Маркус Пачеко и появата на Скинхедс против расовите предразсъдъци

През 1980-те години в Америка белите националистически настроения са във възход и затова всички млади момчета с бръснати глави са били възприемани от обществото неправилно. Именно в тази враждебна атмосфера Маркус Пачеко става един от основателите на Скинхедс против расовите предразсъдъци, по-известни като S.H.A.R.P. За Пачеко, нюйоркчанин наполовина пуерториканец, да бъдеш скинхед означава да олицетворяваш себе си с определен начин на живот, свързан с музиката, а не с етническата омраза. И както в много младежки субкултури, да бъдеш скинхед означава да си част от група, отколкото към някаква определена идеология. След много години на конфликти между шарпове и неонацисти, погроми на концерти, клубове, сблъсъци по улиците на Ню Йорк, Пачеко се премества в залива на Сан Франциско. Той и до ден днешен живее там и е уважаван майстор на художествени татуировки. В момента скинхедс, подкрепящи идеята за превъзходство на бялата раса, и другите подобни на тях групи, изпълнени с омраза, преживяват период на растеж и получават одобрение в Америка. В резултат на новите сблъсъци между тези групи и техните антирасистки противници ние се свързахме с Пачеко, за да научим повече за истинските корени на американската скинхед култура и как той и неговите приятели са се опитвали да развиват S.H.A.R.P, за да спрат влиянието на групите, подклаждащи омраза между хората.

– Можеш ли да разкажеш предисторията на S.H.A.R.P.?

– Това се случи някъде през 1987 г., когато решихме да създадем движението S.H.A.R.P. Аз измислих името, но приятелите ми и аз бяхме единствените, които наистина започнахме да го придвижваме към масите. Първоначално това беше просто отговор на негативното внимание от страна на медиите към скинхед субкултурата, особено защото характеризираха всички скинхедс като синоним на неонацизма. Не зная колко сте информирани за субкултурата на скинхедс, но произхода на скинхед стила идва от съчетаването на субкултурата на британските модове и ямайските рудбойс. Първоначално, този стил не е бил свързан с политическа или расистка идеология, защото на практика те са приели образа и музиката на ямайските имигранти, които са живеели в Лондон. Дори бръснатите глави са стил, заимстван от ямайците, и първоначалната скинхед музика е била ямайската, като ска на Blue Beat, цялото това рокстеди от 60-те години и соул. Когато моите приятели и аз, както и много други скинхедс, бяхме въвлечени в субкултурата, това стана отражение на този оригинален стил. Когато медиите започнаха да прокарват идеята, че скинхедс е синоним на неонацизъм, за мен и приятелите ми това беше удар. Ние също бяхме против това, че медиите насърчават по този начин фалшиви идеи. Направихме си нашивки, напечатахме си флаери и тем подобни. Така започнахме да се отличаваме.
Искахме да забавим тази популярна вълна. По това време беше много готино и модерно да си неонацист. Зная, че звучи смешно, но така беше за много подрастващи. Едно нещо, което научих в този момент беше, че много от тези деца искаха просто да принадлежат към нещо, което, както те казваха, е готино и кораво. Някои от приятелите ми по това време свиреха в група The Press. Това беше нюйоркска ой!-група. Те бяха в процес на записване на албум при едно момче на име Роди Морено, който е скинхед от Великобритания. Той имаше няколко звукозаписни лейбъла. Един пускаше ой! музика, друг – ска. Когато пристигна в Ню Йорк, за да се срещне с тях (c The Press), да вземе касетите и целият материал, той разбра за S.H.A.R.P. и за това, което правим, и реши да занесе идеята S.H.A.R.P. във Великобритания. Започна да ни популяризира чрез своя лейбъл и така получихме възможността по-широко да въздействаме на хората по целия свят. В този момент имахме пощенска кутия в Ню Йорк, и след като започна да ни популяризира във Великобритания, започнахме да получаваме писма от целия свят: Германия, Швейцария, Италия, Англия. Започнахме да получаваме покани за местни телевизионни програми. Аз и някои от моите приятели бяхме на това скандално известно издание на токшоуто на Хералдо (https://www.youtube.com/watch?v=i0yN0dGNfwk), където му счупиха носа дошли в шоуто неонацисти от Калифорния.

– Не мисля, че много хора знаят откъде идва скинхед културата. Как мислиш, как се появява в нея неонацизмът?

