Скинове от Италия, част 1: от „нихилистичен пънк“ до скинхед

Здравей, Флавио! Разкажи ни, моля те, за степента на твоето участие в света на скинхедс…

Роден съм във Витербо през 1974 г. Бях въвлечен в субкултурата в началото на 1990-те години, когато слушах италиански и британски Оi! банди. Вече бях пънкар и след това се увлякох от регето. През 1995 г. аз и приятелите ми създадохме Оi!-пънк групата Razzapparte, което означава „особен човек“, отнасяйки се до пънкарите и скиновете. Ние сме една от малкото италиански Оi! групи, която свири вече повече от 20 години без прекъсване. Сътруднича си с различни скин списания и извършвам изпращането на информация и „пускането“ на уеб сайтове. Имах също така малък лейбъл през втората половина на 1990-те – „Resta Rude Recs“, друг – „City of the Dead“ (през 2000-те години), а сега създадох лейбъла „Skinhead Sounds“. Понастоящем поддържам стрийтпънк група от моя роден град – „The Unborn“. Нейните текстове са предимно за политическите „ужаси“ и има няколко издания в моя лейбъл.

flavio

Флавио Фреца през 2017 г. Снимка: Микела Мидоси

Твоята книга се нарича „Italia Skins“ („Скинове от Италия“). Излизали ли са преди книги за италианските скинове?

Басистът (а след това и китарист) на групата „Nabat“, Рикардо Педрини, написа двете книги „Skinhead“ (1996) и „Ordigni“ („Механизми“) през 1998 г. Тези книги не се фокусират върху италианските скинхедс, но все пак съдържат голямо количество информация за сцената, особено за тази, която се отнася към първата половина на 1980-те години. Що се отнася до моята книга, смятам, че съм продължил от този момент, от който Педрини спря. Ето защо моето проучване обръща внимание върху периода от средата на 1980-те години до 2000 г. Книгата „Italia Skins“ („Скинове от Италия“) е за цялата антирасистка сцена – политическата и тази извън политиката. По етични съображения оставих без внимание дясната сцена, защото, започвайки от 1983 г., тя остава отделена от антирасистката сцена.

Можеш ли да разкажеш малко повече за нейното съдържание?

Книгата се състои от две части. Първата е историческа и съдържа в себе си две глави – първата е за корените и най-важните промени в субкултурата, а другата обръща внимание върху италианската сцена. Във втората част на книгата представям и коментирам фрагменти от интервюта, които съм взел от 30 скина и бивши скинове от различни региони на Италия. Обсъждаме различни гледни точки относно скинхед, включвайки личен опит, отношение към политиката, патриотизма и така нататък. Всички хора, от които съм взел интервю, имат различен опит и принадлежат към различни поколения и разбира се имат различни мнения по повод разните теми. Идеята се състои в това, че се показва разликата в техните възгледи и се представя многообразието на антирасистката сцена. Нещо повече, „Italia Skins“ включва в себе си две приложения, едно от които обединява документи, направени от групи скинхедс, такива като листовки, статии от скин списания и така нататък. Другото приложение съдържа фотографии на хората, от които съм взел интервюта.
Що се отнася до името на моята книга. „Italia Skins“ е известна песен на групата „Guerriglia Urbana“ от Тревизо. Те бяха една от първите италиански Оi! групи и името на книгата ми е признание за тях.

rimini-1984

Римини 1984 г.: Рикардо от Nabat със скинове и модове от Савона

Съществуват ли някакви митове за италианските скинхедс, които твоята книга разрушава?

Не мисля, че има нещо такова, най-вече защото историята на италианските скинхедс едва ли е била документирана или напълно изучена. Разбира се, има много слухове, градски легенди, фалшификации и обобщения от хора, които виждат всичко в черно и бяло. Затова е напълно вероятно да съм разрушил митовете за някои хора или групи.
Някои кръгове се опитват да фалшифицират историята на субкултурата – и като цяло, и в италианското й въплъщение – в зависимост от техните политически или аполитични възгледи. Например, те говорят, че всички скинхедс първоначално са били расисти или, напротив, антирасисти или дори антифашисти. Културата на скинхедс е много сложна и сегментирана. В края на краищата скинхедс представляват свои собствени социални и местни реалии и носят със себе си характерните черти и контрасти на своята класа и регион. Това е характерно и за традиционните скинхедс, и за всички варианти от другите страни по света.
Опитвам се да бъда обективен, доколкото е възможно – на някои места е научно, тъй като използвах изследователски и редакторски методи, които научих по време на провеждането на проучванията на диалектите и фолклора на моя регион.

Кога и къде в Италия се появяват първите скинхедс?

За първи път се появяват скинове в градове като Болоня, Генуа, Савона, Рим, Торино, Милано и Тоскана. Те основно са били бръснати пънкари, които са виждали Оi! като начин да върнат пънка обратно на улицата. В началото на 1980-те години се появява Crass-like, анархо-пацифистки клон на пънка и е било общоприето всеки, който не одобрява техните възгледи да бива наричан „фалшив пънкар“. В отговор антипацифистите наричат себе си пънкари-нихилисти и в резултат на това много от тях започват да се бръснат, като по този начин се появяват италианските скинхедс! Изглежда, че терминът „нихилист“ е използван за първи път от Стено от групата „Nabat“, който по това време е антипацифист. Това е било позоваване на руския нихилизъм, който е бил анархистичен, а не пацифистки. Честно казано смятам, че всички пънкари-нихилисти са били запознати с руския нихилизъм, ха-ха! Във всеки случай двата клона на италианското пънк движение никога не са съществували всеки поотделно и понякога са обединявали силите си, въпреки че отношенията между тях често са били обтегнати.

bologna

Болоня 1982 г.: Гамберо от Ghetto 84, Роци от Rip Off, Скинино от Urban Fight

Имало ли е преди в работническата класа повече скинове, отколкото пънкари?

