Ултра движението и политическите влияния върху него

Аталанта

Аталанта

Статия за това как политиката в Италия, било то лява или дясна, повлиява върху ултрас групите на футболните отбори в цялата страна и как се отразява върху развитието на привържениците в наши дни.

„Тук, в Италия, положението става все по-тежко. Омръзна ми да чувам обиди от наши съперници всяка неделя. С течение на времето ситуацията се влошава“ – Абеди Пеле (футболист от Гана, цитат от април 1996 г.).

Срещайки проблема с расизма по италианските стадиони, се поражда необходимостта да разучим цялостната история на ултрасите през годините, за да разберем процесите довели до масовото разпространяване на расизма и десния екстремизъм в нея. Италианският термин „УЛТРА“ e често превеждан на английски като „хулиган“ и то дори от много италиански журналисти, както и чуждестранни такива. Въпреки това, ако проверим значението на тези две думи скоро ще разберем, че те не значат едно и също нещо. Думата „хулиган“ идва от името на банда активна през късните 1800-те в Англия, известна със своята агресивност. Терминът описва тези фенове като биячи, докато думата „ултра“ обхваща повече неща. Думата „ултра“ идва директно от политиката (поддръжниците на френските крале, левите групи след 1968 г.) и се свързва с политическия екстремизъм. Тази разлика е основополагаща за изследването, което правим на историята на „ултра“ движението в Италия. Английския футболен хулиганизъм е свързан със сформирането на групи от млади хора, които изразяват тяхната подкрепа по нов по-агресивен начин, отколкото в Европа. Освен това, в различните страни движението се развива по различен начин свързан с местната култура, социалната и политическа ситуация в страната. Това разделя пътя по който поемат „ултрасите“ и английските хулигани. В частност, „ултра“ феномена показва такава степен на разграничаване от английския модел, че в късните 1980-те става на свой ред пример за други европейски страни ( в частност средиземноморските страни като Испания, Гърция, бившите Югославски републики, южна Франция и някои от балтийските републики). В Италия раждането на „ултра“ групите става силно политизирано – процес който грубо ще опишем в момента. В Италия излиза на бял свят една странност която достига своя връх между края на Втората световна война и 1970-те години. Политическите конфликти са навсякъде в страната и завладяват целия публичен живот. Спортните събития се превръщат в метод за изразяване на консервативните (често смятани за профашистки) виждания, или тези свързани с комунистическите такива. Това противопоставяне е силно забележимо и във футбола дотолкова че можем да разграничим отборите на базата на социалния статус на техните привърженици и на географското им положение, където различни политически идеи са особено силни. В Милано Милан представя отбора на работническата класа, докато Интер е отбора на средната класа на Милано и предградията му и се свързва с консервативните десни виждания. Политическото влияние в района автоматично повлиява на най-големите отбори в областта – в комунистическа Емилия, феновете на Болоня неизбежно са леви, докато тези на Верона стават символ на консервативния Венето. Това правило важи дори и за първите групи привърженици организирани от клубното ръководство в ранните 1960-те години станали необходими, за да е продават билетите и да се организират гостуванията на отбора. Например, няколко клуба на Интер, организирани от Сервело (представител на Италианското социално движение и начело на клубната управа) са дотолкова свързани с политическите си виждания, че например първата „ултрас“ група на Интер е създадена от членове отделили се от групата на младите привърженици на Италианското социално движение. Някои привърженици на Торино не крият своите политически виждания и често издигат политически призиви и създават размирици, натъквайки се на фашистки срещи. През 1964 година феновете на Торино от „Fedelissimi“ нападат фашистки митинг в Бергамо.

