Уейд Мендисабал, фен на Атлетик Билбао от Emerald City Supporters

сиатъл саундърсДнес Alabinbonban прекосява отново Атлантика, за да се срещне с истински привърженик на Атлетик Билбао и Сиатъл Саундърс, който е настоящият носител на купата Съпортърс Шийлд в МЛС. Това интервю ни показва истинска симпатия към няколко цвята, начин за разбиране на футбола като типична игра за работническата класа, независимо от родното място и местоположението, въпреки че това разбиране малко по малко си отива от Сан Мамес. Моля приветствайте Уейд Мендисабал от Emerald City Supporters.

– Уейд, на първо място, какво прави един човек, който се казва Мендисабал в Сиатъл? Да не би да си потомък на тези баски пастири, които са отишли в САЩ да си изкарват прехраната?

– Да, семейството ми се премества в щата Айдахо преди няколко десетилетия по време на управлението на Франко. Както мнозина от вас може би знаят, в Айдахо има голяма общност от баски, по-конкретно в град Бойзи. Прекарах голяма част от детството си там, заобиколен от мои връстници и семейства, изучавайки Еускера и традициите на нашата култура.

– Отне време за Сиатъл да влезе в МЛС след много опити и голяма фенска база. Как беше първият мач в лигата след толкова дълго чакане?

– Въпреки че Сиатъл Саундърс е в МЛС едва от 2009 г., клубът съществува от 1974 г., като през годините преминава през много дивизии. Искам да кажа, че ми отне години, за да обърна внимание на клуба, защото докато растях не взимах на сериозно „американския сокър“.

сиатъл саундърс1– Вашият клуб се гордее с това, че на стадиона събира най-много привърженици в МЛС като посещаемостта е като тази в европейските първенства. Защо е тази разлика с останалите градове? Какво е толкова специалното за футбола в Сиатъл?

– Има много фактори, които стоят зад този факт. Преди всичко в американския северозапад по тихоокеанското крайбрежие футболът е популярен и от това, което съм прочел в щата Вашингтон има най-много младежи футболни участия на национално ниво. Наистина не мога да кажа защо е така. Ръководството на Саундърс направи много добра работа през годините по отношение на посещаемостта и колкото и да ме боли да призная, по-голямата част от посетителите са сравнително заможни хора от предградията, които не разбират от футболна култура.

– Фенската сцена в САЩ е доста млада, въпреки че става все по-голяма и по-голяма. В Европа мнението е, че сцената в САЩ е като нещо изкуствено с малко традиции и непосредственост. Съгласен ли си с това и има ли някаква специфична особеност на американските трибуни? Тъй като клубовете са толкова млади, дали страстта може да се оприличи с тази в Европа и Южна Америка?

– Въпреки че футболната сцена в САЩ е пълна с повърхностни фенове, които не разбират от нищо и са ментета, има и много истински фенове, които обичат своите клубове, този спорт и футболната култура. Всеки, който се шегува с нас заради сцената ни, трябва да осъзнае, че в Европа нещата са започнали от преди десетилетия, дори от преди стотина години, докато междувременно при нас НФЛ, бейзбола и баскетбола са най-популярните спортове през последните няколко десетилетия, което пък не дава възможност на футбола да израства на прилично ниво. В лигата клубовете имат специфични традиции, които са много уникални за градовете. Има традиции в лигата между клубовете, които са доста уникални за градовете, хората се гордеят с градовете си, клубовете си и мисля, че това се показва повече в този спорт, отколкото във всеки друг. Трудно е да се обясни, да оставим настрана каква специфична особеност притежават американските трибуни, те са уникални и интересни заради своята младост. Аз съм много щастлив да бъда част от растежа на футболната култура в Америка.

– Забелязахме присъствието на много млади хора, които са част от скинхед културата, сред привържениците на клубове като вашия. Имало ли е някакви инциденти свързани с футболното насилие или в момента футболната сцена е спокойна? Има ли проблеми с расизма, фашизма и проникването на такива хора по трибуните?

