФА.
По това време модата е от голямо значение по трибуните на Франция. Списанието „Sup’mag“, страхотен източник на информация за привържениците, неволно популяризира „кежуалската“, „хулиганската“ и други модни тенденции. Френското движение все още прохожда, а хореографиите са малко на брой и често от едни и същи групи. С малко хумор може да се сравни с криза на растежа. Бордо не е изключение от правилото, но то става все по-обогатено с новото създаване на Collectif Virage Sud – организация, обединяваща Devils и Ultras (двете групи през годините носят различни имена – бел. пр.), която придава сплотеност на нашата трибуна. Темпото на хореографиите се ускорява, организирането на пътуванията се подобрява и секции на CVS се появяват из цяла Франция. През сезон 1994/1995 Ultramarines наброяват 680 членове. Това е един от повратните моменти в организацията.
1996 г. е страхотна година, със сигурност една от най-добрите в историята ни. Как би могло да бъде иначе, когато започваш в Купа Интертото през юли срещу Норкьопинг, побеждаваш Милан на четвъртфинала с 3:0, Славия Прага на полуфинала и играеш финал за Купата на УЕФА срещу Байерн Мюнхен, като реваншът е у дома? Клубът поверява организирането на пътуването до Мюнхен на CVS, който превозва 5000 привърженици на „жирондинците“ с влак и самолет. Хореографиите срещу Севиля, Милан (с обърнатите листове), Прага и Байерн Мюнхен (на целия стадион) развълнуват цяла Аквитания и футболна Франция. Но Бордо едва е написал един от най-хубавите си славни моменти, когато идва време за обновяване.
След като отборът е лишен от ключовите си играчи, всичко трябва да се изгради наново. ФК Жиронден дьо Бордо приема отново цветовете морско синьо и бяло и в края на сезона се класира да играе в Европа, като губи още един финал за Купата на Лигата. Що се отнася до групата, тя прави завой и възприема по-„ултрас“ подход в прекия смисъл на думата. Първият „голям шлем“ (присъствие на групата на всички мачове на отбора) е постигнат през сезон 1997/1998. Това е и време на напрежение между поколенията в организацията. В допълнение, губим третия си пореден финал на „Стад дьо Франс“ в Париж. През лятото на 1998 г. отборът започва от нулата или почти от нулата и става много по-сплотен, с голяма подкрепа от страна на Devils. Няколко месеца по-късно вече не е обичайно гостите да се разхождат покрай южната трибуна, а Бордо се превръща в уважаван клуб. След това идва сезон 1998/1999. Какви приятни спомени. През тази година южната трибуна има всичко: размах, изключително качествен спортен сезон и оспорван завършек на сезона между нашите „жирондинци“ и Олимпик Марсилия, който завършва в последната секунда на 38-ия кръг на „Парк де Пренс“ („жирондинците“ стават първенци в класирането с една точка пред Олимпик, побеждавайки в последния кръг ПСЖ в Париж с 2:3 – бел. пр.). Дванадесет години след последната титла ФК Жиронден дьо Бордо е коронясан за шампион на Франция!
През следващия сезон ФК Жиронден дьо Бордо участва в най-престижния европейски турнир, което кара Ultras и Devils да пътуват из Европа. В спортно отношение резултатите не са толкова убедителни, колкото през предходната година. Въпреки това е необходимо да се върви напред в условията на нарастващи репресии. През 2002 г. групата отпразнува своята 15-годишнина с грандиозна хореография, за която са необходими пет месеца интензивна работа. Групата се развива добре и с голямо удоволствие много от старите лица отново идват по-редовно в помещението й. Следващите три години представляват спортно разочарование, което завършва логично с лозунга „оставка на ръководството“. ФК Жиронден дьо Бордо се спасява от изпадане в последния момент. Междувременно Devils Bordeaux отпразнуват своята 15-годишнина, като на френските трибуни се появява рядко красива хореография.
Клубът се възстановява и се класира за втори път за Шампионската лига през сезон 2005/2006. Сезон 2006/2007 бележи голям обрат в историята на нашата трибуна с разпадането на Devils Bordeaux 1990. Трибуната, която изгражда баланса си около двете групи, губи своя важна съставна част. Трябва да се примирим с тази голяма загуба и да се утвърдим като единствената движеща сила на южната трибуна. По някакъв начин успяваме да се отърсим и да се опитаме да възстановим единството си. Печелим финала за Купата на Лигата срещу жалкия Олимпик Лион и ставаме един вид водеща група.
