Ултрасите на Вердер Бремен: „Трибуната ще остане свободна от нацисти“

вердерЛевите фенове на Вердер Бремен гарантират, че на Източната трибуна нацистите не са добре дошли. Преди 15 години обаче нещата изглеждат съвсем различни.

Всичко се случва много бързо. Някой внезапно извиква: „Ей, хулиганите идват!“. Дълго и широко стълбище води до вратите на „Везерщадион“. От тъмнината двадесетина мъже слизат надолу по стълбите, насочвайки се към Източната трибуна, вървейки бодро, но не бързо. Изглеждат мускулести, имат широки рамене, обръснати глави и носят черни дрехи. Не са повече от 25 души, но изглеждат два пъти повече и действат като едно цяло. Това е след полунощ. На „Везерщадион“ или по-точно в „Ostkurvensaal“ (помещение за феновете, което се намира на стадиона – бел. пр.) на „Фенския проект“ (Fanprojekt) се провежда парти по повод рождения ден на ултрас групата Racaille Verte. Година по-рано групата е ясно създадена като антирасистка, дистанцирайки се от десните фенове и хулигани. Гостите на партито са младежи, повечето на възраст между 16 и 23 години, а някои дори и по-малки. Някои стоят пред „Ostkurvensaal“. Виждайки хулиганите да слизат по стълбите, те бързо влизат вътре, за да предупредят другите.

Посланието на нападението

На вратата се стига до спор. Няколко по-големи се опитват да успокоят хулиганите. Нацистките хулигани започват да бутат гостите на партито и щурмуват „Ostkurvensaal“. Няколко минути по-късно музиката спира. Никой освен нацистите не казва нищо. Те крещят. Търсят определени хора. Тези, които откриват, ги бият и ритат. Техни жертви са най-вече по-големите. Това са тези, които наричат себе си антирасисти. Другите гости на партито, обикновено по-младите, стоят като парализирани. Посланието на ударите, ритниците и униженията от страна на хулиганите се отнася и за тях: всеки, който се позиционира като антирасист на Източната трибуна, ще бъде унищожен.

Всички разбират какво се случва. Въпреки че има 150 човека, никой не помръдва. След като хулиганите набиват достатъчно хора, тръгват да се оттеглят. Точно толкова бързо, колкото и идват. След няколко минути всичко свършва. Двама сериозно ранени и четирийсе леко ранени, а всички останали са травмирани и безмълвни. Малко след това идва бърза помощ и полиция.

Нападението на нацистките хулигани срещу „Ostkurvensaal“ през януари 2007 г. е основен момент в развитието на настоящата фенска сцена на Вердер. То е повратна точка в борбата за надмощие. На трибуната в Бремен има конфликт между младите антифашистки ултраси и по-старите десни хулигани. Фенската сцена на Вердер се променя оттогава насам – все по-малко млади хора имат склонност към десните лозунги, мнения и насилието на стадиона.

Първите стъпки към този поврат се правят през 2002 г. с групата Cercle d’Amis (CDA). Традиционни футболни фенове, ултраси, организирани антифашисти, любители на уличното изкуство и пушещи трева с контакти с фенската сцена на Санкт Паули завиждат на приятелите си от „Милернтор“, че могат да се изразяват политически на стадиона и поради тази причина създават първата антифашистка група в Бремен. В превод името на групата означава „Кръг от приятели“. В началото няма повече от 12 души. На домакинските мачове CDA идват внимателно, грижейки се един за друг. Десните хулигани са няколко метра по-назад на Източната трибуна, тъй като мястото на хулиганите и аполитичните ултраси не е точно определено.

„Аполитичните“ Eastside

Eastside, единствената голяма ултрас група на Вердер по това време, винаги се определя като аполитична. Какво означава това, хулиганите решават. „Футболът е футбол, политиката е политика“, казваха те, което означава, че десните хулигани се радват на свобода на трибуната. От CDA идват някои изолирани несъгласия, когато членовете на десните групи „Standarte 88“ и „City Warriors“ пеят песни като „Черно-бяло-синьо, Хамбургер – евреи!“ („Schwarz-weiß-blau, Juden-HSV!“), правят хитлеристки поздрави и дискриминират чернокожите играчи със звуци от джунглата. Има опитни нацистки кадри, които ръководят десните хулигани. Лица като Хенрик Остендорф, който дълго време според конституционната защита се изявява се като „ръководител на международната мрежа между НПД, НС скинхедс и хулиганската сцена“, и неговия брат Ханес Остендорф, който по-късно става съучредител на националното дясно движение „ХоГеСа“ („Хулигани срещу салафитите“), пропагандирайки със своята банда Kategorie C нацистки песни за дясно насилие. Бременските десни хулигани са известни на национално равнище. По време на международния мач между Германия и Полша през 1996 г. в Забже, само на 30 км. от Аушвиц, те опъват транспарант „Шиндлерски евреи, поздравяваме ви!“. Показват хитлеристки поздрави по време на националния химн и скандират „Аушвиц“.

