Интервю с Green Brigade (Селтик)

Вашата група следва стила и концепцията, наречени „ултра“. Вие ли сте единствените, които демонстрират този стил в Шотландия или това е нещо, което се разпространява из цялата страна?

В момента има три утвърдени групи в Шотландия, които следват „ултра“ стила на подкрепа. Това са Green Brigade (Селтик), Union Bears (Рейнджърс) и Bois (Мъдъруел). Рейнджърс също имат и групата The Blue Order, която създава определена атмосфера. В допълнение към тези групи, изглежда, че този сезон имаше някакво развитие при „Хибс“ с групата им Hibs 1975. Абърдийн след преустановяването на дейността на Red Ultras повече нямат организирана група на стадиона. Освен тези примери, и въпреки че има изолирани случаи с някои организации по трибуните, не бих казал, че има други групи, които се опитват да насърчават „ултра“ стила на подкрепа.

Въпреки че сте ултраси, според нас имате специфичен характер, който е уникален за вашата страна и по-специално за Селтик. Съвместими ли са местните и националните черти с ултра стила, който се разпространява по стадионите?

Мисля, че поддържаме много добър баланс. Подкрепата на Селтик що се отнася до културата и песните винаги е била малко по-различна от останалата част на Британия. Например, кежуал културата никога не се отрази тук по начина, по който се отрази на други места. Мисля, че си свършихме добре работата в прилагането на добрите аспекти на ултра подкрепата, докато в същото време използвахме добрите черти на нашата традиционна подкрепа, като например цветовете и политическите/въстанически песни. Има добър баланс и изглежда, че работи в наша полза.

Извън Глазгоу е изненадващо да се види в някой шотландски град клуб, чиято фенска база показва толкова много ирландски знамена и възвръща тази култура с такъв ентусиазъм. Как балансирате ирландската култура с шотландските настроения по вашите трибуни? Във връзка с това, как беше посрещнат на Селтик Парк шотландският референдум? Подкрепяте ли националния отбор?

Това може да бъде тема, в която да има противоречия, и е невъзможно да се даде ясен отговор. По-старите фенове на Селтик, според мен, биха считали себе си повече за ирландци, отколкото за шотландци. Това се дължи на дългата история на разделение в шотландското общество в допълнение към несъмнения антиирландски расизъм. В последните няколко години, откакто се разпростря кампанията за шотландска независимост, се наблюдава из цялата страна някакво чувство на гордост. Това не е чуждо на нашата подкрепа, където вече не е нищо лошо да бъдеш горд, че си шотландец. Като че ли най-накрая хората проумяха факта, че Шотландия е толкова наша, колкото и на останалите. Що се отнася до референдума и мнението на Селтик Парк, Green Brigade помогна за улесняването на кампанията за регистриране на гласоподаватели и също раздава листовки извън стадиона в подкрепа на гласуването с „да“. Съдейки по реакцията в този ден, бих казал, че по-голямата част от привържениците, с които разговаряхме, възнамеряваха да гласуват с „да“.

Лично аз не се старая в подкрепата на националния отбор. Израснал съм със Селтик, който е номер едно за мен, въпреки че искам да виждам националния отбор да се справя добре и никак не ме притеснява дали побеждава.

Футболът в Глазгоу винаги е бил свързван с религиозно, политическо и идентично разделение заедно със съперничеството, което отива отвъд спорта. Все още ли е така? Как това съперничество се усеща в ежедневния живот в кварталите на Глазгоу? Случват ли се проблеми?

Що се отнася до Селтик и Рейнджърс, то винаги нещата излизат извън футбола. Всяка подкрепа, въпреки че живеем заедно в ежедневния живот, културно и политически е доста различна. Рейнджърс се считат за „чист“ британски клуб, чиито фенове подчертават своето протестантство, докато Селтик винаги ще се считат за не добре дошли аутсайдери.

Мисля, че дербито преди смъртта на Рейнджърс улегна в сравнение с минали години, когато постоянно имаше проблеми из целия град в резултат на този мач и алкохола. Предвид този факт, ние ще играем с Рейнджърс за първи път през февруари и мисля, че омразата е в доста голям мащаб.

Според някои анализатори „Неприятностите“ в Северна Ирландия „отровиха“ още повече горчивата връзка между Селтик и Рейнджърс. Съгласни ли сте с тази теория? Ако да, до каква степен?

