Сант Андреу и Desperdicis: най-радикалните ултраси в Каталуния

През изминалия месец беше казано доста за политическата криза в Испания и за ситуацията в Каталуния, а за положението на футболен клуб Барселона винаги се спекулира, ако независимостта на Каталуния се окаже реалност. Но, както казват феновете на Еспаньол, Каталуния е нещо повече от клуб.

Когато написах статията „За футбола в независима Каталуния“, засегнах малко някои каталунски клубове, които имат по-голяма изявеност в каталунския футбол. Днес ще поговорим за Унио Еспортива Сант Андреу, малък клуб, който е разположен в квартал в северната част на Барселона.

сант андреу

Емблемата на УЕ Сант Андреу на Камп Мунисипал Нарсис Сала

Всъщност Сант Андреу е била съседна на Барселона община, която е съединена към каталунската столица и придобива статута на квартал в столицата в края на деветнадесети век. В същото време футболът все повече започва да набира практикуващи и почитатели в Испания и Каталуния. Тези, които са отговорни за бретонската игра в района на Сант Андреу, са шотландските имигранти, които се заселват в района, за да работят в текстилната индустрия, която се разраства.

Шотландските работници, които играят в свободното си време играта с топка, се събират, за да създадат през 1899 г. футболен клуб Ескосес. Дебютът на шотландския клуб, в който играят само шотландски играчи, е срещу футболен клуб Барселона, който е създаден през същата година и в състава на който също има много имигранти. Вторият мач на Ескосес също е срещу Барселона и е приятелски. Отборът е съставен от шотландци от Ескосес и от каталунци от ФК Катала. Функционирането на клуба продължава само година поради заминаването на важни играчи като Джордж Джърван, първият футболист на Барселона, който вкарва първи гол в официален мач на клуба.

Дори и за краткия си период на съществуване, Ескосес е отговорен за подбуждането на спорта в квартала. След почти десетилетие без клуб в района, през 1909 г. се появява ФК З, известен също като Клуб Зета. Името се отнася до друг клуб (Клуб Х), който изчезва година по-рано, след като се присъединява към Еспаньол. Въпреки името, клубът се признава като Андреуенк Клуб де Футбол, позовавайки се ясно на квартал Сант Андреу. Той е първият клуб, който по-късно ще се обедини с други клубове, за да бъде основан Унио Еспортива Сант Андреу.

През 1911 г. Андреуенк претърпява разцепление между играчите и ръководството. Футболистите създават футболен клуб Авенс. По-късно, през 1912 г., клубът се присъединява към ФК Барселона, КФ Бадалона и ФК Катала, за да се формира независимата Каталунска футболна федерация. Андреуенк, който не е съгласен със създаването на независима лига, е вкаран във втората регионална дивизия.

ФК Авенс и КФ Андреуенк кръстосват пътищата си през 1925 г., когато заедно решават да формират Унио Еспортива Сант Андреу. През първите години от създаването си УЕ Сант Андреу играе в по-долните дивизии, опитвайки се да стигне до първите дивизии в Каталуния. Най-тежкият удар, който клубът претърпява, е по време на Гражданската война в Испания (1936-1939), когато отборът остава само с един футболист и няколко момчета от юношите на клуба.

През 1939 г., след войната и идването на власт на Франсиско Франко, ръководството на клуба е разпуснато от Испанската футболна федерация, която назначава нови членове, които да ръководят УЕ Сант Андреу. Екипите, които представляват цветовете на Сениера (знамето на Каталуния), са сменени с цветовете на Испания.

Между 1940-те и 1950-те години клубът се бори да се издигне в рамките на испанския футбол. Той минава през по-долните дивизии и стига до втора дивизия, което му позволява да се състезава за първи път за Купа на Негово Превъзходителство Генералисимуса. През 1952 г. клубът изпитва финансови проблеми и сключва споразумение с Еспаньол за заемане на футболисти и финансова помощ, но то е прекратено през 1953 г., когато УЕ Сант Андреу изпада в Терсера Дивисион, където играе шестнадесет сезона.

През 1977 г. клуб Сант Андреу е свидетел на промените в структурата на испанския футбол, които го поставят в Сегунда Дивисион Б (трета дивизия). През сезон 1979/1980 клубът изпада в Терсера Дивисион (четвърта дивизия), след като прекарва единадесет години във втора и трета дивизия на испанския футбол.