– Оригиналният стил на скинхедс и субкултурата се появяват в края на 1960-те години, и тогава, подобно на много други младежки култури, продължава няколко години преди да умре и да се превърне в нещо друго. Възроди се отново в края на 1970-те години, когато пънк сцената във Великобритания преживя крах и стана повече поп-мейнстрийм. Много хлапета искаха нещо друго и така скинхед субкултурата се възроди, но малко или много под влиянието на пънк културата, с малко по-краен външен вид. Те започнаха да слушат пънк музика или различен вариант на пънка, който в крайна сметка стана ой! музиката. Именно в тези години, когато Маргарет Тачър беше министър-председател, а при нас в Америка беше Рейгън, много от това, което се случваше там с икономиката беше ужасно. И по принцип, когато икономиката върви надолу, вълната от расизъм започва да набира скорост. „Националният фронт“ вербува млади скинхедс в британското движение и започна активно да насърчава идеята на национализма. Първоначално, той беше много по-националистически. През 1980-те години, когато и тук започна да се случва същото, в Америка, това бяха основно деца, които бяха бивши участници в хардкор-пънк сцената, които започнаха да се интересуват от скинхед тематиката. Това беше вече най-крайната версия на пънка, която граничеше с екстремизма. Превърна се в нещо много повече от фашизъм или неонацизъм, с американски уклон. Това не е всичко, но понеже така се отразяваше от медиите през 1980-те години, така си остана. Мисля, че е жалко, но ако сте във Великобритания, повечето хора там осъзнават, че има разлика, защото те знаят историята. Това е част от тяхната лична история, но тук повечето хора са чували изкривената версия.

шарп3

Маркус Пачеко

– Как мислиш тези екстремистки групи са били в състояние да привличат младежките субкултури и да набират членове от тях?

– Не съм много сигурен. Никой никога не се е опитвал да ме вербува, но си спомням истории, които съм чул. Бандата на мой приятел свиреше някъде, може би Кънектикът или другаде, и някой е казал, че има кола с хора от Ку Клукс Клан на паркинга, които говорят с хлапетата и се опитват да ги вербуват. Има много млади възприемчиви хлапета. Понякога те са много ядосани и тогава е наистина лесно да обърнат гнева си в по-конкретна посока. Не мисля, че е толкова трудно, за съжаление.

– Що се отнася до това, което правиш със S.H.A.R.P., беше ли мисия да промениш широко разпространеното възприятие за скинхедс? Или по-скоро си се опитвал активно да накараш хората, които са били част от скинхед културата да стоят настрана от неонацистките елементи?

– По малко и от двете. Искахме да се идентифицираме, така че да не чувстваме заплаха от страна на обществото заради това, което сме. Искахме да дадем на хората алтернатива. Имаше много хлапета наоколо, които живееха с идеята да бъдат фашисти, но когато се появиха S.H.A.R.P., те се отказаха от фашизма и се насочиха към нещо по-добро.

шарп4

NYC SHARP Crew, около 1988 г.

– Как според теб може да се сравни днешното настроение в страната по отношение на расизма с това, което е било тогава, когато сте създали S.H.A.R.P.?

– Струва ми се, че веднага след като Барак Обама бе избран за президент, расизмът в страната наистина тръгна нагоре. Много бели хора се вбесиха от това. Много американци се заблуждаваха, че сме пострасова нация. Истината е, че ние сме една от най-расистките нации на света. Много от това е така заради нашата история, структурните елементи на правителството ни и полицейската ни система. Има голяма част от белите американци, която е изключително расистки настроена, не иска хората да преминават границите ни и тем подобни глупости, така че мисля, че расизмът винаги е съществувал. Това е една от причините някои да харесват Доналд Тръмп, защото има доста не много умни хора, които си мислят: „Той казва това, което искаме да чуем“. Те са просто ядосани хора и искат да се сърдят на нещо, или някого, така че се насочват към най-често срещаната изкупителна жертва.

– В същото време Републиканската партия не може да реагира в дадената ситуация, въпреки че тя сама раздухваше пламъците.

– Републиканците са свикнали да използват в своята политика нотки на расизъм. Те ще използват много скрити послания, модерни думички и намеци. Не могат да използват дума с „Н“ (n-word, когато белите хора имат предвид думата „негър“, но не я използват, за да не бъдат наречени расисти – бел. прев.), но могат да го кажат с други думи. Винаги са го правили и сега в тяхната партия има един, който не може да се сдържа или претендира, че говори за нещо друго.