Започнах да ходя по трибуните, когато ситуацията в Ирландия не беше толкова напрегната, както преди. Определено „Неприятностите“ оказаха значително въздействие върху отношенията между феновете на Селтик и Рейнджърс, защото по същество това беше военен период, засягащ голяма част от подкрепата на двата клуба. По време на „Неприятностите“ се събираха ирландски републикански организации на Селтик Парк, като например групите, защитаващи правата на затворниците. Подобни неща се случваха и на Айброкс. С пътуващите привърженици на всеки един от отборите всяка седмица, които идваха от Ирландия, редом със семейните връзки на онези, които живееха в Шотландия, войната беше една реална, осезаема част от нашия живот. Това оказа влияние върху вече голямото съперничество, което беше повече от футбол.

В историята на клуба откриваме хора като Брадър Уолфрид, Уили Мейли и много други, които са донесли в клуба определена специална етика. Все още ли е така? Селтик ангажиран ли е със своята социална база?

Не. Селтик е акционерно дружество и основната цел е печалбата. Има благотворителни аспекти, като например Благотворителната фондация на Селтик, която върши много добра работа, но днешният Селтик е на светлинни години от този Селтик на Брадър Уолфрид. Все пак има редица фенски групи, които са ангажирани да насърчават ценностите на Брадър Уолфрид. Например, през последните два сезона Green Brigade организира събиране на хранителна банка, която беше изключително успешна за местната хранителна банка. Провеждаха се и благотворителни събития през цялата година заедно с някои мероприятия за подобряване на условията на живот на бедните и антирасистки благотворителни проекти. Има и други групи като Фондация Кано, която води всяка седмица младежи по мачовете.

Какво мислите за изпадането на Рейнджърс? По отношение на клиповете в интернет, вие сте им посветили песни, тифота и всякакъв тип подигравки.

Искам да кажа, че Рейнджърс не са изпаднали. Рейнджърс, такива каквито ги познавахме, са мъртви. Те не съществуват повече. Беше създаден нов клуб и му беше позволено да заобиколи надлежната правова процедура, която всички останали нови клубове трябва да следват, за да кандидатстват за членство в шотландското първенство. Това беше улеснено по срамен и позорен начин от ръководителите на шотландския футбол.

Преди смъртта на Рейнджърс си прекарвахме страхотно времето, като се гаврехме с тях. За нас те бяха институция, обхваната от тесногръдие, дискриминация и мошеничество.

Отношенията в Единбург между Хартс и „Хибс“ изглеждат подобни на вашите. Вярно ли е или има някаква присъща черта в Глазгоу, която не може да се приложи на други места?

Не мога да ви кажа много за това дерби, но като страничен наблюдател мога да кажа, че определено има някакви прилики между Единбург и Глазгоу макар и в малък мащаб. Това е видно от факта, че можете да видите много ирландски трикольори при „Хибс“ и британския Юнион Джак при Хартс. Въпреки това, аз не харесвам „Хибс“, защото именно „Хибс“ се опитаха през 1950-те години да принудят Селтик да не използва на стадиона ирландския трикольор. По ирония на съдбата, Рейнджърс подкрепиха правото ни да го развяваме!

Фокусирайки се върху играта, как виждате нивото на Шотландската професионална футболна лига? Не е ли ограничаващо за вас? Какво се случи с проекта за вкарването на основните два шотландски клуба в английската Висша лига? Съгласни ли сте, ако това се случи?

Ако трябва да бъда честен, нивото на лигата е лошо, но мисля, че е възможно в Шотландия да се направи конкурентно и вълнуващо първенство. Все още разполагаме с една от най-добрите посещаемости в Европа, в сравнение с населението на страната, така че нещата не са много зле. Бих искал да виждам повече конкурентоспособност, но никога не бих искал прехвърляне към Англия. Английската Висша лига е едно копеле на модерния футбол с драконовски контрол, шокиращо високи цени на билетите и надути заплати на играчите. Не искам да виждам такива неща. Ние като нация трябва да намерим своя собствен път, който ни устройва.

Селтик винаги е бил клуб, който играе с местни играчи, като пример за това е съставът на Лисабонските лъвове, с който Селтик печели КЕШ през 1967 г., и в който състав 11-те футболисти са родени най-много на 30 мили около Селтик Парк. Клубът все още ли следва този път? Какво мислят феновете на Селтик отборът да играе с чуждестранни играчи? Има ли някакво движение, което насърчава връщането към тези корени?

