Социалистическите футболни фенове, които спасиха МЛС от неонацистите

%d0%bd%d1%8e-%d0%b9%d0%be%d1%80%d0%baНяма да има неонацисти, които да правят проблеми на финала на Източната Конференция от Мейджър Сокър Лигата тази неделя, където Ню Йорк Ред Булс ще посрещне отбора на Кълъмбъс Крю. По всяка вероятност няма да има и много анархисти, скинхедс или социалисти във фенския сектор на Ред Бул Арена. Всичко това говори за факта, че много неща са се променили, откакто домакинският отбор започва своето начало като Ню Йорк/Ню Джърси Метростарс през 1996 г.

Empire Supporters Club е на линия през цялото време – нови имена; нови собственици; нов стадион; и същото разочарование в плейофите, година след година. Когато групата се прояви в пълния си блясък в неделя, скандирайки, биейки барабана, пейки и викайки в екстаз, атмосферата ще бъде толкова оглушителна, колкото е била на стария „Джайънтс стейдиъм“ преди 20 години, ако не и повече. Съвременните ESC, обаче, изглеждат малко по-различно от оригиналния си вид, когато много членове са били анархистки и социалистически активисти, и когато основната им цел е била не само да ликуват, но и да гарантират – понякога и физически, – че трибуните няма да се превърнат в рай за фашистите и крайнодесните екстремисти.

Кевин Макалистър, който основава ESC през 1995 г., вярва, че понеже футболът е бил важна част от лявото политическо движение в Европа, подобни групи в Ню Йорк естествено се обръщат към всеки нов футболен отбор в областта. „За много хора беше важно да се занимават с някой футболен клуб“, казва той.

Докато се появи Метростарс, Ню Йорк няма никаква футболна култура, за която да говори. Космос са мъртви от десетилетие. И когато футболът се завръща на дневен ред, той създава една платформа, която да привлича хората. Това се случва първо с краткотрайния Ню Йорк Сенторс, който започва да играе в първа лига на остров Рандал през 1995 г. Неговата предана хардкор фенска група, New York City Firm, е създадена от анархиста Томи Майлс и привлича много членове от червените и анархистки скинхедс, или RASH, антирасистка, антифашистка скинхед група, която се появява само няколко години по-рано от пънк сцената.

„Много от тях бяха англофили, които бяха запознати с футболната култура в Англия и Шотландия“, казва Макалистър за Firm. „Това беше нещо като комбинация на техните връзки с Британия и левите политически движения, която ги събираше заедно на мачовете на Сенторс. Там наистина се случваха разни неща. И това беше нещо като генезис на ESC.“

ESC със знаме на NYC Firm на път за Ню Ингланд през 2000 г. Снимка на Роджър Гайс, с любезното съдействие на Холи Дютри

ESC със знаме на NYC Firm на път за Ню Ингланд през 2000 г. Снимка на Роджър Гайс, с любезното съдействие на Холи Дютри

Макалистър създава ESC като „чадърна“ организация, обединяваща фенските групи на Метростарс. Към нея се присъединяват Firm след като Сенторс се обединяват с друг отбор и в крайна сметка изчезват. Това ликвидиране дава тон за действие на младата група, тъй като членовете на RASH искат да направят Метростарс ляв клуб в рамките на глобалната общност на социалистическите футболни клубове.

Не всеки е с леви възгледи или пък е политически настроен, но социалистическата идеология надделява в непокорната група от свободно свързани фенове. „Ние бяхме една пъстра банда“, пише по имейл Холи Дютри, бивш член на ESC, който е бил силно ангажиран с организацията. „Имахме скинхедс, морски пехотинци, латиноси, полски хулигани, семейства с деца, „плажни гларуси“, както и хора, слушащи ска, нортърн соул и пънк.“

„Мисля, че всеки ще се съгласи с това, че целта беше Метростарс и фенският сектор да бъдат враждебни относно расистите и фашистите“, казва Майлс, който се присъединява към ESC. „Беше решено в организацията, че няма да се допускат нацисти по мачовете на Метростарс.“

Най-политически настроените членове на ESC наблюдават как десните използват футбола като платформа и поле за вербуване на нови хора в голяма част от Европа и Южна Америка през 1990-те години, както и в местната пънк рок сцена. Те са обезпокоени, че същото нещо може да се случи в зараждащата се МЛС, и по-специално на „Джайънтс стейдиъм“.

„Искахме да бъде сигурни, че ако футболът дойде в Ню Йорк, Ню Джърси, фенските сектори няма да бъдат завладени от крайнодесните расистки елементи“, спомня си Грег Пейсън, по това време член на ESC.

Първоначалният сектор на ESC. Снимка на Роджър Гайс, с любезното съдействие на Холи Дютри

Първоначалният сектор на ESC. Снимка на Роджър Гайс, с любезното съдействие на Холи Дютри

Техните страхове се потвърждават на втория домакински мач на Метростарс, когато се появява група неонацисти от Южен Джърси. „Хората знаеха предварително, че това ще свърши по един от двата начина“, казва Майлс. „Те бяха изхвърлени.“ ESC не се поколебават да се бият, и според няколкото души, които са там в този ден, насилствената конфронтация приключва с прогонване на крайнодесната група.