– Имало е малки сблъсъци през годините, но не е като в някои части на Европа. По-голямата част от инцидентите включват изправяне на двете агитки една срещу друга и скандирания по между им, отмъквания на шалове, редки юмручни боеве, но не мога да кажа, че това положение ще се запази по този начин и в бъдеще… Няма абсолютно никакъв проблем с расизма и фашизма по американските трибуни. Подобни неща не се толерират НИКЪДЕ.

– По отношение на това, човек може да види някаква тенденция към левицата на някои трибуни в страна, която определено не е социалистическа. Според теб какви са причините за това?

– Въпреки че сме страна, която не може да се нарече напълно лява, голяма част от футболните фенове в страната са с леви възгледи, независимо от това дали много ще се съгласят, че „феновете на сокъра“ са „прогресивно мислещи“. Американската култура е доста дясна, не се обръща вече голямо внимание на спортовете, но когато това се прави, то е насочено към всички спортове, освен футбола. Честно казано, далеч няма политически въпроси, свързани с фенската база в САЩ и почти няма организации, които да са за или против някой въпрос. Трибуните в Америка са заемали позиция срещу хомофобията и срещу повишаването на цените на билетите в лигата заради нарастващия интерес към нея.

– Виждали сме, че имате съперничества с някои клубове от Каскадия, Ванкувър и Портланд, като последният има значителна фенска база. Дали това е просто местно съперничество или е нещо повече?

– Въпреки местното съперничество, Каскадия е една идея, вяра, че тихоокеанският северозапад може да бъде независима нация, свободна от американската имперска власт, въпреки че много не се съгласяват непременно и не подкрепят активно идеята. Имаме уникална и различна култура тук в северозапада по тихоокеанското крайбрежие и това се показва в нашата фенска култура, която се счита за най-добрата в САЩ.

– Привърженици от цял свят се борят срещу така наречения „модерен футбол“. Как е съвместимо това с лига, в която отборите са франчайзи, подкрепени от инвеститори?

– Много от феновете не ги е грижа за този въпрос. Американците все още изучават футболната култура по света и въпросите, които се засягат в нея. В рамките на всяка фенска база много са се противопоставяли на модерния футбол, използвайки хореографии и скандирания, за да изразят своето недоволство. Въпреки че много от клубовете в МЛС са корпоративно обезпечени, някои дават повече облаги на феновете от други. Един от собствениците на Сиатъл Саундърс, Дрю Кери (телевизионна знаменитост за тези, които не знаят), купуваше напитки за всички в нашия местен пъб, идваше и на нашата трибуна и скандираше заедно с нас. Малко подобни действия като това ме успокояват, защото докато се въртят много корумпирани пари в модерния футбол и нашата лига, клубът ни разполага с един от най-добрите собственици.

– В страна, където разстоянията са толкова големи, можете ли да си позволите да ходите по гостувания? Как организирате пътуванията си?

– Пътуванията по гостувания са много трудни в САЩ, но са лесни за нас за разлика от много други клубове. Много от клубовете се намират из цялата страна, а нашата инфраструктура и транспортна промишленост не са напълно идеални. Гостуванията в Портланд и Ванкувър са най-лесни, защото те са само на няколко часа път на юг и на север по магистрала 5. Emerald City Supporters организираха автобуси за двата мача в Каскадия. Когато разстоянието е по-дълго, обикновено пътуванията се организират индивидуално, тъй като по принцип трябва да прекосиш половината страна. Имаме добра подкрепа по гостувания, с фенски групи из цялата страна. По гостувания винаги имаме поне малка фенска група без значение какво е разстоянието.

– Какво можеш да ни кажеш за Emerald City Supporters? Принадлежиш ли към някоя фракция? Как се организирате и колко човека сте?

– Не знам какво да кажа понеже на сайта няма инфо WWW.WEAREECS.COM. Аз самият не съм част от никоя фракция или подгрупа. В момента съм част от процес по формирането на нова ултрас група, която ще бъде в рамките на Emerald City Supporters. В Emerald City Supporters има няколко подгрупи, които са разположени в нашия сектор Бруъм Енд, който се намира в южната част на нашия стадион, много членове са от щата Вашингтон, но имаме и група, която е повлияна от латино бара брава.

сиатъл саундърс4– Носиш на якето си баското знаме („икуриня“) и значка на Атлетик. Следиш ли мачовете им? Фен ли си на Атлетик? Бил ли си някога на Сан Мамес? Ако да, как беше преживяването? Ако не, какво очакваш да видиш?