Във всеки случай в самото начало разколът е бил между скинхедс и пънкари-нихилисти от една страна и пънкари Crass-like от друга. Разбира се, Оi! сцената и сцената на пънкарите-нихилисти са били по-фокусирани върху класовото съзнание за разлика от пацифисткия опонент. Педрини заявява, че един от аргументите на пънкарите-нихилисти срещу анархо-пацифистите е това, че последните са си купували дрехи от Лондон. Можете да приемете това като обвинение в принадлежност към по-обезпечената класа в обществото.

Колко силно е било първото впечатление от историята на субкултурата на скинхедс, корените на субкултурата на модовете, регето и другите подобни?

До голяма степен благодарение на работата на някои фенски списания, ориентировъчно през 1982 г., италианските скинхедс узнават за своите корени и разбират, че тяхната субкултура е била повече от обикновена вариация на пънка с класово съзнание, и че тя е била свързана с музиката на модовете и афроамериканската музика. Те са се опитвали да получат колкото се може повече информация за стила и музиката. Лондон е бил своеобразна Мека и много от тях са ходили там колкото се може по-често.
Най-вероятно вследствие на това те започват да носят цветовете на италианското знаме като подражават на британските скинхедс, носещи британското национално знаме, но това не е по политически убеждения. Трябва да знаете, че в Италия по различни причини използването на националното знаме винаги е било противоречиво в някои кръгове, особено след фашисткия режим. В някои отношения британската националистическа сцена начело с Йън Стюарт и групата „Skrewdriver“ става толкова влиятелна, че, както казва Педрини, много италиански скинове „отиват в Лондон с анархистка символика на дрехите си и се връщат обратно със свастики“.

1981

1981 г.: Скинове пред Last Resort, Олдгейт

Откъде първите италиански скинхедс са си купували дрехи?

В началото на 1980-те години е било почти невъзможно да се намерят прилични дрехи за скинхедс, така че външният вид на скина е бил доста прост: армейски кубинки, тиранти, тениски, якета за летци и тем подобни. Мнозинството скинхедс са били бивши пънкари и първоначално не са знаели нищо за традиционните скинхедс.

Имало ли е някакви модни хитрости, характерни за италианските скинхедс?

В интервю от моята книга скинхедът и фотограф Фабрицио Бариле от Генуа разказва, че в началото на 1980-те години той и приятелите му са си купували ризи, които са изглеждали като Fred Perry и са зашивали лаврови венци на тях. Поради това е вероятно в тези дни да е имало много модни хитрости. Трябва да вземете предвид, че въпреки трудностите и цените на оригиналните дрехи, единственият начин да разбереш как са се обличали британските скинхедс е да видиш пликовете на плочите и снимките с лошо качество на ксерокопираните фенски списания. Мисля, че посещението на магазина „The Last Resort“ в Лондон и другите места, където са висели британските скинове има влияние; италианските скинове са имали шанса да видят с очите си как са изглеждали техните британски „колеги“. Някои момчета също са започвали да си купуват дрехи от Великобритания по пощата. През втората половина на 1980-те години италианските скинове се обличат по-внимателно и някои от тях дори възприемат оригиналния образ.

Ти ставаш скинхед в началото на 1990-те години. Какво беше положението със скин дрехите по това време?

Когато станах част от това външният вид на мнозинството скинхедс като цяло беше приличен, но не и особено сложен. Търсенето на „правилните“ неща все още беше трудно. Не толкова трудно както през 1980-те години, но все пак. Да получиш дрехи за скинхедс в малки градове като Витербо беше почти нереално с изключение на такива неща като якета за летци и дънки Levi’s. Дори в големите градове, такива като Рим, това не беше така лесно. Моят град се намира на 50 километра от Рим, така че ние често ходехме там, но понякога ние, както и много други скинове, трябваше да си поръчваме по пощата от някой специализиран магазин в Генуа.
През втората половина на 1990-те години „правилните“ дрехи станаха по-лесни, когато марки като „Lonsdale“, „Fred Perry“ и „Dr. Martens“ станаха модерни. Дори по-непопулярните неща като ризите „Ben Sherman“ се намираха по-лесно и около 2000 г. интернет направи останалото. През 2000-те години стилът на кежуалите стана популярен по италианските улици и оказа влияние върху външния вид на някои скинхедс, включително и върху мен. Други скинове станаха истински кежуали.

По твоето време имало ли е някаква определена италианска мода на скинхедс?

Спомням си, че в средата на 1990-те години някои червени скинове, основно в Централна Италия, носеха бейзболни шапки „Washington Redskins“! Сега това звучи забавно, но тогава това беше доста разпространено. Също така дрехите от „Adidas“ бяха и си остават доста популярни. Нещата на такива марки като „Arena“ и „Everlast“ също не бяха рядкост. Дори маратонките „New Balancе“ станаха популярни до известна степен.
Една вещ, която не е особено популярна в другите страни, е худи суичъра. Може би те не са толкова разпространени в момента, но мисля, че през 1990-те години и началото на 2000-те години всички италиански скинхедс ги носиха, основно „Lonsdale“.

viterbo-hardcore

Viterbo Hardcore Crew, 1998 г. Флавио Фреца е вторият отляво. Снимка: Ромина Капучини

Худи суичъра на „Lonsdale“ е бил доста обичаен в другите европейски страни в края на 1980-те, а също и 1990-те години. В края на 1980-те в Италия… следва продължение

Източник: creaseslikeknives.wordpress.com/italia-skins-part-1/

Advertisements
Публикувано на Без категория и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.