Интервю с ултрас Red Kaos (ФСВ Цвикау)

цвикауВ събота вечерта прочетох в интернет съобщение на нашия автор Р., че на летището е срещнал двама фенове от Red Kaos – ултраси на футболен клуб Цвикау. Първата ми мисъл беше, че Р. се шегува – откъде накъде на летището в Махачкала ще има фенове на клуб от четвърта немска дивизия. На летището той действително се е срещнал с двама фенове на Цвикау – Маркус и Филип. Те са граундхопъри – пътуват из целия свят и се запознават с фенове, трибуни и прочие аспекти на футболната и околофутболната култура. Маркус е на 34 години, по специалност е инженер, а Филип е на 24 години и е играл за юношеския отбор на Цвикау.
Писах на Р. и решихме да вземем интервю от момчетата. Маркус и Филип са планирали да летят с фенове на Анжи до Нижний Новгород и да се върнат в Махачкала. Планирали са да прекарат четири дни в Дагестан и се договорихме да направим среща във вторник. Прекарахме с феновете от Red Kaos почти целия ден, взехме интервю от тях, обсъждахме различни теми, касаещи не само футболния фанатизъм, показахме им града, и като цяло си прекарахме добре времето.
Общувахме на развален английски и се разбирахме добре, но пълноценно интервю не може да се вземе без пълноценен превод, така че специални благодарности на Ислам, който ни помогна.

– Маркус, нашият първи въпрос е как стана част от футболния фанатизъм, от дете ли ходиш по трибуните или си се запалил в по-съзнателна възраст?

– (М) Станах фен доста късно. В моето семейство няма фенове, и въобще любители на футбола. През 1995 г. мой училищен приятел ме заведе на футбол и това беше първият ми мач. Отидох на стадиона като човек, който нищо не разбира от футбол. Видях атмосферата на стадиона, видях как момчетата се зареждат по трибуните. Всичко това ме вдъхнови и от тогава започнах да ходя по футболни мачове.

– Веднага ли започна да подкрепяш отбора от фен сектора?

– (М) Не. През 1995 г. още нямаше фен сектор. Red Kaos се появиха през 1997 г. По това време още нямаше ултраси и през първите две години ходех на централната трибуна, откъдето беше удобно да се гледа футбол.
Започнахме да се развиваме постепенно. Отначало посещавахме само домакински мачове, но по-късно осъзнахме, че за да сме по-близо до отбора, трябва да ходим и по гостувания. Когато започнеш да посещавах гостувания, започваш да общуваш с хора, които се отнасят към основата – тези, които посещават всички мачове на отбора. Така постепенно се сформира ядрото на Red Kaos.

цвикау1– Видима ли е разликата в Германия между феновете и обикновените привърженици? Подкрепя ли основната маса фенове надъхването и песните?

– (М) Разликата е доста видима. На стадиона ходят голямо количество хора, които просто идват да си говорят, да гледат „балет“, и тези хора се отнасят критично към ултрасите. Но има специални мачове, дербита, когато идват отбори от съседни градове. Тогава цял мач подкрепата е силна, но това не е често явление. Такива фенове ги наричаме просто посетители на стадиона.

– Маркус, Филип, до вчера, докато Р. не ми разказа за вас, не знаех какво е граундхопинг. Разкажете за това. Какво е да си граундхопър? Как стигнахте до това?

– (M) Както казах, първоначално започнахме да ходим само по домакински мачове, но открихме, че това ни е малко и започнахме да пътуваме и по гостувания на Цвикау, но след време и това ни беше малко. Започнахме да пътуваме в чужбина. Първо бяхме в Чехия, най-близката чужда страна.

цвикау2– Кога си бил в Чехия за първи път?

– (М) През 2001 г.
Започнахме да ходим по целия свят, да общуваме с хора, да обменяме идеи. Културата по тези места, на които сме ходили, ни беше интересна.

– Кои страни сте успели да посетите?

– (М) Били сме във всички скандинавски и балкански страни, почти в цяла Европа, в Латинска Америка – в Уругвай и Аржентина, в Африка – в Мароко.
(Ф) Аз до 2007 г. бях играч на юношеския отбор на Цвикау. Тогава закачих бутонките на стената и станах част от фен клуба на Цвикау, където се запознах с Маркус. Посетил съм 33 страни.

– Момчета, били сте в различни страни и сте видели много трибуни. Нас, например, много ни впечатляват Балканите – Турция, Гърция, страните от бивша Югославия. В коя страна сте видели най-зрелищната, яростна и красива подкрепа?

– (Ф) Имаме две различни мнения, но за мен това определено е Аржентина. Там малките момчета може да се каже, че са фенове, обичат футбола, обичат играта, обичат да подкрепят своя отбор, футболът е техният живот. В тази страна пее целият стадион, дори старите мъже подкрепят своя отбор, пеейки, стоейки цял мач на крака.
(М) Може би защото симпатизирам на Партизан, но в Аржентина подкрепата е стандартен процес, и от време на време на най-важните мачове се появява нещо ново и оригинално, докато на Балканите на всеки мач има нова хореография, или пиро шоу на целия стадион. С разпадането на Югославия футболът там не стана по-добър, а напротив – деградирал е. По трибуните може да се види по-остро съперничество, отколкото на терена, на стадиона се случва битка между феновете, а не между футболистите. Футболът им не е интересен, защото за тях е по-важно съперничеството.

цвикау3– Понеже говорим за бивша Югославия, какво можете да кажете за Horde Zla, Maniacs, Torcida Sandžak?

