Генезис, банкрут и възраждане: интервю с “Curva Sud” Монтеварки

монтеваркиНека започнем от самото начало, от същината на това, което защитавате и поддържате: вашият град. Колко е населението на Монтеварки? Какви историко-географски особености характеризират, облагодетелстват или вредят на подкрепата на червено-сините орли? 

Населението на Монтеварки е около 24 хиляди души, разпръснати между административния център и селата и е най-населеният град във Валдарно. Намираме се на половината път между Флоренция, Арецо и Сиена, а близостта до тосканската столица ясно привлича много млади хора от Валдарно, които предпочитат да следват Фиорентина, особено през златните години на виолетовата подкрепа. Що се отнася до това, което ни засяга нас директно, то през годините на нашата трибуна идват момчета от съседните общини, като например Терануова, Каврилия и Лоро Чиуфена.

Нека да преминем на футболната тема, за да загреем и след това да преминем по-отблизо към ултрас въпросите. Бихте ли ни дали кратка историческа справка за футбола в Монтеварки? Кои са най-славните моменти и тези на най-дълбоката криза в душата на привържениците на Монтеварки? Дали футболната традиция някак си е формирала подкрепата?

По отношение на формирането на фенската подкрепа на Монтеварки, то тя започва да се изгражда през 1980-те и 1990-те години, между C1 и C2, с истинските фенове. По принцип привържениците на Монтеварки винаги са следвали съдбата на своя отбор. Връзката между червено-синята тениска и града винаги е била интензивна още преди войната. Монтеварки, който е най-старият отбор в Тоскана, създаден през 1902 г., винаги гравитира между Серия C и аматьорите. Епични са плейофите във Флоренция срещу Пистоезе и в Емполи срещу Масезе.

Сега нека поговорим за ултрасите и подкрепата. Кога се появяват първите организирани групи в Монтеварки? Кои са първите, които имат по-силно ултрас впечатление? Каква, накратко, е историята на основоположниците на тифозите в града?

1970-те години са годините на Club Asso di Fiori, първата ултрас група на Монтеварки, следвана от Brigate Rossoblu 1984 и Ultrà Giglio 1988: две исторически групи на Монтеварки. През следващите години се появяват и други ултрас групи, като GAS, Crazy Group, Alcool Pestello, Virus, UCS 1902 и Gruppo Drinke, въпреки че винаги се търси възможно по-единно управление.

2007 г. може да се счита като нулева година в историята на вашата подкрепа. Трите ви основни групи се саморазпускат и спират дейността си и оттам започва нов път за вас. Как се променя сцената на Монтеварки?

Настъпи време да вземем важни решения. Дойде момент, в който трябваше да погледнем в очите всеки независимо дали е част от група или не. Решихме да приключим с опита за управление на трибуната, който е свързан с начин, който бихме могли да определим в стил 1990-те, с по-независимите групи, и да преминем към по-координирано управление, с което да се идентифицира целият сектор. Вярно е, че това означаваше разпускане на историческите групи, но повече от всичко друго беше задълбоченото преструктуриране на трибуната.

монтеварки3Само четири години по-късно, през 2011 г., Монтеварки банкрутира като това е решаващ момент, както във футболната история, така и в тази на ултрасите.

От определена гледна точка това беше почти освобождение. Футболният спад в Монтеварки започна през сезон 1999/2000 с изпадането от C1 в C2. Оттогава следват три изпадания и управление на клуба с абсурдни личности. Това беше агония, която ни накара да бъдем най-големите поддръжници на радикалното решение, което включва фалит, който е единственият начин клубът да се върне в по-надеждни и сигурни ръце. През 2004 г. направихме градско шествие с банера „Монтеварки на монтеварчини“, защото не успяхме да постигнем много с гореспоменатото управление. Отне ни още седем години, за да стигнем до нашата цел. От гледна точка на ултрасите през последните години минахме през общия протест с пълно бойкотиране на домакинските мачове и стигнахме до ентусиазма да играем във Втора Категория, за да възвърнем своята идентичност като привърженици на Монтеварки във всяко едно отношение.

