Ливорно – Алесандрия (28.01.2018), Серия Ц: изпълняване на трудна задача и предизвикване на възхищение

ливорно

Върнах се, за да видя отблизо сивите ултраси след тяхното представяне във Флоренция във фаталните плейофи през изминалия сезон. Сезон, в който ултрасите, тифозите и обикновените спортисти от Алесандрия живяха в микс от възходи и падения, който доведе до неочакван и определено нещастен край. Започването на сезона от отбора беше толкова блестящ, че промоцията във втора лига почти изглеждаше реалност, но поради ужасната серия от загуби, сивият тим стигна до неочаквани и ужасни плейофи, където беше отстранен безмилостно.

Дори тифозите имаха възходи и падения. Развитието на тима влияеше върху хоровото и количественото представяне на тифозите на всяка трибуна. Така дори хубавото гостуване във Флоренция не доведе до нещо съществено откъм пеене. Погледнато отстрани, дори и присъстващите не вярваха във възможността за влизане в Серия Б.

Също така този следобед присъствието на гостите не трябва да се презира. Количествено те надхвърлиха очакванията ми, но и в този случай, изглежда, че потенциалът им не бе напълно използван. В действителност, що се отнася до подкрепата към отбора, присъстващите можеха и трябваше да направят нещо повече. Вместо това в определени моменти от мача единайсете на терена се окуражаваха от малцинство, шумно и страстно, но очевидно малцинство.

алесандрия

Ахилесова пета на сивите ултраси в този следобед беше липсата на компактност, като няколко души от време на време се включваха в пеенето на ултрасите. Все пак се усещаше присъствието им. От самото начало скандираха срещу днешния си съперник и жестикулираха спрямо намиращите се наблизо фенове на домакините. Те проявиха цялото си презрение към всички тоскански тифози освен към приятелите си от Виареджо, които в момента следват отбора си в ада на Серия Д – първенство, което не е наистина добро за привържениците, – и които преди време идваха добра бройка на Стадио дей Пини. Домакинската трибуна представи добър поглед, обичайният амарантен транспарант беше окачен на оградата, където се виждаше втори транспарант, посветен на защитника Боргезе, а на централната балюстрада се виждаха и други знамена. Трибуната изглеждаше в добра форма, въпреки че отборът губеше в резултата. Ултрасите разбираха трудния момент и се опитваха да бъдат буквално дванайстия играч. Curva Nord определено не спираше да подкрепя отбора си и имаше силно пеене, дори ако резултатът беше в полза на гостуващия тим.

Валерио Поли

Източник: sportpeople.net

Advertisements
Публикувано на Без категория и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s