В средата на 1980-те години, с малко ресурси, УЕ Сант Андреу започва проект за преформулиране на отбора, създавайки тим, който привлича млади играчи и ветерани. Проектът не работи много добре и клубът се озовава в деликатна ситуация, трябвайки да играе плейаути, за да не изпадне в Примера Дивисион Регионал (пета дивизия). Дори и да успява да се спаси, клубът навлиза в сериозна финансова криза.

През 1987 г. тогавашният вицепрезидент на Барселона Жоан Гаспар решава да инвестира икономически в клуба. Година по-късно УЕ Сант Андреу става шампион на Терсера Дивисион, гарантирайки си директно място в Сегунда Дивисион Б. Влизането в Сегунда Дивисион А (втора дивизия) се решава с плейофи, но клубът от квартал Сант Андреу не получава достъп, губейки от КФ Екстрамадура. Проектът на Гаспар да инвестира в клуба приключва в началото на 1990-те години. Резултатът е изпадане в Терсера Дивисион през сезон 1996/1997 г. Следва още едно изпадане през следващия сезон в Дивисион Регионал (или Примера Дивисион на Каталуния, пета испанска дивизия). Последният път, когато Сант Андреу играе в тази дивизия е през 1947 г.

Преструктуриране настъпва през сезон 1998/1999, когато клубът стига до Терсера Дивисион. През сезон 2004/2005 Гаспар се завръща да инвестира в клуба. След две години клубът подписва маркетингови договори и се преструктурира. Отново започва да се изкачва до Сегунда Дивисион А, но не получава промоция.

сант андреу1

Отборът на Унио Еспортива Сант Андреу през сезон 2009/2010

С промените в спортното законодателство през 2008 г. УЕ Сант Андреу е принуден да се превърне в Обществена ограничена спортна компания (Sociedade Anônima Desportiva, SAD), с други думи, клубът се превръща в компания. Промоция в Сегунда Б идва най-накрая през сезон 2009/2010. Между 2010 г. и 2014 г. клубът претърпява дълбоко преструктуриране, приемайки все по-голям бизнес характер и отдалечавайки се от корените на работническия квартал.

През 2014 г. бизнес дамата Динора Санта Ана Да Силва (бивша съпруга на футболиста Даниел Алвес) купува 96% от акциите на клуба, ставайки мажоритарен собственик и президент на клуба. През следващата година Динора се опитва да погаси дълговете на клуба, но спортното представяне е доста слабо и отборът изпада в Терсера Дивисион. В края на сезона Динора продава акциите на клуба на Мануел Камино, който и преди това е бил президент на клуба. Под ръководството на Камино клубът все още се бори да стигне до Сегунда Дивисион Б.

Desperdicis: антифашисти и срещу модерния футбол

През 1980-те години различни фенски групи се събират, за да гледат мачовете на Сант Андреу на Камп Мунисипал Нарсис Сала. Много са фенове на Барселона или Еспаньол, а някои принадлежат към групата Boixos Nois (ултраси на Барселона), позиционираща се като крайнодясна. От другата страна са феновете на скромния клуб от квартал Сант Андреу, които се причисляват към друга група – аполитичната група Andreuencs. През 1998 г. обаче група от по-политизирани леви фенове започва да се разграничава от Andreuencs. Това отклонение довежда до създаването на Desperdicis, почти десет години по-късно, през 2007 г.

Членове на пънк сцената в Барселона, членове на Антифашистко действие Барселона, жители на квартал Сант Андреу и жадуващи за футбола и квартала съставляват ултрасите на УЕ Сант Андреу. С антифашистка ориентация и противопоставяне на модерния футбол, групата се появява при превръщането на клуба в Обществена ограничена спортна компания. Това е и причината, поради която групата е срещу модерния футбол.

Групата носи и знамена, които напомнят за историята на квартала и първите футболни клубове, ясна препратка към работниците и имигрантите, които се заселват в квартала още през деветнадесети век. Освен антифашистка, в групата се срещат и други леви идеологически течения: комунисти, социалисти и анархисти. Други знамена също повдигат въпроса за борбата срещу расизма, мачизма и хомофобията на и извън стадионите. Ултрасите на Сант Андреу се застъпват и за независимостта на Каталуния. Членовете на Desperdicis бяха на първи октомври по улиците, за да се борят срещу действията на полицията срещу осъществяването на референдума за независимост и продължават да са по улиците срещу консервативния път, при който страната страда.

Това са Desperdicis: антифашисти, привърженици на независимостта и срещу модерния футбол!

Виктор де Леонардо Фиголс

Реклами
Публикувано на Без категория и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.