През октомври 2007 г. групата отпразнува със стил своята 20-годишнина, като кулминацията е незабравима вечер с 300 души в новото ни помещение „Каса“. На следващия ден е показана хореография на целия стадион, която предизвиква възхищението на „Лескюр“. Групата съзрява, особено в лошите моменти, и сплотеността ѝ само се засилва. По това време в нея има хора от 15 до 45-годишна възраст и тя намира своя нормален ритъм. Но историята е свързана с поставянето на въпроси и развитие, а на нас ни предстои още много тежка работа, за да продължим да насаждаме ултрас манталитета в един толкова равнодушен град като Бордо.
Краят на сезон 2007/2008 бележи важен момент за ултрас движението – в Ница и Ланс се провеждат две едновременни демонстрации срещу нарастващите репресии. В спортно отношение „жирондинците“ завършват на второ място. Сезон 2008/2009 е легендарен. Шампионската лига отвежда отбора в Италия, Румъния, Англия (където знамето не е вкарано на стадиона) и след това в Турция за Лига Европа. ФК Жиронден дьо Бордо изиграва изключителен сезон, като печели титлата във Франция във финалния си мач в Кан (в Нормандия – бел. пр.) пред пълни трибуни, а на следващия ден 30 000 души празнуват на площад „Кенконс“. През следващия сезон ФК Жиронден дьо Бордо е в стихията си в Европа и достига до четвъртфиналите на Шампионска лига, с някои легендарни мачове на „Лескюр“ и пътувания, които ще останат в спомените на присъстващите.
Но това е началото на дълго падение, което завършва с шесто място в края на сезона. Младите членове на групата започват да присъстват все повече и повече и именно това ново поколение вдъхва нов живот. Следващите години са изпълнени със спортни неволи, но групата запазва курса си, водена от своите младежи и подкрепяна от по-възрастните. Сред цялата тази мрачна обстановка 25-годишнината на групата е отпразнувана със стил през 2012 г. при домакинстването на съперниците от Марсилия, като се появява най-голямото рисувано някога знаме на „Лескюр“. През следващата седмица по време на пътуването до Монпелие за 25-годишнината всички поколения на групата се събират в 4 автобуса, както никога досега.
През 2013 г. „жирондинците“ най-накрая печелят Купата на Франция след 26-годишно прекъсване. Това са последните ни години на „Лескюр“, като кулминацията е на 9 май 2015 г. с историческия ден „Довиждане, Лескюр“, в който над 8000 привърженици на „жирондинците“ излизат на „Площада на Републиката“. Към нас се присъединят и редица бивши играчи. С откриването на новия стадион се отваря нова страница за клуба и групата. Той е преименуван на стадион „Рене Галис“ след народно гласуване от страна на привържениците на „жирондинците“ (през септември 2015 г. феновете избират въпросното име, въпреки че официалното име на стадиона е „Матмют Атлантик“, известен още като „Нуво Стад дьо Бордо“ – бел. пр.).
Спортните проблеми продължават въпреки няколкото участия в Лига Европа, които позволяват на групата да пътува далеч от дома, по-специално до Казахстан за най-дългото пътуване в историята на клуба. Скоро идва ново поколение от силно мотивирани младежи, които играят активна роля в честванията на 30-годишнината на групата през 2017 г. Празненствата започват с пътуване до Клермон в турнира за Купата на Франция, на което присъстват 150 ултраси от всички поколения. Кулминацията на празненствата е огромната хореография на мача ФК Жиронден дьо Бордо – Олимпик Марсилия, която изисква огромен труд от цялата група. Празненствата по случай 30-годишнината приключват с пътуване до Льо Авър, където присъстват повече от 200 ултраси, от най-младите до най-възрастните. Групата може да разчита на всички свои поколения през годините. От 1987 г. насам тя черпи сили именно от това. „Довиждане, Лескюр“ бележи кулминацията на почти 20 години отлични отношения с клуба. Групата се разраства и укрепва. Новият стадион трябва да позволи на южната трибуна да се разрасне още повече. Времето ще покаже…
Radical Terraces 