Red Warriors: интервю с Жулиен и Рико (2005 г.)

red warriors– Как се случи първият ви контакт със сцената през 1980-те години?

– Жулиен: За мен всичко започна още когато бях пънкар. През 1981 г. бях на 14 години и това, което правих е да се скитам из Париж и да се запознавам с различни хора. Идвам от работническите предградия на Париж, където имаше много пънкари. В началото на 1980-те години за младежите от предградията Париж беше доста далеч. Напуснах своя квартал благодарение на майка ми, която ме записа в едно експериментално училище, наречено Декроли, в което се спазва принципа на самоуправление. Именно в този момент се срещнах с много интересни хора, които никога не бих познавал, ако не се бях преместил да живея в Париж.

Рико: Аз съм по-стар от Жулиен с шест години и всичко за мен започна по друг начин. Никога не съжалявах, че не съм бил пънкар. Откакто се помня съм скинхед. Повратният момент настъпи, когато бях на 13-14 години. Тогава се шляех с момчетата от Халите – това бяха Пиер („Лудият“), Ринго, Фарид. Мен ме наричаха „Черния скин“. В нашата банда имаше всякакви хора. Имаше евреи, португалци, чернокожи. Забавлявахме се. В тези времена всичко беше на едно – пънкове, скинове, фашисти. Пълен делириум. По това време ставаха побоища със скиновете от Гамбета, които носеха нашивки с френското знаме. Друго важно нещо, което ми се случи по това време е, че рано попаднах в затвора. Там се запознах с много хора, които бяха близки към Action Directe („Пряко действие“ – френска ляворадикална организация, придържаща се към анархокомунистическата и автономистка идеология. Извършва серия от експроприации, убийства и терористични актове във Франция в периода между 1979-1987 година – бел. прев.), а също и към автономното движение. Запознах се с хората, които правеха фенското списание Otages. Там се случиха някои бунтове, които напълно оформиха моята политическа позиция. Когато излязох, се натъкнах на „Завод“ (L’Usine).

– Какво е „Завод“?

– Жулиен: Това е стара фабрика, където са произвеждали мебели, в Монтрьой, но след това се превърна в скуот като тези в Италия. Постоянно имаше хора в него, както и такива, които пътуваха и се отбиваха. На последния етаж имаше оборудвана зала за бойни спортове – бокс, муай тай. Имаше помещения за хора, занимаващи се с графити, за всякакви антивоенни обединения. На партера се намираше концертната зала. Там са свирили Bérurier Noir, Ludwig von 88, La Souris Déglinguée. Ти ходиш на „заводски“ концерти не само да слушаш музиката, но и да говориш с момчета, които току-що са излезли от затвора или пък се намират в нелегалност. Възможно е да не участваш в различни акции като другите, но всичката тази атмосфера формира твоя характер и позицията ти.

Рико: Това не е било вяра в книгите, а сблъсък с реалността. Ти се чувстваш уверен в обкръжението на всички тези хора. „Завод“ беше нашето място, където организирахме всеки петък концерти.

Жулиен: Приключението около „Завод“ приключи на един от концертите на La Souris Déglinguée. Общината на Монтрьой, която по това време беше комунистическа, започна да негодува срещу него. По време на концерт дойде кордон от полиция. Полицаите започнаха да издирват пънкари и така започна всичко. Вестниците пускаха заглавия като „200 пънкари атакуваха полицията“ и снимки на момчета, които хвърлят камъни по полицейските коли. Да, това беше лудост. Бях на 15 и събитието наистина ме порази. То допринесе за влизането ми в парижката алтернативна сцена. След случилото се сцената стана предимно музикална. Що се отнася до мен, моята активистка дейност започна под влиянието на автономистите от 1970-те години, които не можаха да преминат към въоръжена борба и изчезнаха.

– Как влязохте в политиката?

– Жулиен: Аз казах вече, считам себе си за политически активен човек на предела на възможностите си. По това време, когато ходих в „Завод“, започнах да се интересувам от политиката в моя град. Бях млад, шляех се из Париж, участвах в демонстрации. Скоро влязох в Комунистическата партия на Франция (PCF). Затова не съжалявам, защото там се запознах с много честни хора. Участвал съм в интересни акции, като например в предотвратяването на извеждане на хора от общежития. Тогава нямаше нищо друго, освен PCF. Докато бях там, станах привърженик на радикалния антифашизъм, особено по нощите, ха-ха. И тогава цялото това нещо с Red Warriors започна да набира сериозни обороти, арести, писане на статии, всичко се завъртя. Аз бях на снимки и листовки, бях в комсомола на Вал дьо Марн, „ловувах“ нацисти по улиците на Париж. Гордеех се с това, без значение дали на партията й харесваше. Животът кипеше.

Рико: Моята политическа позиция се формира отдавна, но прие конкретна форма в затвора. След това дойде „Завод“, където се запознах с много умни хора, които ме приеха такъв, какъвто съм. Това е рядка порода хора сега – които съдят за теб не по външния ти вид и парите, а на базата на възгледите ти.

red warriors1– От семейства на активисти ли сте?

– Жулиен: Моят баща е унгарски имигрант, художник по професия. Наехме стая. И двамата работихме, за да изкарваме повече пари. Майка ми е унгарска еврейка, домакиня. Родителите ми се разведоха твърде рано. Тя не знаеше нищо за събитията от май 1968 г. Политизира се по-късно, в средата на 70-те години с края на хипи вълната. В края на краищата стана кандидат в местния парламент във Фонтене от PSU.