– Какво е да си скинхед през 1980-те години, и да живееш сред хора, които те смятат за расист или неонацист?

– Ще ви разкажа една история, която се превърна в основен катализатор за мен и ми послужи като отправна точка за създаването на S.H.A.R.P. Бях в метрото с едно момиче, с което се срещах по това време. Тя беше еврейка, а аз съм от смесена раса. Наполовина съм пуерториканец. Бяхме на влак в Харлем и стояхме изправени, подпирайки се, а пред нас седеше едно момче. Той се обърна към мен и ме попита дали съм скинхед. Казах му да и той ми зададе следния въпрос: „Защо биете черните хора и евреите?“. Това е буквалното, което каза. Отговорих му: „Аз не бия нито черни хора, нито евреи, откъде сте научили това?“. Той каза: „Видях го по телевизията“. Аз му отговорих: „На всичко, което виждате по телевизията ли вярвате?“. Той: „Те не биха показвали нищо подобно, ако не е истина“. Аз му казах: „Напълно грешите, аз съм пуерториканец, а моята приятелка е еврейка“. На което той отговори: „Разбира се, така ще кажеш, защото сега покрай теб има много такива хора“. Трябва да се отбележи, че във влака имаше много афро-американци. „Можете да вярвате на каквото си поискате“. След това се опита да привлече вниманието на младите хора във влака, за да ни нападнат. Каза, че ние сме неонацисти. Единствената причина, поради която не ни обърнаха внимание беше, че самият провокатор изглеждаше доста женствен и вместо да се разправят с нас те започнаха да се подиграват на него, което беше доста иронично. Като цяло, това ни даде достатъчно време, за да успеем да слезем от влака преди да се затворят вратите. Това стана една от причините, поради която реших, че трябва да се разграничим.

– Когато създадохте движението, имаше ли много неонацистки скинхедс в Ню Йорк?

– В Ню Йорк не сме имали никакви проблеми с неонацистите. Те бяха от други части, от Ню Джърси и Кънектикът. Идваха в града през уикендите, правеха проблеми и биеха хората. След като си тръгваха към домовете в малките градове, оставяха след себе си цялата бъркотия, която бяха направили. Когато попаднах в субкултурата на скинхедс в Ню Йорк, тя беше мултиетническа. Имаше черни скинхедс, пуерторикански скинхедс, кубински скинхедс, еврейски скинхедс. Отначало въобще не мислех, че това може да бъде свързано с расизма. До тогава медиите не обръщаха внимание на тази тема. Но реакцията по отношение на S.H.A.R.P. беше изключително позитивна. През цялото време докато имахме пощенска кутия, получихме само едно писмо от неонацистите. Всички други бяха от хора, които подкрепяха това, което правим. Не искам да казвам, че в Ню Йорк не е имало никакво расово напрежение, имаше малко през 1980-те години, но сцената, доколкото си спомням, винаги се е опитвала да върви срещу него.

– Разкажи накратко защо реши да напуснеш скинхедс?

– Ако трябва да бъда честен с вас, бях уморен от всички тези глупости. Писна ми от негативната реакция на медиите, просто не ни оставяха на мира. Започнах да постигам повече в кариерата си и исках да се фокусирам върху нея. Скинхед субкултурата е стриктна и специфична по отношение на стила и дрехите. Да си подгънеш дънките е едно, да си завържеш връзките е специфично, да се обличаш с определени дрехи. Чувствах, че това ме ограничава и исках да се занимавам с моите си неща.

– След като напусна сцената, социалният ти живот промени ли се? Загуби ли приятелите си или може би е имало хора, които са поставили под съмнение твоя избор?

– Много от нас напуснаха по едно и също време. Честно казано ни писна, че концертите и всичко останало приключват заради сблъсъци. Част от нас просто искаше да се махне и да си прекарва добре времето, а не да се занимава с всичките тия глупости. Ние не се стараехме да бъдем някакви свръхполитизирани. Просто загубихме желание. Отидох буквално на другия край на страната, на разстояние 3000 мили. И не възнамерявах да ставам част от местната сцена. Занимавах се с кариерата си и напълно се фокусирах върху нея. Все още ходя на концерти от време на време. Особено днес, ако старата банда, в която бях, свири някъде наблизо.

Автор: EVAN WOOD

Източник

Advertisements
Публикувано на Без категория и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s