Пътят на ултрасите, който започна да навлиза през тези години, е изцяло нов, дори стилистически, тъй като е обърнат към англосаксонския стил. Какъв е точният баланс на това, което се превръща в мода, често чрез неразумни крайности?

Нашият избор не е чисто стилистически, а директна последица от решението ни да разпуснем основните групи и да направим промяна в координирането на трибуната. Със сигурност той беше улеснен от това, което е моментна мода, но онези, които ни познават знаят, че стоим колкото се може по-далеч от обсебването със стил. Първите групи изчезнаха и вече ги нямаше знамената по тридесет метра. Хората все още са едни и същи, но всички ние се идентифицираме като „Curva Sud“, дори ако са „оцелели“ и съжителстват различни истории и произход. Оттук и наличието на знамената.

Разпуснатите “Ultras Giglio” бяха взели своето име от “Bar Giglio”. Не беше необичайно през последните години групата да се сближава на определено място, в обща компания, в квартала. Все още ли е така при вас? Имате ли място, където да се събирате или смятате, че това не е съвместимо с „британския“ избор? Имате ли седалище и седмична среща? Дали вашата организация е по-хетерогенна и свободна и действа като катализатор, обединявайки заедно различни хора на трибуната в неделя?

И до днес Bar Giglio е нашият втори дом. Той винаги е бил историческо място за събиране на всяко поколение от нашата трибуна и за нас е естествено все още да е така. Това е въпрос на привързаност и традиция. Не изключваме да имаме седалище в бъдеще; както казахме по-горе, ние не следваме никой стил, който да ни ограничава. Ние живеем всеки ден с мисълта да си ултрас.

В миналото сте имали добре дефинирана политическа идентичност. Днес, поне на пръв поглед, този отпечатък е избледнял или не е така? Колко важна е за вас политиката на трибуната?

Единственото знаме, което се отличава на нашата трибуна, освен другите, е едно старо знаме от 1980-те години с думите „Храмът на подкрепата“ и на него е изобразен ликът на Че. Нашата история разказва за важни инициативи, които са свързани с антирасизма, Чиапас и антагонизма като нашите приятелства са свързани с това. Ние никога не сме били трибуна, която прави политическа пропаганда със знамето си, а винаги сме предпочитали фактите да говорят.

монтеварки1Какви са вашите приятелства и побратимявания в момента? Пазите ли същите отношения от преди или има и преустановени приятелства? Имате ли отношения с фенове на отбори от други спортове или от други нации? Контактите за всички групи ли се отнасят или са характерни само за една?

Като оставим настрана европейските побратимявания, за които ще говорим по-добре, когато изкачим височините на континенталния футбол (очевидно се шегуваме!), бихме искали с гордост да кажем, че в продължение на много години нашите братя са едни и същи. Приятелството ни с Емполи датира от 1988 г., а с Armata Rossa Перуджа е от следващата година. Впоследствие отношенията ни с тифозите на Перуджа се разшириха до групата Ingrifati. Всяка година цялата трибуна поддържа тези отношения с присъствие (също и в обратна посока) по време на съответните шампионати, летни инициативи и мемориални събития. От 2000 г. имаме прекрасно приятелство с Ланчано, с които се опитваме да се срещаме често въпреки разстоянието и различното първенство. Също така трябва да се спомене приятелството ни с разпусналите се Ultras Ancona, които бяха част от Movimento Ultras. Освен това, благодарение на приятелството ни, родено по време на Mondiali Antirazzisti, ние участваме няколко години в турнира, организиран от Rude Boys & Girls Сампдория.

Заговорихме за отношенията ви: като оставим настрана дербито на Валдарно, което ще обсъдим по-късно, кои са вашите съперничества в местно и извънрегионално отношение? Има ли някоя вражда, която времето ви е накарало да забравите? Имате ли отношения, които са се влошили с времето?

