Аталанта: стадион, фенове и футболистът Клаудио Каниджа

Феновете на Аталанта по време на мач им срещу Милан

Феновете на Аталанта по време на мача им срещу Милан на Стадио Атлети Азури д’Италия през януари 2013 г. Фотограф: Джузепе Белини/Getty Images

Стадион: Стадио Атлети Азури д’Италия, Бергамо, капацитет 24 642

Аталанта играе на Стадио Атлети Азури д’Италия и атмосферата е една от най-разгорещените в Италия. Стадионът се счита за реликва от времето на Мусолини и сега се смята за доста остарял. Определено има нужда от модернизация, но атмосферата не се нуждае от подобрение, защото Аталанта има едни от най-шумните и лоялни фенове на полуострова. Много фенове не се радват, когато срещу тях се изправят привържениците на Аталанта. Curva Nord е дом на ултра групата Curva Nord 1907. Те често правят хореографии с факли, големи знамена и фойерверки. Може да има по-големи и по-добри стадиони в Италия, но малко са такива възпламеняващи като този в ден, когато има мач.

Ултраси

Юли 2013 г. е и ултрасите на Аталанта празнуват на своя предсезонен фестивал. Един танк смачква Бреша и Рома. Е, не буквално, танкът всъщност смачква две коли, едната от които е боядисана в бяло и синьо (Бреша), а другата – в червено и жълто (Рома).

Фенове, семейства и футболисти са дошли да се присъединят към годишното празненство на клуба, познато като La Festa della Dea (Фестивал на Богинята). Върху танка заедно с редица привърженици на Аталанта е новото попълнение Джулио Милиячо, който по-късно заявява, че е станал „случайно главен герой“ в това, което на пръв поглед човек би объркал с празник на богинята на войната. Всъщност La Dea е Аталанта, а нейните племена са ултрасите.

Бергамо, който се намира в сянката на Алпите, е град с две части, Горен и Долен Бергамо, или казано на местен диалект Berghem de Sura и Berghem de Sota. Той е известен със своята музикална история и приказна средновековна атмосфера. Ако се разходите до Стадио Атлети Азури д’Италия, ще видите, че ултрасите на Аталанта имат специфични песни.

Ултрасите на Аталанта отдавна са свързани с левите политически идеи и изображения на социалистическата икона Че Гевара често може да се видят в Curva Nord (или Curva Pisani). Тяхната първа група, Brigate Neroazzure – черно-синя бригада (BNA) – е създадена през 1976 г. Подгрупи като Wild Kaos Atalanta (WKA), Nomadi и Nuova Guardia са формирани от BNA.

През годините тези ултраси си печелят жестока репутацията и стават известни с използването само на „юмруци“ и „шутове“. През 1995 г., след смъртта на фена на Дженоа Винченцо Спаньоло, който е наръган от фен на Милан, „аталантини“ излизат с изявление, озаглавено „basta lame, basta infami“ („стига ножове, стига безчестие“).

През 1998 г., под ръководството на Клаудио „Боча“ Галимберти, членове от Nuova Guardia, BNA, WKA, а по-късно и всички от Nomadi, се събират, за да формират dell’Atalanta Supporters (или Curva Nord Atalanta). Тази група вече до голяма степен е аполитична. „Боча“ е добре известен в ултрас кръговете със своето безстрашно и насилствено минало. Въпреки това, той е дълбоко уважаван заради своята работа в Аталанта и Бергамо.

Като „capofamiglia„, той организира набирането на средства и осъществяването на семейни събития като гореспоменатата Festa Della Dea. И уважението към него не се ограничава само до Бергамо. През 2005 г. ултрасите на Бреша, местният и най-голям враг на Аталанта, излизат с изявление във връзка със забраната на „Боча“ да посещава футболни мачове: „Nemico leale, Boci non mollare!“ („Боча, наш лоялен враг, не се предавай!“).