Милан

Милан

Погледнато в силно политизирания контекст, появата на младите „бунтари“ от 1960-те години и последвалото създаване на „ултра“ групите не са само проява на социално и културно поведение, но и рожба на политическата ситуация. В Англия уличните субкултури свързани с рок музиката подпомагат раждането и развитието на организирания хулиганизъм, характеризиращ се със силна привързаност към своята територия, много тежки критерии за влизане, защита от външни хора, агресивно поведение и др. Тези правила се разпространяват из останалата част от европейските страни по различни пътища. В Италия някои от тези младежки „правила“ стават известни точно по времето на студентските протести (1968-1969) и на големите безредици създадени от работниците във фабриките и са много силно повлияни от тях. В Италия протестните движения не са свързани само със студентите, а включват голяма част от младите работници със сини якички (бел. има се предвид работниците във фабриките). На базата на тези протестни движения младите хора започват да се събират на малки и средни групи, организирани по ленинските идеи. Тези групи заемат италианските улици и площади, срещащи постоянна опозиция от полицията и организираните десни групи. Тези групи контролират точно местата на улицата, където процъфтява уличната субкултура. В следствие на това, политическите виждания започват да се смесват и се раждат нови идеи и стилове. Появява се и още една субкултура, съчетаваща типичното за младите бунтарство и антиконсервативни идеи. Това е раждането на „ултрас“ групите. Първата от тези групи е наричана Fossa dei Leoni (Пещерата на лъва) и е сформирана през 1968 г. от привърженици на Милан. Последва създаването на „Boys“ на Интер и „Red and Blue Commandos“ на Болония, заедно с други групи които взимат имената си директно от политиката – (започвайки от „Ultras“ през 1971 от Сампдория, Tupamaros, Fedayn, но също така и Folgore и Vigilantes и т.н.). Всички тези групи са явно запленени от английския хулиганизъм и когато английски и италиански привърженици имат възможност да се срещнат те имат шанса да направят сравнения: първите италиански „ултраси“ започват да се открояват от другите обличайки се по определен начин и заемайки определено място на стадиона, което лека-полека става недостъпно за другите привърженици на отбора. Те също така подкрепят отбора си чрез непрестанно пеене през мача и агресивно държание към противниковите съперници. Въпреки това, италианските „ултраси“ приличат на едно друго социално явление – малките екстремистки политически групи, заемащи улиците и площадите, представящи войнствен модел на поведение. Ясно се вижда че „ултрас“ групите възприемат стила на тези политически групи, взимайки тяхната организация и структурни характеристики, както и някой антикултурни такива. При групите с крайнодесни идеи нещата стоят по различен начин. Това се случва със следните отбори: Интер, Лацио и Верона. В тези случаи изглежда, че Италианското социално движение, забранено от улиците и площадите, се опитва да се възползва от антисоциалността и бунтарството на младите футболни привърженици, събиращи се на стадионите, и да им внуши политическите си разбирания. Например, в Милано ключови фигури в Италианското социално движение са сред създателите на „Boys Inter“, а в Рим има много голям брой крайнодесни сред ултрасите на Лацио. Toва е комбинация от една футболна култура по-малко зависима от работническата класа и от политически групи, определящи спецификата на „ултрас“ движението. То не е съставено само на базата на хора от работническата класа (както е в Англия), а обхваща хора от различни социални класи. Ултра движението е съставено и от хора, „експериментиращи с масовото насилие на политическото поле“ (не само хора от работническата класа, но и от долните слоеве на средната класа, и хора от средната класа, не само с леви, но и с десни идеи), и от „хора експериментиращи с масовото насилие за решаване на всички проблеми“ (местни банди).

торино

Торино

Нека сега разгледаме по-детайлно някои от специфичните характеристики, разграничаващи италианските групи от останалите европейски такива в този период. Ще видим, че комбинацията между футболната подкрепа и политическата дейност е абсорбирана от „ултрас“ групите и това е явно в тяхното поведение и структура на организация. Въпреки че „ултрас“ групите са привързани към насилието (точно като английските им братовчеди), те създават приятелства или вражески отношения с други привърженици, основаващи се на традиционните връзки между отбори и градове, политическите тенденции в даден отбор скоро променят тези приятелства и стават основа за нови. Например, левите привърженици на Болония стават врагове с десните на Верона, а в същото време създават приятелски отношения с ултрас групите на Милан, които споделят техните леви виждания. Освен това ултрасите директно заимстват начина си на обличане от политическите групи: камуфлажните якета с много значки, сини дънки, шапки в стил „balaclava“ и т.н. като цяло карат ултраса да прилича на градски партизанин. Освен това, по италианските стадиони ултрасите започват да използват металните барабани взети назаем от митингите и шествията, използвайки ги да им акомпанират в песните. Призивите, които феновете пеят непрестанно, също са взети от политиката. Знамена и огромни транспаранти, типични за политическите демонстрации също така се появяват по стадионите. Също така ултрас групите са много по-отворени към света, отколкото „хулиганите“. Ултрасите приемат доста голямо количество жени (нещо което го няма другаде в Европа) и правят директни прояви за набиране на членове. Всички тези характеристики показват сериозни организационни различия между групите в Италия и английския модел. Докато англичаните и другите европейски фенове правят главно спонтанни неща като веене на шалове от всички, постигайки ефект на море от хора, то италианците чувстват, че е от първостепенно значение тези неща да се планират по-добре по пример на политическите движения и често се налагат сбирки през седмицата, за да се получи зрелищно веене на знамена, направата на такива насочени срещу противника, направата на материали, за да се самофинансират и т.н… За да добием цялостна представа, някои други неща също трябва да се кажат. Ултрасите са много сходни с английските хулигани и се чувстват силно привързани към клубните цветове и силно свързани с популярната култура на подкрепа на отбора. Затова те заемат евтините места, гледайки мача дори без да сядат, постоянно черпейки вдъхновение от традициите. Тъкмо по този начин те съживяват обичая в Наполи за използване на петарди (бомби) и димки и факли, когато отбора влиза на стадиона, което става впоследствие част от почти всяка хореография. Също така се възобновява традицията на представяне на вражеското „погребение“, марширувайки като на погребение с ковчег обвит със знамето на противника.