Рико: Що се касае до мен, аз рано приключих контактите си с моето семейство. Моят баща беше председател на Сдружението на бившите парашутисти-легионери и е бил част от секцията на Националния фронт в Росни-су-Боа.

– Можете ли да ни разкажете за Red Warriors?

– Жулиен: Red Warriors се образува през 1986 г. В този период сред скинхедс преобладаваха националистическите и фашистките възгледи. 99% от скиновете по улиците носиха келтски кръстове, френското знаме или свастика. Имаше цели квартали, в които не се мяркаха пънкари: Сен Мишел, Пис дьо Клинянкур, Латинския квартал, XV, Толбиак, Халите. Ако в този момент се занимаваш с политика, то считай, че на гърба ти е нарисувана мишена и ако срещнеш банда скинове, считай, че си пребит. Тогава с Джеф решихме да вземем нещата под контрол. Той търсеше хора в Ножан-сюр-Марн, а аз търсих във Фонтене. Добре си прекарвахме заедно, въпреки че Джеф беше няколко години по-голям от мен. Не пропускахме нито една възможност да направим от боунхеда професионален бегач. Тогава Джеф беше скин, а аз бях просто едно момче, което се въртеше около алтернативната сцена. Нашата фикс идея беше да наберем достатъчно хора, за да се бием с боунхедс. Към нас скоро се присъедини Рико, с когото се запознахме в „Завода“. В края на 1980-те години бяхме 14 човека. Нарекохме се Red Warriors, защото в онези дни фашистите мразеха много комунистите. Трябваше по някакъв начин да се отличаваме от фашистите, затова не си бръснехме изцяло главите, а оставяхме малко коса най-отгоре, но на външен вид бяхме като всеки скин – бомбери, джинси, тежки кубинки. Искам да подчертая, че марксисти-ленинисти в групата не е имало, но името си остана. Дори и сега фашистите ни казват „ей, вие, червените“.

Рико: В този период вече не движех в Халите. Повече се въртях около момчетата от „Завода“, сред които, най-вероятно, аз бях най-младият. Останалите бяха около тридесет годишни. Със Сержио се запознах на концерт в Нормандия, където имаше много фашисти. Скиновете навлизаха все повече в политиката. Започнах да се наричам червен скинхед. Вече се биех с боунхедс, които дори поставиха награда за залавянето ми. Трябва да призная, че с някои приятели доста ги дразнехме. За мен беше забавно да ги дразня. Сред Red Warriors не всички бяха толкова въвлечени в политиката, както Жулиен и Арно, които ни подстрекаваха към въоръжена съпротива. В действителност бяхме просто група, която искаше да дразни фашистите.

Жулиен: Имахме най-различни тактики. Не философствахме, а идентифицирахме местата, които се посещават от боунхедс (Пастьор, Толбиак). Понякога ги дебнехме. Разделяхме се на малки групи от по трима човека и се разхождахме по улиците, търсейки сганта. При среща всеки си избираше целта и нападахме.

Рико: Всичко се подготвяше, но някой път не ставаше така. Някой път взимахме моторите и тръгвахме да търсим приключения. Red Warriors винаги е била мобилна група. Разполагахме със 7 мотора и 14 човека. Скоро фашистите останаха с впечатлението, че ние сме навсякъде.

Жулиен: Разделяхме се на малки групи и търсихме да бием фашисти, като по този начин се създаваше впечатление, че сме навсякъде. Враговете ни се паникьосваха, защото не знаеха откъде ще се появим. В онези дни срещу нас бяха JNR, Division Saint-Georges, PNFE, FANE и бандата на Жувиси. Това бяха все момчета, които са били наемници в Хърватия и Алжир.

Рико: По това време имаше много сблъсъци. Организираните и войнствени момчета те причакваха по улиците.

red warriors2– Едно време често медиите (телевизионни предавания, статии във вестниците) са говорили за вас. Това не ви ли е носило проблеми?

– Рико: Понякога, особено на Жулиен, който показваше лицето си. Името му беше достатъчно разпространено сред фашистите.

Жулиен: По това време бях на 20 години и смятах, че не е важна само уличната конфронтация, но и информираността на хората. Затова използвах медиите. Бях против другите, които считаха, че не е необходимо да се привличат медиите към нашата борба. Днес обаче заемам тяхната позиция.

– Какви са били отношенията ви с ченгетата?

– Жулиен: Мога да да кажа, че са били неутрални. За наше щастие те по това време имаха други проблеми. Преследваха по-големите риби. Въпреки това не минавахме без сериозни травми, затвори, оръжия и насилие. Разбира се, действахме извън закона.

Рико: Спомням си първото ни групово задържане. Всички бяхме доста подпийнали, а прокурорът Жан-Луи Дебре влезе при нас и каза: „Няма да седите повече тук, мярката ви за задържане приключи“.

– Как приключи историята на Red Warriors?

– Рико: Това се случи в края на 1991 г. Приключихме дейността си, защото повечето боунхедс, с които се биехме, изчезнаха от парижките улици. Всички започнаха да гледат живота си. Някои имаха деца, други напуснаха Париж.

Жулиен: С течение на времето се отчуждихме един от друг, но все пак продължаваме да си контактуваме. За съжаление, не всички са между живите.

Източник: La Horde

Публикувано на Без категория и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.