Интервю с Рияз Кан (Baby Squad, Лестър Сити)

През 1980-те години Рияз Кан е член на Baby Squad от Лестър Сити и е един от първите кежуали от азиатски произход в Обединеното кралство. Той написва книга за своите преживявания през тези години, озаглавена „Кан, мемоарите на един азиатски кежуал“.

рияз канРазкажи ни какво е било твоето детство и дали си бил обект на расовите предразсъдъци, които са се разпростирали по това време в Обединеното кралство.

Роден съм в Лестър, най-големият от пет деца в семейство с пакистански/афганистански родители (пащуни). От ранна възраст бяхме обект на расизъм от страна на Националния фронт. Беше трудно да се израсне в преобладаващо бяла област, където расизмът беше нещо нормално било то в медиите, телевизионните програми, политиците и образователната система. Имаше среда на омраза наоколо. Стените и оградите в Лестър съдържаха думите „Арабелите вън“, „Пакитата вън“, „Нацистите управляват“ и други. Брат ми и аз бяхме преследвани от скинхедс, опитвайки се да ни набият, но ние бяхме твърде бързи за тях! Детството ми беше трудно заради нещата казани по-горе и също така защото родителите ми работеха във фабрики, изкарваха пари, за да плащат ипотеката, храната, сметките и да помагат на семействата си в чужбина. Така че можете да си представите, че като деца не бяхме облечени добре и наистина не получавахме подаръци за рождения ден до нашите късни юношески години.

Една трета от населението на Лестър има чуждестранен произход, повечето от тях са азиатци, които пристигат в Обединеното кралство след Закона за британската националност от 1948 г., както е в случая с твоя баща. Как е животът в Лестър между различните етнически групи в наши дни?

В миналото имаше малко враждебност един спрямо друг поради разделянето на Индия, но трябваше да бъдем заедно заради расистките атаки срещу чернокожите и азиатските общности. В момента в Лестър животът в етническите малцинства е относително добър, с изключение на странния изблик на религиозни вражди или наркобанди, които се борят на своите територии.

Отначало ти си един от малцината азиатци в Baby Squad, въпреки че известно време по-късно те са около 20. Доколкото знам е имало някои членове на фирмата, които не са те харесвали много. Какво се случва в началото с останалите момчета?

Имаше три азиатски момчета, които бяха част от старата фирма. Тези момчета следваха Лестър Сити от няколко години и възприеха кежуал сцената, когато пристигна в Лестър през 1982 г. Аз се присъединих през 1983 г. и не виждах много други азиатци освен тези тримата. Имаше някои членове, които не харесваха притока на азиатци. Трябва да помним, че преди кежуал епохата тези същите момчета са били скинхедс и им отне известно време да ни приемат. Но когато бяхме заедно и станахме част от фирмата, тя беше добре уважавана заради своя мултирасов елемент.

рияз кан1Футбол, дрехи, боеве, приятели… От всичко това какво те накара да се присъединиш към Baby Squad и да станеш част от кежуал културата?

Имахме собствена малка фирма, наречена YTS (Young Trendy Squad) и се присъединихме към Baby Squad. Това, което ме накара да се присъединя бяха дрехите. Харесвах стила, беше елегантен и уникален. За първия път видях Baby Squad през 1982 г. Те носеха пастелни цветове потници, тениски Fila, тесни дънки и бели маратонки Adidas, прически „флик“ или тип гъба. Гледах ги и си мислех, че изглеждат доста яко. След това ги видях няколко месеца по-късно в малък търговски център. Бяха около 10 и се водеха от черна раста. Казах си, че искам и аз да се обличам така. Но това, което ме присъедини към кежуал културата беше музикалното видео I.O.U. на Freeez. Младите момчета в това видео бяха облечени в горнища на анцузи, избелени дънки и маратонки Nike Wimbledon. Това беше, исках да се обличам по същия начин и така направих. През лятото на 1983 г. бях в търговския център, когато едно младо момче на име Марк искаше да се присъединя към неговата банда YTS. Това беше началото на моето 6-годишно пътуване в кежуал сцената.