Пиза

Пиза

Приемането на някои популярни културни влияния, заедно с други характеристики на „ултрасите“, правят тази култура силно атрактивна за младите и правят по-лесно постигането на целта им – да властват над цялата трибуна. Тези черти характеризират „ултрас“ движението, което се ражда през 1970-те години. С течение на времето развитието на това движение е постоянно и върви ръка за ръка със значимо нарастване на сблъсъците между вражески привърженици. Въпреки всичко, чак през 1975 г. година и по-точно на 21 декември 1975 г. ултра феномена демонстрира дълбоките си корени сред основната част на привържениците на отборите до такава степен, че италианската футболна федерация се принуждава да създаде „ден на приятелството“ срещу „командосите“, създаващи насилие, в противовес на жестоките сблъсъци през 1974/75-та. Така стигаме до периода, който може да бъде разглеждан като втори за ултра движението и той заема годините от 1977 г. до 1983 г.. По време на този период и в останалата част на Европа се наблюдава силно увеличение на насилието поради разрастването на силно военизираните хулигански групи. Различни фактори допринасят за тяхното развитие – на първо място нуждата за по-голяма планираност поради засилените полицейски мерки, както и разрастването на младежките субкултури в края на 1970-те. Най-вече скинхед стила става доминиращ в северните европейски стадиони поради засилващите се тенденции на ксенофобия и расизъм (в самите скинхед групи), този стил прави най-насилствените хулигански групи да приемат по-крайнодесни позиции. По това време крайнодесни групи се опитват да повлияят и манипулират хулиганските групи в Англия и Германия. В Италия процесите са частично различни от тези в другите европейски страни. Вярно е, че „ултрасите“, контролирани от десни, заздравяват позициите си, но въпреки това социалната сцена е напълно контролирана от левите. Групите, които са били контролирани от крайнолевите не се притесняват от пробиви на крайнодесни групи. Дори скинхед движението „закъснява“ с няколко години и е по-ограничено като влияние само в определени региони. Въпреки това, в Италия насилието нараства, но това се приписва на политическите движения, отричащи представите от 1970-те, което води до нарастване на гнева у хората и чувството на изолация и води до жестоки сблъсъци през 1977 г. между фенове и полицията, между леви и десни и също така между самите групи. Освен това, както се получава и по площадите по време на демонстрациите, по стадионите се наблюдава и нарастване на употребата на незаконни оръжия – ножове, железни прътове и ракетомети. Имената на новите групи са все още силно повлияни от политическата ситуация през тези години: много групи се наричат „Brigades“ на името на терористични групи активни в този период и се появяват някои символи на крайнолевия тероризъм (петолъчката на Червените Бригади) и на десния тероризъм (двуострата брадва символ на „Ordine Nuovo“ (бел. „Нов Ред“).Става все по разпространено ултра групите да търсят сблъсъци извън стадионите, за да избегнат полицейския контрол. Нарастването на насилието е видно от смъртта на привърженик на Лацио през 1979 г. преди началото на дербито между Рома и Лацио. В същия ден инциденти причиняват много жертви в Асколи, Милано и Бреша. Въпреки това, в този период ултра групите придобиват пълен контрол върху трибуните.

