Обикновено, когато говорим за ултрас движението във Франция, има хора, които реагират с арогантност, защото вярват, че ултрасите („истинските“) съществуват само в Италия, или такива, които най-много, гледайки отвъд Алпите, вярват, че това е възможно само в Марсилия или Париж. За съжаление винаги ще има хора, които нямат достатъчно отворено съзнание, за да се поинтересуват какво се случва в чужбина или в никакъв случай не гледат по-далеч от носа си, но тяхното невежество вече е достатъчно тежка присъда, за която е излишно да се говори отново.
За щастие има и такива, които знаят, че в определени контексти трябва да се направят преди всичко качествени оценки. Например, старите ултраси знаят това – онези, които са работили върху качеството, вдъхновявайки и предавайки знанията си на младите французи, като особено близкият Лазурен бряг в средата на 1980-те години е силно повлиян от него. Оттогава връзките, независимо дали са побратимяване или приятелство, между италианските и френските групи се умножават. Това е така и поради това, че ултрас движението е точно това: споделяне, постоянен обмен, който се обогатява взаимно.
Появата на ултрас движението в Тулон се случва по следния начин: групата South Wolfs се създава през 1987 г., след това – Rasta Bronx (въоръженото крило на трибуната) и Brigade Azur et Or през 1989 г. (която дава път на легендарната група Irréductibles 1993). Те буквално подпалват стадион „Майол“, когато Тулон играе в елита. Тулон е представлявал място, където не се е ходело често, така че кварталът около стадиона си спечелва прозвището „Чикаго“ по линия на града на гангстерите.
За съжаление в продължение на двадесет години клубът се лута между аматьорските дивизии и съответната Серия Ц (трета дивизия – бел. пр.), но това няма значение за ултрасите на Тулон, които въпреки разочарованията, винаги присъстват на стадион „Бон Ранконтр“ (вторият стадион в Тулон – бел. пр.), дори когато се играе дербито от Серия Д (Насионал 2, четвърта дивизия – бел. пр.) срещу отбора на Йер, който за съжаление няма фенове, и надеждите за промоция продължават да са лоши. Но днес е специален ден: отбелязват се тридесет години на ултрас движението и знаейки го предварително, се погрижих да резервирам билетите за влака Париж-Тулон навреме, дори и тук във Франция социалната ситуация да е напрегната със стачката на „шеминотите“ (железничарите), която доведе до повишаване на цените. Още една причина някои от Tigris Mystic 1993, саморазпусналата се историческа парижка група от Virage Auteuil, да пътуват без билет и да получат „хубава“ глоба от 150 евро, само за да присъстват на този специален повод заедно с приятелите си. Присъстваха и гости от Дженоа, Алесандрия, Пиза, Наполи, Селтик, Борусия Дортмунд, Кан и другите парижани от K-Soce Team и Менилмонтан. Всички имат връзки с настоящи или минали групи. Днес ултрас сцената на Тулон се състои от Fedelissimi 1998 (въпреки прекъсването на поколенията по отношение на първата група основатели), Les Amoureux du passé (бивши Irréductibles 1993), Bloc D (смесица между бивши Irréductibles 1993 и Fedelissimi 1998) и Old Clan (старата гвардия на Irréductibles 1993).
Празненствата започнаха (официално, защото неофициално те вече бяха започнали през нощта, която мнозина прекараха в бара) в 13:00, като кулминацията беше изложба на снимки и шалове на площада в центъра на Тулон. След това с шествие, в 16 часа, всички заедно тръгнаха по улиците на града. Не съм виждал тези привърженици така повече от десет години. Димки, петарди, силни скандирания и много „нормални” фенове, дошли за случая да се присъединят към редиците на ултрасите.
Жалко, че хореографията в началото на мача бе по-малко завладяваща от шествието, но от това, което научихме, събитието е било подготвено в последния момент. На вокално ниво обаче няма от какво да се оплачем, като почти цялата „Tribune Mouraille“ беше претъпкана и участваше в хореографията. Много хубава сцена: различните исторически лидери за този мач се завърнаха, редувайки се на мегафона.
В заключение на купона, толкова много запалени факли никога не са виждани в тези дивизии. На терена Тулон спечели с 1-0, въпреки че изпитваше твърде много трудности, но все пак подари тази радост на своите фенове за техния „рожден ден“.
За промоцията всичко ще се реши в последния кръг: Тулон трябва да спечели, а Маринян трябва да загуби поради желаното обръщане на позициите в класирането. Сложен сценарий, но това не е толкова важно: страстта няма дивизия, както гласи един добре познат девиз по тези ширини.
Адриано Верекия, sportpeople.net
Radical Terraces 