Основното ни съперничество, което се усеща най-много на цялата трибуна е това с привържениците на Арецо. В Тоскана, с изключение на нашите братя от Емполи, можем да кажем, че имаме лоши отношения с всички, с кои повече, с кои по-малко. През 1980-те години регионалните дербита бяха невероятно, а сблъсъците бяха на дневен ред. С течение на времето имаше напрегнати моменти с всички. През следващите години имахме възможността да се изправим срещу Карарезе и Прато… и винаги с удоволствие. Що се отнася до отношенията ни с феновете извън региона, то сблъсъците с Алесандрия през 1995 г. са исторически, дори и да не сме се срещали от много години насам.

монтеварки2Въпреки че не е известно на всички, съперничеството между Монтеварки и Сан Джовани Валдарно има много дълбоки исторически корени и в миналото е довеждало до доста жестоки дербита. Можете ли да ни кажете какъв дух носи това съперничество и кои са най-изявените епизоди от него? Смятате ли, че днес все още може да се поддържа истинско дерби или вече не е възможно да се сравнява с миналото?

Тоскана е земята на Кампаниле, винаги е била и винаги ще бъде. Монтеварки и Сан Джовани са на разстояние четири километра и е естествено, че от край време градовете ни имат претенции за историческо и футболно превъзходство. Що се отнася до „спортната“ страна, може би не всеки знае, че през 1940-те години след едно дерби има и смъртен случай. Съперничеството беше много силно и сблъсъците се засилиха до началото на 1980-те години. След това поради нашите спортни успехи и техния упадък, не се срещнахме отново до 2000 г. Трябва да кажем напълно честно, че нашето поколение ултраси е израснало и признато от години в дербито с Арецо, а дербито със Санджованезе е почти новост за нас, за която само бяхме чували. В края на дербито през сезон 2000/2001 ги чакахме по пътя, който водеше от стадиона до гарата. Сблъскахме с „Челере“ (мобилната полиция), но с привържениците на Санджованезе нямахме контакт. По-късно научихме, че са предпочели да ходят четири километра вместо да отидат до гарата и да се изправят срещу нас. Оттогава това представляват те за нас. По-общо казано, поради законите срещу свободата и репресиите със сигурност е по-трудно да изживеем спонтанно всяко дерби и всеки мач, който носи емоции. Някога имаше народни дербита, за които говореха от децата в училищата до възрастните в бара, а битките бяха нещо естествено и толерирано последствие за „регулиране“ на съперничествата; сега вбесяването на органите на реда не ни позволява повече да изживяваме тези мачове по истинския начин.

Общото убеждение е, че по-долните дивизии са като оазис на свободата, където мнозина биха искали да отидат и да дишат чист въздух от репресиите на Серия А и Б. Вашият опит потвърждава ли това или го отрича? В тези географски ширини какви са отношенията ви с полицията?

Бихме имали огромно желание да играем една година в Серия А или Серия Б, но със сигурност можем да потвърдим, че аматьорските първенства са малък оазис на свободата. Няма никакви поименни билети и фенски карти: всичко е както преди двадесет години. Тези неща ги виждаме, когато посещаваме нашите приятели от по-горните дивизии: там е цял друг свят. Нека обаче уточним едно нещо: не всичко, което блести е злато. От 2011 г. досега се е случило само веднъж да срещнем организирана подкрепа, защото в останалите срещи има възрастни хора и родители на играчите. Това не е идеалната среда за търсене на стимули за ултрасите или за израстване на ново поколение. Що се отнася до отношенията ни с полицията, то те са по-спокойни, тъй като нямаме възможност да се конкурираме с други фенове за разлика от по-горните дивизии. В последните години имаше моменти, в които трябваше да се сблъскаме с тях. Вярно е, че вярата не познава дивизии, дори и репресии: даже и във Втора Категория една бомбичка е смъртен грях.

От друга страна скъпите билети универсален проблем ли са? Въз основа на вашия опит какво друго важно нещо трябва да се разбере за по-долните дивизии? Какво, обаче, несъмнено е по-хубаво от по-горните дивизии?

