Историята на Torcida Tricolor Independente

сао паулоTorcida Independente е създадена в резултат на несъгласие с идеите и възгледите на най-старата торсида в Бразилия Torcida Uniformizada do Sao Paulo (TUSP). Трудностите са много, но с течение на времето нещата се оправят.

Историята на Torcida Tricolor Independente започва през март 1972 г., когато Сао Пауло провежда две гостувания в Парагвай срещу Серо Портеньо и Олимпия за Копа Либертадорес.

За феновете това е първото организирано пътуване в чужбина с цел подкрепа на своя отбор. Подготовката започва отлично. Наети са 8 автобуса, подготвени са местата за настаняване, изработени са тениски и други сувенири за разпространение сред феновете на Сао Пауло, въпреки че на гостуването ги очаква горчиво разочарование. Отборът претърпява поражение с 3-2 от Серо Портеньо в първия мач. „Освен че загубихме, торсидата остана разочарована от ръководителите на TUSP, които са нощували в 4-звезден хотел, докато обикновените фенове са спали в общежития. Също така научихме, че сувенирите вместо да ги разпространяват, са ги продавали“ – разказва Нютон Рибейро, един от основателите на Independente.

сао пауло2Връщайки се от обиколката, след като Сао Пауло побеждава във втория мач Олимпия с 1-0, в автобусите започва да се размишлява върху идеята за създаване на нова фенска фракция. Идеята започва да се осъществява по време на мач на „Пакаембу“, когато към Нютон се присъединяват други двама недоволни привърженици, Рикардо Рап и Риналдо Кардосо, с цел да обсъдят формирането на новата група. По-късно към тях се присъединяват още 40 младежи, които от известно време също са недоволни от много от правилата, наложени от TUSP.

Трудностите за функционирането на Independente са много. Като се започне от обществения директор на Сао Пауло Арналдо Руик, който не одобрява създаването на новата група, и се стигне до факта, че новоучредената торсида няма място, където да провежда своите събрания. В резултат на това, за първи път феновете получават едно помещение на туристическата фирма „Esfera“, разположено на булевард Ипиранга. Именно там се взимат първите основни решения, едно от които е изборът на име. В началото мнения клонят към това торсидата да бъде кръстена на някакво животно, но Рикардо Рап, вдъхновен от различните движения за независимост, предлага името „Independente“, което олицетворява един от идеалите на феновете – пълна независимост за привържениците. След това са изработени тениски, с които торсидата да присъства на мачове. Решено е да се сложи тяхното лого на тениски с цветовете на първия екип на отбора (бели тениски с червени и черни хоризонтални ивици), за разлика от TUSP, които носят тениски с цветовете на резервния екип (тениски с черно-червено-бели вертикални ивици). След това е избран съвет. В него влизат президента Нютон Рибейро, вицепрезидентът Рикардо Кордосо Лейте, касиерът Рикардо Рап и още Селио Перина, Хосе Октавио Алвез Азеведо, Плинио Пелозо, Хосе Освалдо Фейтоза, които нямат конкретни длъжности. По време на събрание е решено да се направи знаме 4х6 с името на торсидата, което ще привлече вниманието върху нея на стадиона. Символ става дон Филиня, представител на старата фенска школа на Сао Пауло и фигура, ползваща се голямо уважение от торсидата. Датата на създаване на торсидата е 17 април 1972 г., а уставът се появява на 9 юни същата година. За да станеш член е достатъчно да бъдеш фен на Сао Пауло, да донесеш две снимки и да внасяш всеки месец по 20 хил. крузейро. До този момент се взима същата цена, но в друга валута (реал).

сао пауло1На стадиона работата не е по-малко. Торсидата трябва да се бори за място на трибуната и за помещение на стадиона, за да съхранява своите материали. Борбата е и за привличане на нови съратници. Първият мач, на който торсидата се появява на трибуната, се състои на 19 април 1972 г. на стадион „Пакаембу“. Сао Пауло играе срещу Португеза. На първо място е необходимо да се заеме място на трибуната. Те избират средата на трибуната. По това време цялото пространство се заема от TUSP. След като е избрано мястото, някои членове започват да търсят нови съратници. Всеки, който е с тениска на Сао Пауло, е поканен да се присъедини към Independente. Така торсидата приема първите сериозни членове. Хосе Карлос Зебеу, Данило Замбони, Мария Луиза Маркондес (Сида), Луис Алфредо (Туриасу) и други. На всеки мач този процес се повтаря. Работата е изморителна и освен това трябва да се мисли за нова централа (до края на наема на булевард Ипаранга остават 3 месеца). В деня на мача трябва да започнат подготовката няколко часа преди първия съдийски сигнал. „Трябваше да взимаме бамбук от близкото гробище, който да служи за прътове на знамената, защото нямахме транспорт, с който да ги доставяме, и така ги веехме. По това време още се борехме за място, където да съхраняваме нещата си“ – разказва Нютон. Торсидата взима решение да се обърне към Пауло Планет Буорке, част от екипа на Сао Пауло, който да им помогне да вземат помещение на стадион „Морумби“. Организирана е среща с началника на стадиона Антонио Нунес Леме Галвао, но в този ден тя не се увенчава с успех. „Те искаха да се откажем, но успяхме да постигнем своето след една година и много ходения на такива срещи“.

