Хеми Лайпциг – БФК Динамо: „Никога няма да забравим“ – подобаващо почитане на паметта в Лойч

бфк динамоПостепенно към 11 часа под греещото слънце автобусите и колите започнаха да пристигат на трамвайната гара в Лойч на Ратенаущрасе. Привържениците на БФК Динамо се поздравяваха спокойно и изясняваха последните детайли около планираното мемориално шествие. Най-накрая към 12 часа строят беше готов. Отпред бяха хората с цветя и венци, а зад тях хора държаха дълъг банер: „Преследван от държавата от 1979 г. Няма да забравим – Майк Поли – Убит от полицейски куршум – 3 ноември 1990 г. – Без наказание“. След кратко изявление многобройните фенове на БФК трябваше да преминат през малък тесен тунел, навеждайки главите си, от другата страна на железопътните линии до старата, сега напълно изоставена гара в Лайпциг-Лойч, на която на 3 ноември 1990 г. по време на гостуването на ФК Берлин на ФК Саксен Лайпциг ситуацията излиза извън контрол, стигайки се до една жертва и няколко сериозно ранени. Докато в споменатия тунел се чуваха все още свободни разговори, те замлъкнаха по време на церемонията по поднасянето на венците. Райнер Людке каза няколко думи и благодари на привържениците на Лок Лайпциг, Хеми Лайпциг, Магдебург, Динамо Дрезден, Бохум, Визмут Ауе и на тези на собствения си клуб за присъствието, сътрудничеството и съчувствието.

бфк динамо1Атмосферата стана потискаща, когато Петер взе мегафона и описа какво се е случило в онзи ден. Това, което присъстващите чуха беше шокиращо. Със сигурност повечето са виждали документация в интернет и са чели многобройни отчети. Изглежда безспорно, че изстрелите са били от далечно разстояние. На старата гара в Лойч все пак беше шокиращо дори и след толкова много години да се чуят думите на човек, засегнат от ситуацията. Петер е уцелен от полицейски куршум в главата/врата и по чудо оцелява. През ноември 1990 г. прекарва пет дни в интензивното отделение и общо три седмици в болницата. За това, че все още е жив, той благодари единствено на факта, че в Лайпциг е имало университетска болница.

бфк динамо2По време на целия му престой в болницата приятелите и семейството му не е можело да го посещават. Позволили са на родителите му да го видят само един-два пъти. След като Петер отново е контактен, той е разпитван от полицията всеки ден. Тъй като куршумът все още е бил във врата му, полицаят, който го е изстрелял е можело да бъде определен. Бил е много млад полицай и това вероятно е било първото му стреляне с оръжие. Очаквано всичко се потуля и се обвиняват хулиганите на БФК Динамо за ескалирането на напрежението.  Примирителни думи? Петер не може да ги намери. Той все още беше много ядосан заради лъжите и потулянето на нещата след това.

бфк динамо3На 3 ноември 1990 г. феновете на БФК Динамо са изкарани от гостуващия сектор на „Алфред Кунце Шпортпарк“ със сълзотворен газ и палки. Мачът между ФК Саксен Лайпциг и ФК Берлин се провежда без гостуващи фенове. На старата лойчска гара ситуацията излиза напълно извън контрол. Не се забелязва ясна концепция на полицейските сили. След трагичните инциденти в Лойч по-късно през деня положението ескалира в центъра на Лайпциг, където са разграбени много магазини.

бфк динамоСлед вчерашните описания на Петер, Класен взе мегафона. Видимо дълбоко развълнуван, той запя на висок глас „You’ll Never Walk Alone“, а в припева на песента се включиха и присъстващите фенове. Беше покъртителен момент, когато потекоха сълзи по лицата им. По-облекчаващо за всички след това беше „Тук управлява БФК“. Освен това в Лайпциг-Лойч се чуваше и „Никога няма да забравим! ACAB!“.

бфк динамоДори и моите сълзи напираха от крайчеца на очите ми. Разбрах, че съм избегнал тази ситуация, когато в понеделника след изстрелите в Лайпциг-Лойч в моя професионален клас в EBAG до Източната жп гара започна да обикаля новината за смъртта. Няколко седмици преди това бях канен многократно от мой приятел да ходим на мача. „Марко, ела с мен! Ще си прекараме добре!“ Гостуванията в Айзенхютенщат и Бранденбург бяха под въпрос. Какво объркано, бурно и мрачно време беше през есента на 1990 г. За един тийнейджър това беше повратна точка. През юни 1990 г. завърших Политехническата гимназия, а през септември започнах да се обучавам в едно предприятие, в което цареше хаос. Нямаше повече ред. Никой не знаеше какво ще бъде. Преподаватели и обучаващи се в една лодка, но всеки с различна цел. Всеки беше свободен и правеше каквото си поиска. През уикендите на мачовете всеки изпитваше „пълна свобода“ и даваше път на своята ярост. За народната полиция, която от октомври 1990 г. работеше за Федералната република, хората понякога показваха какво мислят, използвайки камъни и юмруци. Един искаше просто да направи кавга, а друг искаше да нарита в задника старата система. Исках да направя „удар“, но вътрешно нещо ми казваше да не ходя на това далечно пътуване с ФК Берлин. По това време бях на 17 години. Майк Поли беше на 18, когато го застреляха. Той не беше „от първия ред“. Той просто беше там в грешното време и на грешното място.