По въпроса за скъпите билети, ние вероятно сме единствените привърженици, които през последните години са договаряли цената на билетите за стадионите на всяко гостуване директно в будката за продажба на билети и винаги е имало в наличност. За тях десетките фенове на гостуване са изключително събитие и мнозина разбраха, че за нас е важно да намерим добре зареден бар.

монтеварки4В по-горните дивизии е налице борбата срещу „модерния футбол“, фенските карти и подобни неща. Каква част от това влияе върху ултрасите при аматьорите? Много пъти не се ли стига до риска да се стигне само до поза, имитиране на „големите“ без реална практическа обратна връзка?

Винаги сме участвали в инициативите, предприети от Movimento Ultras или от индивидуални привърженици в защита на нашия свят независимо от дивизията, в която се борим. Винаги сме го правили, защото вярваме в правотата и в нищо друго. В неделя всички привърженици са изживявали и изживяват своята борба. Ние, борейки се предимно в аматьорските дивизии, не сме прекарвали неделите в скандирания срещу фенските карти и постановлението Амато, въпреки че имахме определени мнения по въпроса: би било смешно. За нас нашата борба по това време беше по-скоро оцеляването на нашата идентичност и ултрас света в Монтеварки.

Поддържайки темата, в миналото участвахте лично и за дълго време в Movimento Ultras. Какво позитивно остана от вашия опит и какво не успяхте да направите? В какво все още вярвате или за какво се борите може би на вашето местно равнище?

С голямо смирение можем да кажем, че беше от полза съпоставянето и запознаването ни с реалността, която иначе никога не бихме разбрали. Това беше за нас важен опит и бихме върнали всичко от началото до края. Съжаляваме, че този опит свърши. По отношение на местния контекст, никога не сме организирали конкретни инициативи: трудно е да бъдеш пророк у дома. Ние работим в мълчание, за да бъдем място за събиране и отправна точка за много младежи, особено за онези, които в противен случай не биха знаели накъде да се обърнат.

Имате ли представа защо тези национални единодушни опити винаги завършват с разочарование? Смятате ли, че трябва или можете по някакъв начин да поемете нишката на този дискурс, за да се създаде общ фронт, спасявайки света на италианските ултраси от ударите и репресивния натиск?

Очевидно ние не сме привърженици, които да говорят от името на ултрас света. Създадохме си мнение след като разговаряхме и се съпоставихме с нашите ултрас приятели и анализирахме фактите, филтрирайки ги съгласно нашия опит в света на ултрасите. Смятаме, че към този момент не е възможно да се осъществи общ фронт. За съжаление, различните репресивни закони, особено фенската карта, успяха да постигнат основната си цел: да ни разделят. Картата се превърна в отделен идеологически въпрос и много считат за силна една организирана подкрепа въз основа на това дали са я подписали или не. Всички знаем, честно казано, че ценностите на една организирана подкрепа се измерват по различен начин. Може би един ден ще бъде възможно да се върнем обратно, за да говорим за общ фронт, за всички ултраси или почти всички, но не и сега. Когато се върнем към истинските ултрас правила, тогава ще можем да говорим за това отново.

Преди да преминем към нещо друго, бихме искали да затворим темата за отношенията: какво мислите за вашето ръководство? При банкрута ролята ви беше основна, как я виждате днес? Дали всеки върши своята работа и се намесва само в краен случай? Или смятате, че гласът ви трябва да се чува повече в живота на клуба?

Очевидно отношенията ни са много по-спокойни, отколкото в тежките години на протест. Сега ръководството е съставено изцяло от предприемачи от Монтеварки, а в град от 24 хиляди души е възможно президентът да е ваш съсед. Всеки върши своята работа, ние съставяме ултрасите, а те ръководят. Също така е имало и конфронтации, например по отношение на паленето на „пиротехнически материали“ и глобите, които трябваше да се платят за тях, но като цяло останахме в областта на взаимното уважение и доверието. Няма директно представяне на трибуната в ръководството. Не бихме знаели какво да правим и няма да е правилно в „класически“ клуб като нашия. Близо до нас има различни примери за народен футбол (като Чентро Сторико Лебовски), но това е друга история и няма разлика между тифози и ръководители.