Наред с другите неща, въпросът с централата остава открит. Най-голямата трудност е със собствениците, защото веднага като научат за какво ще бъде наетото помещение и отказват. По това време се провеждат събрания при галерия Гуатапара на улица „24 май“ и на площад Пайсанду под открито. „Страната преживяваше епоха на диктатура и репресиите и преследванията от страна на полицията бяха постоянни. Те не можеха да игнорират случващото се и дори когато се събирахме в малки групи, веднага бяхме подозирани, че правим заговор“ – казва Нютон. Понякога се появяваха хора, които ни казваха, че ще ни помогнат, но нищо не се случваше. Решението дойде от доктор Толедо, който предложи на торсидата помещение, което е било бивш склад на фалирало кафене до галерия Гуатапара. След това торсидата успява да вземе още едно помещение в близост.

сао пауло3Първото гостуване на Independente в Пирасикаба не е успешно. Сао Пауло играе в Лига Паулиста’72. Феновете наемат автобус, но само 15 души идват преди отпътуването и така не са в състояние да изплатят пътуването, но второто гостуване е по-успешно. Гостуването в Араракуара се организира от Арари Гимораеш. Той обявява във вестника за организираното пътуване и плаща допълнително за липсващите пътници. След това торсидата го кани да стане касиер. Благодарение на успешното му управление нещата вървят нагоре. По това време ръстът на феновете зависи пряко от резултатите на отбора. От 1972 до 1974 г., когато Сао Пауло не печели шампионата, броят им намалява. За да бъдат върнати феновете, някои започват кампания във вестниците и по радиото, а в опит да се популяризира Independente, на мачове се разпространява брошурата “Sao Paulino Amigo”. Но големият тласък е даден от полицията. В знак на протест срещу забраната за използване на музикални инструменти на стадиона е измислена песента „Ние играем в тишина“, изпълнявайки се като марша „Мълчание“ (“Silencio”). Това се превръща в успех. Всички медии разказват за това в новините и членовете на торсидата се увеличават от 200 на 1000 човека.

сао пауло5Винаги е било чест за торсидата да има група перкусионисти. Сега Independente има повече от 400 музиканти, въпреки че през първите три години те са били малко, около 200 музиканти. За създаването на мощна музикална група се използват всички средства, включително наемането на допълнителни музиканти и карнавални групи. Първи към тях се присъединяват Fio de Ouro на Ромуло и Ремо, следвани от Imperador do Ipiranga на Паоло, Os garotos da Chacara Santo Antonio и накрая Cabecoes da Vila Prudente, които остават до формирането на собствена група през 1980-те години. Те помагат доста на торсидата с музикални инструменти и много от членовете им остават в редиците на Independente и до ден днешен. Събират се в бар „Валдемар“ в покрайнините на квартал Имирим. В момента Independente участва в карнавалите, които се провеждат в Сао Пауло.

сао пауло4През август 1995 г. на стадион „Пакаембу“ се случва сблъсък между феновете на Сао Пауло и Палмейрас, след който футболният съюз забранява на привърженици да ходят на стадиона, а прокуратурата забранява Torcida Tricolor Independente. През следващите няколко месеца ръководители и членове на организацията са изгонени заради деяния, недостойни за феновете. На 11 ноември 1998 г. е създадена G.R.E.C. Tricolor Independente с нови учредители и ръководители, като всичко започва от нулата. Те носят уважаваното име Independente и затова хората отново се присъединяват към тях. След основаването започват и първите проблеми. Торсидата няма централа, материали и се намира в незавидни финансови условия, но в края на 2002 г. с идването на Батата и Негао като ръководители, проблемите са разрешени. С тяхното идване корупцията в Independente се увеличава, което води до недоволство сред много членове на торсидата, но все пак „трикольорите“ имат нови контакти, няколко допълнителни офиси, и отново имат възможност да присъстват на стадиона зад своите знамена.

Източник: independentenet.com.br/site2/historia/

Реклами
Публикувано на Без категория и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.