Интервю с антифашистки фен на Лацио

%d0%bb%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%beСъщо като много деца и аз станах фен на Лацио, защото той се подкрепяше от моя баща. Тогава бях на четири години. Малко по-късно гледахме някакъв мач по телевизията, мисля, че беше за Купата на Италия. Може би Милан – Удинезе. Попитах баща си кого трябва да подкрепям, когато не играе Лацио. Защото фенът, мислех си аз, винаги трябва да има някаква емоционална причина, за да бъде въвлечен в играта. „За по-слабия отбор, – отговори ми той. – Винаги за по-слабия.“
Същият Лацио, по разказите на баща ми, е губещ клуб, чиято история е пълна с падения и няма много звездни мигове. Ето защо той повече от останалите заслужи нашата подкрепа и нашата любов. Ако говорим за средата на 1990-те години, когато започна епохата на Краньоти (Серджо Краньоти е италиански бизнесмен и президент на Лацио в периода 1992-2002 г. – бел. ред.), то тогава имаше известни предпоставки, че Лацио ще се превърне в близко бъдеще в един от най-силните отбори в Европа. Но спомените от Серия Б бяха още живи, за да се правят планове за бъдещето (клубът играе там от 1985 г. до 1988 г., едва не изпадайки в Серия Ц).
По това време започна за мен съпротивата срещу фашизма, нацизма и угнетяването на бедните от страна на имащите власт. Лацио и антифашизмът съжителстваха заедно в хармония. Това беше почти необходимо. Тъй като е невъзможно да бъдеш от страната на най-слабите в света на спорта, а в реалния свят да бъдеш в редиците на най-привилегированите, влизайки в жестоката йерархия на фашизма. Дори през тези две чудесни години, когато успяхме да станем шампиони на Италия, баща ми ми каза: „Алесандро, наслади се на този момент. Кой знае колко ще продължи и кога ще се повтори отново“.
Привързаността към Лацио, а не към Милан, Интер или Юве винаги е била силна във феновете като моя баща. Историята не ни е отредила ролята на грандовете, победителите, кралете. Нашата задача е да ги сваляме от трона, дори в един шампионат от двадесет, дори „само за ден“, както пее Дейвид Боуи.
Представете си удивлението ми, когато открих положението на нещата на северната трибуна (Curva Nord, трибуната на ултрасите на Лацио на „Олимпийския стадион“ в Рим) и тези идеи, които открито подкрепяха мнозинството мои бяло-сини връстници. Чувствах се като на кръстосан разпит. За щастие, запознах се с много момчета, които викаха за Лацио и на които им дотегна безобразната атмосфера, заразила лациалите; дотегнаха им вдигнатите ръце на трибуната и на терена; дотегнаха им отегчените погледи, с които ни посрещат хората с леви възгледи, когато разберат, че викаме за Лацио. За щастие, беше предложено да се организираме.
Laziale e Antifascista е страница във Фейсбук на група фенове, желаещи да изчистят образа на „бианкочелестите“ от фашистката мръсотия.

– Започвате да поддържате страницата във Фейсбук от март 2011 г. Нека да поговорим за появата на вашия проект. Как се зароди тази идея? Колко бяхте в началото? Колко сте сега?

– Ние започнахме с това, за да се борим с много разпространения, за съжаление, стереотип, че всички лациали са фашисти. Първоначално идеята ни беше да намерим хора със сходни възгледи, въпреки жестоката и тъжна реалност, за да се разбере, че този стереотип за феновете на Лацио е само едно изобретение на медиите, лъжа, създадена от една част от феновете. С голямо удовлетворение (опирайки се на броя на абонатите на нашата страница) можем да кажем сега, че конкретният отговор няма да бъде окончателен. Лациалите-антифашисти съществуват и те са много. За тях решихме да направим страница в интернет, която би могла да събере подкрепящите Лацио антифашисти и да намери начин да покаже на света за нашето съществуване, противопоставяйки се на фашистката пропаганда, според която една част от феновете може да използва трибуната като урна за гласуване. През декември 2013 г. ние преструктурирахме страницата, за да разрушим активно този стереотип. Запознахме се със стотици хора от Рим, желаещи да се избавят от тази позорна стигма. Това ни даде възможност да изградим движение, което днес излиза извън рамките на обикновената страница във Фейсбук и намира място в реалния свят, продължавайки да се увеличава.