Неонацистите повече не са проблем. „Те продължаваха да идват“, казва Пейсън, „но никога организирано.“ Има и други „изолирани инциденти“, спомня си Макалистър, когато групи от крайнодесни фанатици са идвали по мачове и са си вдигали десните ръце, правейки расистки скандирания. Според Пейсън най-вече това са руски и полски имигранти. „Те идваха по мачовете и не разбираха защо да не носят свастики и защо тези расистки скандирания не са приемливи“, казва той. „Ние трябваше да бъдем по-гръмогласни от тях.“

Не че Метростарс или МЛС са благодарни на ESC, че не допускат неонацисти по трибуните. Джеф Брадли, пресаташе на клуба по време на неговия първи сезон, който редовно си е сътрудничел с феновете, казва, че няма представа защо е имало такъв строг политически компонент в ESC и защо трибуните са станали идеологическо бойно поле. (ФК Ню Йорк Сити преминава през същите проблеми през първия си сезон в МЛС през 2015 г., когато крайнодесни елементи проникват във фенските групи и нападат Garden State Ultras, друга фенска организация на Ред Булс.)

„Метростарс знаеха много малко за нас“, казва Макалистър. „Те не ни обръщаха внимание. Мисля, че те ни смятаха по-скоро за някакви любители и от време на време за дразнители.“

Метрастарс и „Джайънтс стейдиъм“, според думите на ESC, въобще не са били готови да се занимават с група от хардкор фенове – напълно нова концепция за ръководството на клуба, според феновете. Феновете продължават да спорят безкомпромисно с охраната на стадиона и да скандират „Майната им на дузпите“, когато сезонът трябва да се решава с изпълняването на дузпи, надявайки се, че тяхното отвращение към формата ще се чуе по телевизионното предаване. Първоначално ESC се смесват с обикновените фенове, които не искат да седят изправени и не могат да гледат заради фанатиците. Отнема няколко мача на Метростарс, за да разберат, че на фенската група й е нужен отделен сектор.

„Времената не са като в наши дни, където се използват снимки с ултраси, за да може да се рекламира лигата“, казва Майлс. „Тогава лигата се представяше, като някакво семейно и приятелско събитие. Те всъщност не знаеха какво да правят с ESC.“ (Отношенията между клуба и феновете се подобряват значително, откакто Ред Бул купи и смени името на клуба през 2006 г., въпреки че много членове на ESC са отблъснати и напускат заради промяната на името и ребрандирането на клуба.)

Секторът на ESC в наши дни.Снимка на Джим О'Конър, USA TODAY Sports

Секторът на ESC в наши дни.Снимка на Джим О’Конър, USA TODAY Sports

Тяхната малка бройка не помага в тези години. През първата година от лигата Метростарс имат посещаемост почти 24 000 души на мач и записват рекорд за най-голяма посещаемост в историята на първенството, когато домакинстват на Лос Анджелис Галакси и събират 69 255 души. Това се случа до втората година, когато необикновеността на МЛС изчезва и посещаемостта на първенството намалява със 16%. Метростарс започват да играят пред по-малко от 17 000 души на мач, докато ESC стават по-забележими по трибуните.

Ако Метростарс са посредствен отбор в лигата, то феновете на отбора поне правят впечатление. ESC са силно повлияни от Европа и въздействат върху останалите фенски групи в МЛС. „Започнахме да използваме песни, за които научихме от хора, които са пътували до Великобритания, песни от Италия, Аржентина и Испания“, казва Бен Поремски, друг бивш член, който не е бил политически активен, но се смята за „последовател“.

„Чувствахме се сякаш ние въведохме подкрепата в лигата“, казва Дютри. „Изглеждаше като, че ли бяхме по-организирани в сравнение с другите групи. Създавахме много знамена – не познавахме тогава думата „тифо“ – и вдигахме много шум. Подигравахме се на останалите групи, че нямат фенски групи и въобще фенове. Сигурен съм, че тогава започна да се използва израза „За нищо не ставате, задници“. Беше забавно по това време! Бяхме горди с това, че се чуваше на стадиона и по телевизията! Сега е старомодно, но тогава беше страхотно.“

„В тези години почти всеки беше пиян, искахме да имаме страхотна обстановка“, казва Пейсън. „Може би хулиганството е думата, но не съм сигурен дали това е правилният термин. Не беше безопасно. ESC бяха доста гръмогласни и омразни. Искахме да плашим привържениците на другите отбори и затова бяхме доста груби.“

„Определено се усещаше, че ситуацията не трябва да е под диктата на МЛС“, казва Поремски. „Пълна свобода. Бяхме там, за да създадем подкрепата, която искахме. За нас изглеждаше нелепо „Джайънтс стейдиъм“, Метростарс или МЛС да ни казват как да подкрепяме тима си. Това анархистко усещане проникна в клуба от самото начало.“

Феновете на Ред Булс ликуват по време на плейофите на МЛС по-рано през тази година. Снимка на Ноа К. Мъри, USA TODAY Sports

Феновете на Ред Булс ликуват по време на плейофите на МЛС по-рано през тази година. Снимка на Ноа К. Мъри, USA TODAY Sports

Днес политическият отенък не е ясно изразен. Повечето от първоначалните лидери и членове на ESC не са активни. Нито един от цитираните в тази статия не е замесен сега. В момента Майлс работи като ИТ специалист, а Пейсън е национален секретар на Социалистическата партия на САЩ. Четири пъти се кандидатира за Сената на САЩ и два пъти за губернатор на Ню Джърси, но неуспешно. Невероятната атмосфера, която създават преди две десетилетия, оцелява. „Нещото, с което се гордея най-много, е това, че ESC беше открита група, приемаща хората“, казва Макалистър. „Мисля, че това ще продължи да бъде един от най-основните принципи на ESC.“

Пейсън, говорейки от националния щаб на Социалистическата партия на САЩ, си спомня с умиление за всичко това. „Искахме да имаме страхотен отбор, като в същото време бяхме и активисти“, казва той. „Клубът беше скапан, но атмосферата беше изключителна.“

Източник: sports.vice.com/en_us/article/the-socialist-soccer-fans-who-saved-mls-from-neo-nazis/?utm_source=vicesportsfb

Advertisements
Публикувано на Без категория и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s