– Да, и двете неща ги нося с изключителна гордост. Татуирал съм си „икуриня“ на дясната ръка. Следя всеки мач на Атлетик, дори ако трябва просто да ги слушам по радиото на моя мобилен телефон. Когато имам възможност ги гледам. Бил съм на „Катедралата“, но преди много години и ми се иска, ако имам възможност да отида пак. Преживяването, което бих изпитал, ще бъде като на човек, който никога не е виждал красотата на такъв стадион и на толкова прекрасен клуб.

– Как поддържаш връзка със Страната на баските от такова разстояние?

– Това е труден въпрос за отговаряне и мога да напиша цяло есе по него, хаха. Никога не забравям откъде съм произлязъл. Имам няколко приятели и роднини в Страната на баските, с които поддържам връзка чрез интернет и телефон.

сиатъл саундърс5– Има ли някой клуб, чиято фенска база ти допада? Поддържаш ли контакти с фенски клубове на други отбори от Америка и чужбина?

– Освен Билбао?… Ливърпул от Англия, Селтик от Шотландия (моят добър приятел Том е фен на Рейнджърс и се надявам, че ще прочете това) са малка част от клубовете и феновете, които следя… Трябва да кажа, че едни от любимите ми фенове по света са SUPER 3 ARIS от Гърция. Имам лични контакти с хора от клубове по целия свят, не толкова на организирано ниво, но бих искал да работя върху това. Американците не осъзнават, че колкото съперничествата са част от футбола, толкова и приятелствата между привържениците от различни клубове са част от играта… може да отнеме години, докато този аспект се пренесе в Америка. Аз работя върху приятелските отношения с клубове от по-долните дивизии на американския футбол, като Atlanta Ultras на Атланта Силвърбекс и Iron Lion Firm на Орландо Сити.

сиатъл саундърс6Що се отнася до вашите скандирания, откъде черпите вдъхновение? Има ли някаква определена банда или жанр?

– Много от нашите скандирани са преработки на футболните скандирания по целия свят и никой няма право да гледа с презрение на това, защото всеки прави същото от първите дни на английското хорово пеене. Имаме няколко скандирания с мелодията на пънк песни, като например Take em All на CockSparrer, Us vs Them на Sick of it All и Guiness Boys на Тhe Business. По-голямата част от истинските американски ултраси имат пънкарски корени, така че това се отразява силно върху нашия стил.

– Как виждаш настоящия и бъдещия футбол в САЩ?

 – Виждам настоящето просто като настояще. Лично аз се опитвам да повлияя върху нарастването на тази култура. Бъдещето ме плаши и то поради много причини. Не знам дали е разумно да се мисли дали един ден ще запалим пиротехника на стадиона и дали качеството на групата ни някога ще се сравни с бройката ни. Доста от тези, които стоят с нас на Бруъм Енд, не разбират много от футболна култура и от тук идват проблемите. Мнозина предпочитат да седят, да не веят знамена, да няма хора, които да им пречат да виждат, мнозина са забили поглед в телефоните си и не искат да пеят 90 минути, което е неприемливо…както казваме, УЧАСТИЕТО Е НАДЕЖДА. Освен безпокойството ми относно бъдещето на футболната култура, има и много неща, които ме стимулират, като например фактът, че футболната култура е все още млада. Сега е моментът да се поставят основите на влияние за следващите няколко десетилетия, дори и за следващите сто години на футболната култура в тази страна. Ако не мога да бъда на европейските трибуни, ще се опитам да направя всичко по силите си трибуните тук да бъдат сила, с която да се съобразяват. За съжаление, тези неща отнемат време, а аз съм много търпелив човек хаха.

Няколко последни думи преди да приключа. Бих искал да видя нарастващ интерес по света към МЛС. Не всички ние изглеждаме по начина, по който ни представят ръководствата, лигата и спортните мрежи. Ако някой от вас някога пътува до САЩ, аз лично му препоръчвам да дойде в Сиатъл за известно време, за предпочитане по време на футболния сезон, и ще намери приятел в мое лице.

Източник: alabinbonban.wordpress.com

Реклами
Публикувано на Без категория и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.