%d0%bb%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be1– Имате ли опит с организираната подкрепа? А с политическия активизъм?

– Ние израснахме по трибуните и винаги сме били политически активни (едни в редиците на партиите, други автономно), но в този проект не се занимаваме с политика. Това е антифашистки проект, а не политически. В наши дни разликата между тези две явления е загубена. Антифашизмът е социално действие, а не политическо. Той трябва да се пресече с всички демократични политически ориентации, взимайки под внимание факта, че фашизмът е държавата (във всички страни, където се появи) и антидемократичния, репресивен тоталитаризъм.

– Говорейки за присъствието на фашисти сред феновете на Лацио, то според вас до каква степен е то?

– Истинските фашисти на трибуната са около 300-400 или по-малко. След това има маса от хора, които се причисляват към фашистите заради модата, следват стереотипа, който е създаден от Irriucibili (най-значителната ултрас група на Лацио през 1990-те години), и не разбират истинското състояние на фашизма в Италия. Тази ситуация може да бъде вдъхновена за Лацио от средствата за масова информация, които или заради собствена недобросъвестност, или заради мързел, или заради неспособност да анализират ситуацията комплексно и в детайли предпочитат да ни лепнат етикета „тифози-фашисти“, повтаряйки съществуващия стереотип. Всичко това е в полза на ултрадесните партии, използващи трибуната на Лацио за пропаганда и получаване на гласове на изборите (спомнете си появата на Полверини на Curva Nord преди изборите преди няколко години [Ренато Полверини е италиански профсъюзен активист и дясноцентристки политик, който преди изборите през 2010 г. е поканен от Irriducibili на трибуната, което предизвиква недоволство от страна на останалите ултраси на Лацио]).

– Как ще си обясните следното? Говорим за отбор, който е създаден 19 години преди „Италианския съюз за борба“ на Мусолини, с помощта на който нашите сънародници създават тоталитарен режим. Защо се оказахме в леговището на фашистите според мнението на мнозинството?

– Много хора, наричащи се лациали, дори не знаят историята на отбора, който – както казват – подкрепят. Говорят за „чест към цветовете“, не знаейки за олимпийския  дух, който символизират тези цветове (първоначално Лацио е мултиспортно общество, бяло-сините цветове на отбора са цветовете на знамето на Гърция, родината на Олимпиадата). От 1987 г. (годината на създаването на Irriducibili) се опитват да заменят ценностите на лациалите с фашистки ценности, като с помощта на песни, листовки, рисунки, лозунги и страници във Фейсбук се опитват да затвърдят мнението за феновете на Лацио (или поне според тях какъв трябва да бъде фенът на Лацио). Много хора, лишени от адекватно възпитание, което може да ги защити, в крайна сметка вярват в историята, която им разказват и се превръщат в част от този стереотип. По вина на някои медии, действащи, за съжаление, повърхностно и жадуващи да дискредитират феновете на Лацио в очите на общественото мнение, ние сме се превърнали във „фашистки клуб“ в масовото съзнание.

%d0%bb%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be2– Кой е отговорен за появата в Италия на организирания фанатизъм и тези фенски групи, които придобиват контрол над трибуната? Или това е вече подготвена почва?