рияз кан2Какви марки дрехи са ти били любими през 1980-те години? А днес?

През 1980-те години това бяха Navy Arctic, което е линия на Bonneville (марка Massimo Osti), Stone Island (заради военния вид), Armani, Taverniti (марка Massimo Osti), Fila (Borg) и Lois. Сега харесвам Plurimus, Stone Island (Ghost и Shadow), CP Company и Nigel Cabourn.

За обувките през 1980-те това бяха Adidas Gazelles, обувките Timberland и бейзболните ботуши Converse (дам). Сега харесвам ботушите Fracap, маратонките Adidas Spezial (TRX) и обувките Timberland.

В началото на 1983 г. носиш червено горнище Fila BJ, пуловер Lyle & Scott с широка обърната яка, избелени дънки и бели Puma G-Villas. Така че вече си се обличал като кежуал по това време, но все още не си бил във фирмата. Как стана това време, когато се сблъска с някои кежуали на часовниковата кула?

Както отбелязах по-рано, моят приятел Марк се приближи и ме попита дали съм футболен фен. Отговорих, че не съм. Тогава той каза, че дрехите, които нося принадлежат към модните (кежуали) и щом носиш такива дрехи би трябвало да си част от футболна фирма. Това беше като униформа, с която се свързваш, подобно на войник, носещ униформа, като всеки знае, че той принадлежи към армията. Той ме попита да се присъединя към неговата фирма YTS и аз приех от неудобство.

Както казваш в книгата си, кежуалите са се преценявали по между по дрехите, които носят, но ако, освен да се обличаш добре, си бил смел и добър в боевете тогава ставаш „топ момче“. Кои бяха истинските топ момчета за теб в златната ера на кежуал културата?

Имаше няколко момчета, които се издигнаха нагоре през 1980-те години заради своето чувства за обличане и смелост. Райън Бартли, Дом Куин, Мик Дей, Зууни и Дом Франклин бяха добре обличащи се момчета, но в средата на 1980-те години ги надминахме доста що се отнася до дрехите!

baby squadInter City Firm, Red Army, Leeds Service Crew, 6.57 Crew, Zulu Warriors, Millwall Bushwhackers, Aberdeen Soccer Casuals, Yids, Headhunters и Soul Crew са някои от най-известните и одумвани фирми в Обединеното кралство. Ако трябва да кажеш коя според теб е била най-опасната, коя ще бъде и защо?

За мен това ще бъде Soul Crew. Те имат бройка (толкова, колкото и фирмата на Манчестър Юнайтед) и са скандалджии. ICF и Bushwhackers идват в непосредствена близост. Винаги съм уважавал Soul Crew заради тяхната смелост.

На 1 октомври 1983 г. първото ти гостуване е в Бирмингам. Разкажи какво се случи с теб и защо си бил арестуван.

Пътувахме с влак до Бирмингам. Бях много нервен и развълнуван в същото време. Излязохме от гарата и тръгнахме по улиците на Бирмингам. Следвах Baby Squad без да знам какво ще се случи. Спомням си, че вървях по улицата, която водеше до търговски център и вдигнах поглед. Всичко, което виждах, бяха африканци, които гледат към нас. След няколко минути чухме скандирането на Zulus и няколко момчета се спуснаха да тичат. Започна сблъсък. В същото време обстановката беше нажежена и страшна. Някакво пъпчиво червенокосо момче започна да подскача пред мен, казвайки „хайде да те видя“. Отидох към него, когато внезапно бях бутнат на земята от полицай! Бях вкаран в полицейски ван, когато станах свидетел как чернокожо момче на име Педи го биеха няколко полицаи: „Черно копеле“, „негър“ и др. Бях вкаменен, тъй като си мислех, че съм следващият. Натикаха ни в килия и ни освободиха късно вечерта.

baby squad1Кои са най-запомнящите се битки, в които си участвал? 