Времената от Лисабонските лъвове са се променили, но мисля, че трябва повече да се доверяваме на нашата младежка школа. Сега модерният футбол повелява клубове като Селтик да наддават за играчи от провинциалните английски клубове, като например Саутхямптън, така че алтернативите са или да продължиш с привличането на играчи от чужбина с цел продажбата им на по-висока цена, или да бъдеш амбициозен и да опитваш да изградиш отбор предимно от наши кадри и да ги развиваш. Разполагаме с изключителен мениджър, който изглежда, че има много добри идеи и увереност да ги прилага, така че се надявам през следващите няколко години да видим един голям напредък.

Селтик Парк, Парадайс, е символ и препратка към истинска футболна атмосфера. Всичко ли е така атрактивно, както изглежда?

Не, определено. За някои големи мачове атмосферата може да бъде абсолютно наелектризирана, като например мача с Барселона за нашата 125-та годишнина, но за средно статистическия мач от нашето първенство единствените хора, които пеят, са тези от Green Brigade и останалите около и в зоната на 111. Може би положението е като в Билбао?

Как виждате текущото си местоположение на Селтик Парк? Може би местоположението в ъгъла не е най-доброто, а освен това сте имали проблеми заради някои политически знамена. Страдате ли от репресиите на държавата и имате ли лоши отношения с ръководството на клуба? Какви са отношенията ви с останалите фенове?

Определено страдаме от репресиите на държавата. През 2012 г. се появи ново законодателство, наречено Закон за обидно поведение по футболните мачове и заплашително струпване на хора. Според него е незаконно да обидиш някого. Големият проблем е, че полицията може да решава какво е обидно. Надяваме се, че този закон ще бъде отменен и ще се проведе кампания по този повод. Преразглеждането се очаква скоро.

Имаме няколко членове, които бяха изправяни пред съда, както и редица случаи, които продължават и в момента заради пеенето на песента Roll of Honour (песен в памет на 10 затворници, които правят гладна стачка през 1981 г.).

В момента имаме добри работни отношения с клуба, но те трябва все още да се анализират. Като цяло с останалите фенове имаме страхотни отношения. Винаги има хора, предимно в интернет, които ни мразят, но те несъмнено са малцинство.

Местоположението ни на Селтик Парк сега е в ъгъла на сектор 111. Винаги е било добре и по отношение на тифотата, и за повлияване на атмосферата, но кой знае какво ще донесе бъдещето.

Феновете на Селтик винаги са се откроявали с това, че са едни от най-верните и обичат да пътуват из Европа. В наши дни все още ли е така? Кои са най-добрите ви пътувания? А най-лошите?

Да, вярно е, че традиционно имаме една от най-добрите подкрепи по гостувания на европейски мачове. С уважение към футбола в Шотландия, но мисля, че част от причината за това е, че европейските мачове са по-интересни и за повечето от нас те са по-големи мачове. Вътрешното ни първенство е доста малко, така че да играеш едни и същи мачове редовно (понякога по 4 пъти на сезон) естествено не е толкова интересно, колкото мачовете срещу различни съперници в евротурнирите. През 1980-те и 1990-те години много фенове ходят по гостувания с организирани автобуси, но в момента с нискобюджетните авиокомпании е много по-лесно да летиш. В последните 10-15 години имаме някои запомнящи се гостувания в чужбина. В някои случаи подкрепата ни на места като Амстердам, Лисабон и Щутгарт е достигала до 10 000 души, а няколко пъти в Барселона и Милано е минавала 15 000!

Мога да кажа, обаче, че през последните няколко години броят на пътуващите фенове намаля доста. Играем твърде много мачове в евротурнирите. Заради ранга на шотландския футбол трябва да играем три квалификационни кръга, за да стигнем до груповата фаза, така че за нас е нещо нормално да играем по 6-7 европейски мача на сезон. Това са много мачове и се отразява на нашата подкрепа, но до голяма степен все още ходим по гостувания с приличен брой фенове в сравнение с мнозинството.

Най-лошият проблем в чужбина през годините идва предимно от местните полиции. На места като Италия, Хърватия, Португалия, Холандия и, разбира се, Испания, полицията вижда нашата шумна подкрепа и не реагира добре. Имаше инциденти в Порто, Виго, Торино, Амстердам и Загреб, където контролът беше завишен и се случиха някои сериозни сблъсъци. Що се отнася до съперничещите ни фенове, бих казал, че през последните 10-15 години единствените, които се открояват, са тези на Аякс.