бфк динамо1През ноември 1994 г. отидох в Лайпциг-Лойч. След четири години ФК Берлин направи първото си гостуване там. Тогава седях на една седалка и провокирах, докато правех снимки на гостуващия сектор. Силният удар в лицето ми след мача пред „Алфред Кунце Шпортпарк“ при резултат 1:5 е един анекдот за една добре познаваща се група от хора. Нищо повече. В главата ми изникват събитията по-късно на гарата в Лойч. Отново ескалиране на напрежението. Този път не толкова зле като през есента на 1990 г., но бяха използвани палки и камъни. В мозъка ми се е запечатал викът „Снимай това! Снимай това!“. Никога не се забравя нещо такова. Омразата на полицейските сили беше неограничена. Един по-стар фен на БФК Динамо изскочи на линията и принуди един влак да спре аварийно. Скоро цялата гара беше замъглена. По-късно на Централната жп гара в Лайпциг един полицай ме сграбчи на перона за врата. Никога няма да забравя лицето му. По-точно казано, неговата омраза, която се виждаше в очите му. Не искам да пиша повече за това. В книгите съм описал няколко пъти събитията от 1994 г. След вчерашното мемориално шествие и полагането на венци се отвориха съвсем различни врати в главата ми – а именно тези на мрачната изба, които човек винаги обича да държи затворени.

бфк динамоВъв вчерашния следобед пътят ми стигна до сектора за гости. Бях един от първите преминали двойната бариера и направих първите снимки. Отне известно време, докато всички гостуващи фенове влязат на стадиона, но поради буферната зона нямаше бързи темпове. За началото на мача секторът за гости беше пълен, а на оградата беше прикрепен банер в памет на Майк Поли.

бфк динамо1Докато от страна на домакините дикторът на стадиона извика познатия въпрос „Защо сте всички тук??“ и можеше да се види на северната трибуна хореография („Gegen alle Gewalten – Klasse halten“), над гостуващия сектор се издигаше черен дим. Малко по-късно зад сектора за гости се появи водно оръдие.

бфк динамо2В гостуващия сектор на „Алфред Кунце Шпортпарк“ в неделния следобед може би беше най-възрастната гостуваща публика в страната. Повечето от тях принадлежаха към Ü40-Fraktion и бяха в ярък контраст спрямо активните фенове на другите отбори. В Лойч бяха разбира се и Fraktion H и Ultras BFC, но те отидоха на заден план в този следобед заради високата средна възраст и спомена за Майк Поли. Въпреки че Хеми Лайпциг понастоящем се ангажират с всичко, берлинчани се фокусират само върху Купата на Берлин. Полуфиналът срещу Тенис Борусия Берлин през идната сряда е от съществено значение, докато гостуването на Хеми е по-второстепенно. В резултат на това Хеми Лайпциг беше по-добрия отбор и диктуваше темпото.

бфк динамо3В този ден берлинчани показаха уважение към активните привърженици на Хеми. Транспарантите на Diablos бяха без никаква провокация. Вместо това през първото полувреме на северната трибуна се четеше: „В памет на убитите от немската полиция! RIP! ACAB!“. Последваха силни аплодисменти от гостуващия сектор. „ACAB!“ отекваше и от двата фенски лагера. На терена Хеми имаше някои възможности и след четвърт час игра спечели заслужена преднина благодарение на попадението на Пиер Меркел. През второто полувреме Хеми можеше да увеличи преднината. Вратарят на БФК Кевин Зомер обаче имаше добър ден и бранеше вратата си, при която в 52-та минута Ринтаро Яхима стреля над напречната греда след наказателен удар.

бфк динамо4Какво да кажем за БФК? На терена не се случи нищо кой знае какво. През второто полувреме в сектора се чу познатата „Uffta“. Малко преди края на мача Хеми почти беше наказан заради изпуснатите шансове, тъй като след един ъглов удар топката влезе във вратата им. Последва радост в сектора за гости, но поради фал в атака голът беше отменен. С резултат 1:0 лойчани спечелиха срещата. Победа, която е много важна заради победите между преките конкуренти.

бфк динамо5След мача последва полицейска акция, при която бяха записани личните данни на няколко фенове. Причина за това беше не толкова издигащият се дим, колкото слагането на маски от някои привърженици на БФК. Тази акция беше около 90 минути, като след това последните три автобуса най-накрая можеха да напуснат Лайпциг-Лойч в посока Берлин…

В допълнение: преди мача Georg Schwarz Brigade монтираха възпоменателна плоча на старата гара.

бфк динамо6

Видео:

Източник: turus.net

Реклами
Публикувано на Без категория и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.