Една малка група обаче се противопоставя на призива за обединение. Когато BNA се разпуска заради вътрешен конфликт, свързан с идеологията и територията на Curva, някои членове решават да формират Forever Atalanta. Тези ултраси се местят на Curva Sud, или Curva Morosini, а техните членове се смятат за предимно леви.

През последните години „аталантини“ са въвлечени в значими бунтове и протести. На 11 ноември 2007 г., преди мача на Аталанта срещу Милан, в Бергамо пристигат новини, че фенът на Лацио Габриеле Сандри е застрелян от полицията. След седем минути игра част от Curva Nord се опитва да разбие стъклената ограда. Играчите от двете страни се опитват да успокоят феновете, но те са предупредени, че насилието ще продължи, ако мачът не бъде прекратен.

През 2009 г. се правят два забележими протеста. Първият засяга клуба и ролята на капитана Кристиано Дони в скандал за уговорени мачове, а вторият е в Рим срещу La Tessera Del Tifoso (лични карти за футболните фенове). Нито Curva Nord, нито Forever Atalanta приемат La Tessera, защото това не им позволява да следват Аталанта по гостувания.

Ултрасите на Аталанта имат малко приятели и много врагове. „Ci stanno sul cazzo tutti“ („Ние мразим всички“), както смело заявява „Боча“. Намушкването на трима фенове на Аталанта от привърженици на Рома през 2006 г. създава едно особено нажежено съперничество. Малкото „приятели“ включват Тернана и Айнтрахт Франкфурт заради политическите убеждения.

Феновете на Аталанта. Фотограф: Паоло Мани/Ansa/Corbis

Феновете на Аталанта. Фотограф: Паоло Мани/Ansa/Corbis

В дните с мачове Curva Pisani е смесица от факли, димки, знамена и транспаранти. В специални случаи е погълната от огромно синьо-черно знаме. Ултрасите на Аталанта живеят със скандална репутация и въпреки че тя е спечелена с много кървави битки, те също така са уважавани, че отстояват ултрас ценностите и имат близка връзка с общността в Бергамо.

Както „Боча“ заявява: „Това, което правят ултрасите, е да обединяват града. Наш дълг е да запазим ценностите на този спорт и докато сме наоколо, ще носим тази страст напред до горчивия край.“

Футболистът Клаудио Каниджа

Клаудио Каниджа позира с президента на Аталанта Иван Руджери през август 1999 г. след като идва от Бока Хуниорс. Фотограф: Бепе Бедолис/Associated Press

Клаудио Каниджа позира с президента на Аталанта Иван Руджери през август 1999 г. след като идва от Бока Хуниорс. Фотограф: Бепе Бедолис/Associated Press

El Hijo del Viento (Синът на вятъра) е оправдан прякор за един от най-бързите играчи в Серия А в началото на 1990-те години. Няма по-наелектризиращ поглед от това да гледаш Клаудио Каниджа как с бързината си преминава през последните защитници с грациозна лекота.

Аржентинецът започва своята кариера в Серия А в Елас Верона през 1988 г., продължава да играе за Рома, но е запомнен най-вече с престоя си в Аталанта, където изиграва 102 мача и отбелязва 27 гола в два периода (1989-1992 и 1999-2000).

Каниджа е изключително бърз, притежава умението да изкача от дълбочина, финтира последните защитници и прави изключителни завършеци, следвани от буйни празненства. Той е запомнен най-вече с гола си срещу Бразилия на Световното в Италия през 1990 г., гол, който определя като „най-важният гол в кариерата ми, защото бяхме наистина в затруднено положение, а и заради съперничеството, което имаме с тях“.

Феновете на италианския футбол, които си спомнят тези опияняващи дни в началото на 1990-те години, помнят този играч с невероятна скорост и дълга руса коса, който се носеше като вятър, когато се втурваше напред. Той също така има умението и да дебне, играейки добре и с глава.

Клаудио Каниджа е незабравим. Когато Калчото господстваше в света, той имаше свое специално място в него.

Ричард Хол, The Gentleman Ultra

Публикувано на Без категория и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.