– До 1987 г. трибуната е аполитична или със смесени възгледи. Има няколко леви и антирасистки групи (C.A.S.T., Tupamaros, Gruppo Rock, Erotick Group, Vigilantes), а десни са Viking. Eagles Supporters са „смесени“ с ляво мнозинство, но сред тях има и десни, които след това се присъединяват към Irriducibili. По това време хората ходят на стадиона, за да подкрепят Лацио, оставяйки политиката настрана. Тогава с нея още се занимават по площадите. От 1987 г. Irriducibili напълно подчинява трибуната, в това число и благодарение на подкрепата на политиците и организираните акции (заплахи, нападения, засади), провеждани извън стадиона, които водят до разпускането на Eagles Supporters.

– Как се позиционирате в ултрас културата? Защо по трибуните често се изразяват десни политически възгледи?

– Ултрас културата представлява изключително пъстър свят. Говорейки за нея така повърхностно, рискувате да сложите много различни явления под един знаменател. Самото понятие „ултрас култура“ е създадено от различни политически идеологии с цел осъждането или оправдаването на разни действия. Днес има такива, които се прикриват зад етикета „ултрас“, само за да нанесат след това удар в гръб, и които смятат, че всички ултраси са нечестни престъпници и маргинали, чийто единствен интерес е разрушението.
Не е така. Ултрас културата споделя истинска страст и определени ценности, универсални за всички фенове, дори за враждуващите. Това е начин на живот. И ние не трябва да позволяваме на никого да решава вместо нас.

– Какво е отношението ви към „териториалната дискриминация“ в скандиранията? Къде според вас е границата между сарказма и расизма?

– (чисто моя гледна точка) Мисля, че териториалната дискриминация е измислена като добронамерен термин, позволяващ да се мисли за расизма по игрив начин. Обяснено по-подробно: винаги е имало подигравки и оскърбителни скандирания, като те са част от футболния фолклор на Италия. На ум ми идва скандирането ни към сиенци: „Само коне! Имате само коне!“ („Solo i cavalli, avete solo i cavalli“). Фактически, това е териториална дискриминация, но това е подигравка, сарказъм и тя не дискриминира никого. Дискриминационните думи и постъпки, за които трябва да се наказва, са съвсем друго нещо. Мисля, че тези репресивни норми са доста контрапродуктивни.

– Клаудио Лотито (президент на клуба от 2004 г.) е срещу Curva Nord. На чия страна сте вие? В сложната ситуация и цялата тази полемика, която продължава вече десет години.

– (това също е моя лична позиция) Аз винаги ще бъда срещу Лотито. Откакто беше представен от Стораче (който е „по-добър гей, отколкото лациал“) (Франческо Стораче е италиански десен политик, вицепрезидент на региона Лацио), аз разбрах историята за подкупите му (през 2006 г. по време на разследване за корупция в италианския футбол Лотито е осъден на отстраняване от футбола за 2,5 години) и този случай, когато у него е намерен пистолет… И той ще ни говори за морал! Ще добавя неговия фашистки навик за потискане на всяка форма на опозиция на стадиона (взимане на знамена и транспаранти); неговите обиди по адрес на тези, които живеят с клуба; катастрофалната трансферна политика; фактът, че той е от Рома; подкрепата му за Тавекио (Карло Тавекио е президент на Италианската футболна федерация) – в Лотито няма нищо хубаво!

%d0%bb%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be3– Вашите хубави стикери са разлепени из цял Рим. Сами ли се финансирате?

– Да. Стикерите ни се разпространяват бавно по целия свят благодарение на тези, които питат за тях на нашата страница. Ние не се занимаваме с бизнес и не искаме да получаваме печалби за нашата активност. Също благодарение на тези стикери установихме контакти с много фенски организации в Италия и Европа, които искат да ни помогнат в разрушаването на стереотипа. Сега те знаят, че феновете на Лацио не са фашисти. Някои все още си остават фашисти, но има голяма част бяло-сини, които са активни антифашисти.

– Какви са бъдещите ви планове? Мислите ли да създадете група на трибуната?

– Има много инициативи, намиращи се в процес на организиране, които не смятаме да разкрием в момента.

Източник: crampisportivi.com/2014/12/05/laziale-e-antifascista-intervista / Offside Magazine

Реклами
Публикувано на Без категория и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.