вердер2

Eastside Bremen

На „Везерщадион“ малцина се осмеляват да говорят открито за това, но по-младите ултраси вече не искат да подкрепят мълчанието на Eastside и да стоят редом с нацистките хулигани. Cercle d’Amis тръгват по нов път от създаването си. Три години по-късно, през 2005 г., Eastside се разпускат, което се дължи уж на лични причини.

Свено*, бивш член на Eastside и известен сега като антифашистки ултрас, казва: „Гледайки назад, разпадането определено беше политическо. Беше трудно да се признае, защото беше опасно да се каже ясно.“ След това се създават три групи – антирасистките Infamous Youth и Racaille Verte и аполитичната/дясна Rolands Erben.

След разпадането на Eastside нацистките хулигани губят лидерството си, както и своето поле за набиране на нови членове, каквото е Eastside. Младите леви ултраси пробиват в борбата. В резултат на това се налага да се страхуват от атаките на здравите нацистки хулигани. Свено казва: „Винаги сме се страхували. Хулиганите бяха в средата на 30-те си години – в най-добрите си години. Доста здрави и доста татуирани.“

Около година по-късно идва нападението срещу „Ostkurvensaal“. Ефектът, на който се надяват нацистките хулигани, сработва. Яспер*, който е нов сред левите ултраси по това време и присъства на нападението, казва: „Дълго време не знаехме какво да правим. Много бяха напълно травмирани.“ Бременският „Фенски проект“ първоначално предлага кръгла маса с участието на нацистите и техните жертви.

„Преговори с онези, които са ти разбивали устата“, казва Яспер. „Това ясно илюстрира пасивността на ‘Фенския проект’ през годините спрямо десните: решаване на проблемите с говорене, търсене на примирие, затваряне на очите. Ето защо Kategorie C имаше разрешение да изнесе концерт посредством ‘Фенския проект’.“

Свено също си спомня времето след травмиращото нападение: „Не знаехме как да продължим“, казва той, „докато един от не каза: Те точно това искат. Да се уплашим. Трябва да се защитаваме и да бъдем заедно!“

„Фенският проект“ съветва младите фенове да предоставят информация, а клубът опитва да ги убеди да се обърнат към полицията. Изминават три месеца, докато ултрасите съставят отчети. За да бъдат възможно най-обширни, те дават данни за почти 50 нацистки хулигани.

„Не говори с ченгетата“, гласи неписаното правило на феновете. „Това беше прекъсване на едно табу. Хулиганите не очакваха, че ще бъде предоставена информация за тях“, казва Свено, „много се страхуваха, че хулиганите все още са на няколко крачки, но много от нас казаха, че трябва ясно да излезем с позиция и да обвържем всички: ‘Фенския проект’, клуба, бременската публика.“ Откритото позициониране на ултрасите, клуба и „Фенския проект“ показld ясно, че нападението срещу „Ostkurvensaal“ не е сблъсък между футболни фенове, а е политическо насилие.

В резултат на това клубът създава Anti-Diskriminierungs-AG, а „Фенският проект“ спира да си затваря очите за десните дрехи на „Тор Щайнер“. Свено казва: „Нападението срещу ‘Ostkurvensaal’ беше обратното на това, което нацистките хулигани искаха да постигнат, и определено не се получи.“

След това аполитичните ултраси са в доста неудобно положение, тъй като преди нападението нямат проблем да се ръкуват и да пият с хулиганите. Ултрасите и хулиганите спират да вървят заедно. Четири години по-късно тръгва съдебен процес, който е омаловажен от съдебните власти в Бремен като обикновено насилие между футболни фенове и са наложени скромни глоби.

вердер1

Десни хулигани на Вердер с Ханес Остендорф, който е вокалист на крайнодясната банда Kategorie C

Най-добре се вижда каква е трибуната на Вердер в случая с инцидента в Бохум. След началото на мача на гостуването през 2008 г. младите десни хулигани от „Nordsturm Brema“ опъват знаме „NS-HB“ с горящ череп. Други фенове на Вердер взимат знамето на нацистките хулигани и започват сблъсъци. Когато останалата част от гостуващия сектор и стоящите по-долу ултраси разбират какво става, започват да скандират „Нацистите вън!“. Феновете на Бохум се присъединяват и така целият стадион скандира „Нацистите вън!“. Налага се хулиганите да бъдат спасени от полицията, придружени на терена от освирквания и бирени душове.

*Имената са променени

Източник: http://www.taz.de/!5418560/

Реклами
Публикувано на Без категория и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.