Болоня

Болоня

Преди да бъдат допуснат до елита или ядрото на ултра групата, младите и неопитни членове трябвало да издържат серия от тестове, за да демонстрират тяхната надеждност не само от бойна гледна точка, но и да покажат надеждност, организираност и цялостно поведение. Изблиците на насилие се появяват само в мачове между отбори, традиционно враждуващи по между си, с големи ултрас групи. По този начин насилието става някак си контролирано. Ако някой покаже че не може да бъде ефективен, игнорира по-старите членове, и по този начин застрашава безопасността на групата, то той бива изгонван. В същия период числеността на ултра движението нараства заедно със организираността и структурността им. Тези години стават свидетели на раждането на „Директоратите“, модел взет от крайнолевите политически партии. Функцията на „Директоратите“ е била да координира нарастващия брой дейности извършвани от „ултрас“ групите. На този етап тези дейности са били свързани с конкретния клуб, начините на сдобиване с билети и организирането на гостувания. В този етап се засилва връзката с клубните управи. За да дадем пример на дейностите извършвани от ултрас групите в края на 1970-те, ще цитираме интервю дадено от един от лидерите на ултрасите на Торино: „…Лидерите са осем включително с мен…всеки от нас си има собствени задачи. Жените основно се занимават с финансовия аспект и са почти напълно отговорни за знамената и барабаните. Ние се занимаваме повече с връзките с клубната управа…има специфични задачи: организиране на гостувания, питания за цени, разписания и наемане на автобуси, както и да се занимаваме с материалите, например кърпене на знамената и така нататък, правене на лепенки и фланелки и носим отговорност за факлите и конфетите, взимане на билети от клубната управа, постоянно контактуване с отбора, както и с други клубове…Колкото до финансирането, навремето основна част от парите, освен тези които събирахме по между си, бяха приходите от продажбата на различни материали: фланелки, лепенки и шалове, носещи „ултра“ върху себе си. Но тогава управата на Торино реши, че това не е много елегантно и затова ни каза да документираме нашите разходи и те ще ги изплащат“. Между 1983-1989 „ултрас“ движението достига дори и стадионите на провинциалните градове и тези отбори, които играят в по-долните дивизии, събиращи младежи от всички прослойки на обществото. Принадлежността към определена социална прослойка не означава вече нищо – често се наблюдават хора с добри работи и висока степен на образование, както и момчета от много заможни фамилии, женени мъже със стабилен живот да стават част от „ултрасите“. Често точно в малките богати провинциални градове се срещат най-насилствените ултрас групи, например Асколи, Чезена, Верона и Удине. В градове като тези се появява връзката между „ултрас“ културата и историческата омраза между градовете. По това време ултрасите са основно повлияни от местната гордост, елемент гарантиращ тяхната идентичност. Преди свързвахме сблъсъците основно с политическите различия и нуждата да се защити трибуната от „нашествениците“, докато в този период, със залеза на политическите влияния (1980-те) ситуацията се променя. През тези години ситуацията в „ултрас“ движенията е следната: най голямо значение се отделя на регионалната и местна идентичност и на старите вражди между различни части на страната. По тяхната логика техния роден град се възприема като татковина.

Фиорентина

Фиорентина

През това време традиционно големите групи изпадат в кризисен период. Те трябва да се справят със засилването на мерките за сигурност по стадионите. Контролът върху групите, пътуващи за гостувания, също се засилва. Освен това се наблюдава и първата смяна на поколенията в йерархията на ултрасите. Някои харизматични лидери, активни и в политическия живот, напускат сцената често поради многото репресии към тях от страна на полицията. Някои други губят своето влияние поради зависимост от наркотици. През това време по стадионите се наблюдава раждането на нови групи, създадени от много млади момчета (14-16 годишни), често нехаресвани от другите групи. Тези нови групи в края на краищата успяват и заемат тяхното собствено място на стадиона зад знамето си. Техните имена показват от къде са черпели вдъхновение и се различават силно от имената на групите създадени през 1970-те: в този период се създават групи с имена като „Wild Kaos“, „Тhe Sconvolts“ ,“Verona Alcohol“, „Nuclei Sconvolti“ и т.н… Тези групи основно се интересуват от това да се бият. Техния модел на подражание вече не е модерния градски партизанин, а младия супер бияч от „Clockwork Orange“, чието лице започва да се появява на различни трибуни, заменяйки портрета на Че Гевара. Новите групи са резултат на период, в който обществото е доминирано от хедонизъм и недоволство към политическата и социална ситуация. Поглеждайки към стила им, виждаме много от старите „ултрас“-шовинизъм, насилие и нетолерантност, както и появата на „paninaro“ (бел. движение сходно на кежуал движението). Всички тези групи са сформирани между 1983 г. и 1985 г. и се доказват като още по-опитни в бягането от полицейските мерки. Те лесно избягвали органите на реда като сменяли външния си вид. Те не се интересуват от съществуващите приятелства и ги нарушават, създавайки проблеми поради тяхното неконтролируемо насилие и честа употреба на ножове. С тези си характеристики много от тези групи приемат принципа „монопол на насилието“, който остава и до този момент. Докато в другите страни заздравяването на „крайните фенове“ и насилието ги разграничават, то в Италия това не се случва и връзката между „ултрасите“ и нормалните фенове е много силна.

Advertisements
Публикувано на Без категория и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s