Като че ли Аякс има проблеми с почти всички и заради голямата гостуваща подкрепа в техния град винаги е имало неприятности и това е обичайно. Имало е много проблеми между съперничещи ни фенове, наши фенове и полиция дни преди мачовете. Много от по-старите фенове все още говорят за гостуването ни в Торино през 1980-те години за мача с Ювентус. Нашите фенове са били нападнати, няколко са намушкани, един сериозно. Много от автобусите на феновете е трябвало да минат през Алпите от Торино до Глазгоу със счупени прозорци, и съдейки по всичко това, ще трябва да е било доста лош прием в Италия.

Що се отнася до добрите посрещания, единствените, които се отличават за мен са Бордо във Франция и феновете на Селта Виго. И на двете места е имало проблеми с местните полицейски сили, но феновете и на двата отбора посрещнаха топло нашите привърженици, предлагайки ни бира, посрещайки ни с транспаранти и като цяло са много приятелски настроени към нас. Беше хубаво да се види, тъй като някои фенове на тези клубове и Селтик може би имат сходни възгледи за политиката. Не е имало все още действителни приятелски връзки с тях.

“The Rebels’ Choice”. Приятелството ви със Санкт Паули е добре известно. Какво можете да ни кажете за него? Дали е само между Green Brigade и ултрасите на Санкт Паули или е нещо на надклубно ниво? Какви сходства има между градове като Хамбург и Глазгоу?

Приятелството между Селтик и Санкт Паули като цяло е приятелство между феновете на двата отбора. То датира от 1990-те години, когато са установени контакти между фенските списания на двата отбора, и се развива чрез споделената култура на антифашизма, бидейки не толкова разпространена, и, разбира се, заради алкохола! По отношение на ултра приятелствата, има определени контакти между GB и USP, но те не са много големи. Определено не толкова големи, както бихте очаквали за добро приятелство между фенове от години. Има, обаче, добро приятелство между младите ултраси на GB/Селтик и New Kids Sankt Pauli (NKSP).

Не може да бъде забравен приятелският мач на Паркхед между Селтик и Ливърпул през 1989 г., първият мач на червените след трагедията на Хилзбъро, където парите от билетите бяха за семействата на жертвите. Да не говорим за невероятната солидарност и подкрепяща атмосфера през целия ден. Кога се зароди това близко приятелство с Ливърпул? Все още ли е налице?

Няма близко приятелство с Ливърпул или с който и да е друг отбор от Британия. Както каза, мачът се проведе заради солидарността и подкрепата и беше чест за нашите фенове, но със сигурност не може да се каже, че има приятелство между нас и Ливърпул.

SONY DSC

Обикновени се виждат много баски знамена („икуриня“) при вас. Как се възприема положението на баските по вашите трибуни? Имате ли някакво специално отношение към Страната на баските? Какви са общите неща между нашите две страни според вас?

Баското знаме (икуриня) се развява на всеки домакински и гостуващ мач на Селтик от поне един човек. Някои от феновете на Селтик чувстват връзка с баските и Страната на баските поради политическите възгледи, които имат, и сходствата между ирландския и баския конфликт.

Политически осъзнатите фенове на Селтик винаги ще демонстрират политическите си възгледи и подкрепата си към тези, които са потиснати подобно на тях. Това очевидно е една силна връзка между феновете на Селтик и Страната на баските.

В Билбао много хора уважават Селтик, могат да се видят много тениски на Селтик тук и това е едно от нещата, които забелязах на приятелския мач на Сан Мамес. Същото ли е в Глазгоу с Атлетик? Феновете на Селтик имат ли някакво отношение към Атлетик?

Мисля, че приятелският мач между двата тима през 2010 г. отвори очите на много хора към Атлетик и показа на по-широката аудитория как феновете и целият град са с отбора и как всеки споделя еднакви виждания за това как трябва да изглежда клубът, като се започне от президента на клуба, премине се през играчите и се стигне до продавачите на стадиона. Всички те имат една и съща идеология, която прави Атлетик това, което е. Виждайки това, феновете на Селтик, които бяха на този мач, се върнаха у дома и разказаха на своите приятели и семейства за клуба и града. Ето защо сега Атлетик е уважаван от привържениците на Селтик, които вярват, че това е един от истинските останали футболни клубове.

По въпроса за тениските не е същото като в Билбао. Много е трудно да се намерят тениски на Атлетик в Британия. Дори от онлайн магазина на Атлетик доставката до Великобритания е много скъпа, така че единственият начин да се вземе тениска е, ако някой отиде в Билбао или ако познаваш някой, който може да ти я изпрати на по-ниска цена, отколкото е в клубния магазин.

Източник: alabinbonban.wordpress.com/2015/01/27/interview-to-the-green-brigade-celtic-f-c/

Реклами
Публикувано на Без категория и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.