От днешна гледна точка се вярва, че играчът е символ. На много стадиони личните скандирания са по-уникални, отколкото редки. Все още ли съществуват за вас такива символи и имали ли сте символични фигури в миналото? Дали фактът, че играете при аматьорите ви позволява да имате по-истинска връзка с футболистите?

Един от символите на нашето възраждане беше човек, който ставаше рано сутрин, за да разнася хляб с микробуса, а в неделя проливаше кръв за клубната фланелка и това е достатъчно за нас. Отидохме в Серия D с отбор, съставен предимно от момчета, които като нас са принудени да ходят на работа, за да си изкарват прехраната и с които може да се водят „нормални“ разговори. Без да казваме имена, преди няколко години един от играчите беше с нас през нощта, за да лепи флаери за гостуването ни. Исторически и важни играчи има много и от тази гледна точка ние сме доста сантиментални, защото скандиранията към нападателя или капитана никога не са липсвали. Много са ни оставили важни спомени. Единственият, който все още може да се смята за важна фигура, беше и си остава треньорът-футболист Костанцо Балери, наречен „Вълкът“. От 1967 г. до 1991 г. той играе и е треньор в Монтеварки, не непрекъснато, но създава наистина важни отношения с града и с няколко поколения фенове.

Събирайки фенски списания, си спомням много добре вашето “Meninhos de rua” (което в Бразилия означава „улични момчета“ от фавелите, бел. ред.), няколко фотокопирани страници, захванати заедно, но съдържащи значителна информация. Как комуникирате днес? Все още ли имате фенско списание? Предпочитате ли бюлетините? По-общо казано, като се има предвид, че общественото мнение винаги демонизира ултрасите с лоша информация, не е ли по-добре да използвате и да знаете как да използвате малкото информационни инструменти, с които разполагате?

“Meninhos de rua” е прекрасна страница от нашата история като в някои броеве достигаше до дванадесет страници и беше удоволствие да се виждат толкова много наведени глави, които четат фенското списание. Сега нямаме фенско списание. Използваме страницата си във Фейсбук за съобщения и други неща. Ако имаме да кажем нещо важно, ние разчитаме на бюлетините. Без да правим твърде много, може би по времето на MdR, ние направихме един вид ултрас контраинформация, която засяга нашия опит и като цяло целия италиански ултрас свят. Живели сме в друго време и обикновено е имало различен поглед върху това да си ултрас. Във всеки случай контраинформацията винаги остава дело на вътрешните хора. Обикновеният гражданин не се интересува от това, че например миналата неделя полицията е обвинявала без основание, подкопава се увереността му и винаги ще продължава да вярва, че ние сме лошите. Можем да усъвършенстваме колкото си искаме комуникацията, но като цяло го няма желанието, нито необходимостта за обективно представяне на ултрас света, особено сега, когато по закон сме месо за клане.

Информационните средства на разположение, освен тези собствени, превърнати в „реалност“, съществуват и виртуални такива, които мрежата предлага в различни форми: форуми, сайтове, Фейсбук и др. Това е нож с две остриета, който често се използва от някой идиот, който има свободата да изразява своето мнение. Много пъти това завършва с подхранването на стереотипа, че ултрасът е невежа, породен от общественото мнение. Да се бориш да завладееш пространствата било то писмени или виртуални или да се откажеш от тази възможност: какво мислите вие?

Няма смисъл да си заравяме главата в пясъка и да се преструваме, че светът принадлежи още на миметографа и фотокопията. Социалните медии, включително широк спектър от уеб страници, дадоха глас на всички готови да се изправят срещу всичко и всички, почти правейки бледи така наречените „клавишни ултраси“. Ние се опитваме да се саморегулираме от тази гледна точка и ако някой го прави, то той действа на лично ниво, но като цяло можем да кажем, че контролираме нещата.

Пътуването е общопризнато доказателство за стойността на организираната подкрепа. Кой е най-важният етап в историята на гостуванията ви? Кои са най-трудните моменти, в които сте продължавали да ходите по гостувания?