Най-запомнящата се за мен е с Арсенал на едно домакинство през 1984 г. Имаше боеве от рано сутринта до късно вечерта. Много хулигани бяха арестувани и през следващата седмица чакахме Herd до съда в Лестър. При излизането полицията трябваше да отведе феновете на Арсенал от задната страна на съда с няколко полицейски вана. Друг момент е, когато заварихме ICF извън жп гарата през 1987 г. Беше изненадваща атака, на която ICF не можеха да отговорят, защото бяха притиснати до стената. Друга засада е срещу Coventry Legion през 1985 г. Бяха много изненадани и бягаха с все сила. Много страшен момент за мен беше на стадиона на Астън Вила през 1985 г. Около 40 от нас бягаха по група момчета от Вила, само за да се изправим срещу 300 от тях! Тичахме доста дълго време, за да се спасим от полицията!

На 22 февруари 1985 г. имаш уникално преживяване. Един от отборите, който вижда раждането на кежуал културата, Евертън и тяхната група County Road Cutters, ви посещава в голям брой. Очаквал ли си различен начин на обличане от тях? Беше ли разочарован? Защото, според твоята книга, фирмата на Лестър е била най-добре облечената в страната.

Бях много разочарован, защото те не бяха въобще облечени добре. Ливърпулците са пионерите на кежуал културата и да ги видиш, че не са облечени добре, беше голямо разочарование. В Мидландс Лестър беше най-добре облечената фирма, но като цяло в страната Арсенал и Спърс имаха най-добрите фирми по отношение на външния вид.

Мачът срещу Челси през сезон 1988/1989 е последният, който посещаваш. Нещо в теб се променя. Мнението ти за насилието вече не е същото. В този ден са налице много сблъсъци с известната лондонска фирма, но трагедията на Хейзъл няколко години по-рано и бедствието на Хилзбъро те накараха да гледаш нещата по друг начин. Спомняш ли си как мина този ден?

Този ден беше хаотичен с боеве през целия ден. Спомням си, че засякохме Headhunters близо до Ню Уолк, където нямаше къде да отидат. Имаш бой на и извън стадиона. Писна ми от футболното насилие след като станах свидетел как млада жена беше порязана със стъкло по лицето в Борнемут няколко години преди този мач с Челси. Прибрах се у дома и видях трагедията в Хилзбъро по телевизията. Казах си, че не мога да продължавам с това. Затова спрях и станах рейвър!

baby squad2След сезон 1988/89 е времето на цветните ризи, широките панталони и ейсид хауса. Как е този период в живота ти?

Беше различно време и обхвана всички ни по различен начин. Вместо да се бием, започнахме да танцуваме. За известно време се обличахме с горнищата Fruit of the Loom на дядовците си и с долнища за джогинг. Обувките Clarks Wallabee бяха страхотни за танцуване. Пуснахме си дълга коса, взимахме екстази и танцувахме на ейсид хаус. Ходехме в Ковънтри и Бирмингам да танцуваме с конкурентни фирми, с които преди месеци сме се били! Марките отново се завърнаха. Stone Island, CP Company, Paul Smith и Ralph Lauren отново станаха големи сред ходещите по клубовете. Рейвърите започнаха да ходят по клубовете и по-малките места като Venus в Нотингам станаха по-популярни, отколкото слушането на рейв музика на полето. След няколко години на „рейвърство“ наркотиците оказаха влияние върху мен и заедно с личните семейни проблеми станах „по-странен“ и напълно се изолирах от всички. Почти две години бях така докато намерих нов път и се свързах с моята вяра.

И накрая, смяташ ли, че кежуал културата е все още жива днес? Какво се промени за теб от 1980-те години до днес?

Обличането определено е живо, където ние старите кежуали търсим спомените независимо дали с редки маратонки Adidas или яке Massimo Osti от 1980-те години. Обличането никога не те напуска. Има случаи, когато футболното насилие се случва, но в крайна сметка то умря, ако трябва да бъда честен. Заслужава ли си да получиш три години затвор за удар с юмрук? Не е за мен.

baby squad

Източник: izquierdacasual.com

Advertisements
Публикувано на Без категория и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.