В историята си Монтеварки печели в Генуа, Флоренция и на други големи стадиони, а пътуванията са били на свой ред запомнящи се. Като цяло можем да кажем, че за нас историческо е гостуването в Луго ди Романя през 1995 г., на което спечелваме C1, с два специални влака, автомобили и автобуси с общо 3500 души от Монтеварки. В Южна Италия също сме правили „преселение“ с автомобили и двуетажни автобуси, като сме се отклонявали от пътя, за да удължим пътуването си и да се забавляваме. Със същото желание да се забавляваме гостувахме 50 човека в малкото селище Салутио във Втора Категория, където трибуните на стадиона бяха каменни. Ние дори не спечелихме, но нашето възраждане започна оттам.

монтеваркиПродължавайки с представянията ви, кои са най-красивите ви хореографии? Времето засенчи ли народната страна на тифотата, както се случи навсякъде?

Отвъд естетическото значение на хореографията, за нас е важен целият процес на реализация. За хореографията за стогодишнината на Монтеварки през 2002 г. работихме и през нощите, за да рисуваме знамена и да правим конфети по стария начин и със сигурност споменът е хубав. Бяхме заедно и това беше важното. В продължение на няколко години преживявахме лошите резултати на своя отбор чрез спонтанен дух, използвайки карнавален стил повече от един път, преминавайки от мексиканци в Кастелнуово Гарфаняна до готвачи във Форли и монахини в Сан Марино. Това беше забавно и ни накара да продължим напред в тези години на упадък.

В света на ултрасите, без лицемерие, отвъд числеността и цветовете, дори физическият сблъсък е начин, чрез който може да се докажат срещу противниците. Нерядко устната традиция на привържениците разказва за сблъсъка лице в лице със съперниците във времето, често подчертавайки моментите на слава и понякога свеждайки до минимум лошото представяне. Какви събития са останали в спомените ви и се разказват в Монтеварки? Кое е наистина вълнуващо събитие и кое пази горчиви спомени, от които да се поучите?

Частично вече отговорихме на този въпрос. Да кажем, че сблъсъците през 1970-те и 1980-те години са били предмет на епични приказки, както е за много фенове. На дербито с Арецо винаги е ходил половината град и никога не сме били неподготвени, но от друга страна признаваме, че сме имали и лоши представяния. Всяка организирана подкрепа има свои слаби моменти и нямаме никакви притеснения да признаем нашите. Разпадането на групите ни през 2007 г. се случи поради голяма глупост. Трябваше да бъдем подготвени, но не бяхме. Животът продължава и само можем да се учим от грешките си.

След тази серия от въпроси за разискване на миналото, скорошното и далечното, искаме да приключим с въпрос, който също е отражение на бъдещето: как виждате бъдещето на ултрас движението на градско и местно ниво? Има ли все още пространство и свобода, за да може да живее напълно този идеал или ще трябва да се задоволите с преместване в пукнатините на репресивната система, които все още са открити? 

Да мислим, че светът на ултрасите може да се върне двадесет години назад е пълна утопия. Обществото се е променило, футболът се е променил и както всички ние знаем законите, за съжаление, които ни засягат, са се променили. Като цяло това не е най-хубавият момент за ултрас света, но има фенове, които все още изпитват добри моменти, особено историческите привърженици в света на ултрасите. Не смятаме, че е правилно да се даде единна оценка и да се твърди, че в този момент има само един начин, по който да се живее. Има фенове, които са избрали да не приемат фенската карта и се консолидират около този избор; има фенове, които са я приели, но се държат както преди. Други търсят съперниците си както преди тридесет години, а други пък предпочитат да стоят на страна като последица от проблемите, свързани с репресиите. Това е напълно наред, тъй като в крайна сметка това е начин на живот, а не етикет, който се придържа към нас. Животът те принуждава да вземеш избор, който в нашия свят е само за теб и за приближените ти на трибуната. Да живеят ултрасите, каквото ще да става.

Интервю на Матео Фалконе

Източник: sportpeople.net

Advertisements
Публикувано на Без категория и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.