– (М) Horde Zla има съюз с момчетата от Динамо Дрезден. Ние също имаме братски отношения с ултрасите на Динамо и понякога контактуваме с Horde Zla, когато се намираме в Дрезден, обменяме идеи за хореографии, и не само.
По трибуните на Босна има много политика и много криминалност. Например, лидерите на Maniacs, които подкрепят Железничар, поддържат връзки с ръководството на сараевската мафия. Въобще е доста интересно, по балканските стадиони можеш да срещнеш хора, които продават или купуват наркотици, криминални лица, които търсят хора, които да се занимават с търговия. Интересно е, но е и доста опасно да се замесваш в това, особено ако си чужденец. Ако не знаеш езика, много лесно можеш да изпаднеш в беда.

цвикау5– Маркус ти каза, че си фен на Партизан Белград, но доколкото знаем в сектора на Партизан има само криминални авторитети. Това характерно ли е за цяла Сърбия?

– (М) За Партизан е наистина много характерно, но в останалата част на Сърбия не е така изразено. Може да се каже, че криминалните авторитети идват на стадиона, за да си търсят хора, наркодилъри.

– Какво ще кажеш за Torcida Sandžak?

– (М) Отборът им дълго време игра във втора-трета дивизия и едва миналата година стигна до висшата дивизия на Сърбия. Те винаги са имали много фенове, организирана фенска група, която постоянно подкрепя отбора и у дома, и по гостувания. С успехите идват много повече фенове, в този план могат да се сравнят с Анжи, при който са дошли чрез успехите на отбора много нови фенове. (ние се смеем – много глорихънтъри, Маркус се усмихва, надяваме се, че ни е разбрал).

– Знаем, че по едно време феновете на Партизан, Цървена Звезда и други сръбски клубове не пътуваха до Нови Пазар, защото действаше забрана. Как стоят нещата сега?

– (М) След като влязоха в първа дивизия, стадионът се реконструира, поднови се, интересът към отбора нарасна, и когато започнаха да играят в първа дивизия на новия стадион, общественият интерес към ФК Нови Пазар беше доста голям, посещаемостта на мачовете беше голяма, и забраната не можа да продължи. За първи път от осем години насам там присъстваха феновете на белградския ФК Рад.

цвикау4– Днес в Русия повечето фенове споделят нацистки възгледи, и от тук следват няколко въпроса – как стоят нещата с това в Германия, как е по света, какво е вашето мнение, дали в Русия това е временна лудост и ще премине с времето? И още един въпрос, национализмът в Сърбия и национализмът в Русия сходни ли са? Могат ли да се сравнят?

– (М) Национализмът в Русия и този в Сърбия въобще не могат да се сравняват. Сърбите обичат повече своята страна. Те са националисти, но не фашисти. Не се интересуват от идеите на националсоциализма. По-скоро са патриоти, радикални патриоти.
В Германия е малко по-сложно, повечето фенове решиха, че политиката няма място по трибуните, и има групи, които не смесват политиката и футбола, но има и такива фен групи, в които политиката играе важна роля, леви, такива като Санкт Паули, Бабелсберг, Хеми Лайпциг, Фортуна Дюселдорф и десни – Динамо Берлин, Херта. Последните просто имат такава репутация, но не участват в нацистки маршове, по-скоро тяхното мислене може да се нарече дясно.

– Срещат ли се транспаранти и знамена на дясна тематика?

– (М) Не. Като цяло по-лесно могат да се разпознаят по марките дрехи. Десните радикали имат определени марки, които носят. Левите също имат свои марки и така по дрехите може да се разбере дали някой е ляв или десен. На стадиона не могат да се видят десни политически неща, особено свастики и подобни. По принцип определени марки дрехи също не са позволени на стадиона, ако съдържат забранени символи. Десните са склонни да ходят с такива марки извън стадиона.

– В Германия носят ли се Fred Perry, Lonsdale, Burberry, Stone Island? Тези марки са много популярни в Русия.

– (М) Ако видиш човек с такива марки, то означава, че иска да се покаже, че има пари за Stone Island. Това е повече кежуал, английски стил. Сред немските фенове са по-разпространени спортните дрехи, например Adidas.

цвикау6– Да се върнем на въпроса за национализма. Колко дълго ще продължи? Ще премине ли въобще?

– (Ф) Има надежда, че в скоро време ще премине, тъй като вече е налице случващото се в Беларус, където феновете на МТЗ-Рипо, които са антирасисти, засенчват инициативите на десните, защото са по-силни, имат по-голяма маса от феновете на Динамо Минск например, които споделят крайнодесни възгледи. Преди 5-6 години не можеше и да си помислим, че в постсъветското пространство може да се появи такова силно масово антифашистко движение, от което неонацистите да се страхуват.
Футболът е такава система, в която присъства такава обосновка – „ние сме домакини, а вие сте гости“, желание да се показва на гостуващия отбор и неговите фенове, че домакините са по-силни. Във футболът е заложен духът на съперничеството и противопоставянето, което може да се използва за собствени интереси. Това се използва от нацистите.
(М) Както каза Филип, футболът винаги е противопоставяне. За руснаците това противопоставяне се случва до голяма степен с кавказците, които са добър пример по въпроса. Те не са малко в много региони на Русия, и не всички се държат правилно. Руснаците не искат да признаят правото на идентичност на кавказците, съдейки за целия народ по постъпките на отделни личности. Те не се интересуват какви хора са. Според мен това ще продължи още дълго време.

– Маркус, ти каза, че си бил и в Мароко, разкажи ни малко за мароканските фенове. За мароканската сцена има доста малко информация, но чрез редките новини и по снимки можем да видим, че сцената им не е зле.

– (М) В Мароко фенското движение е младо. Фанатизмът там започна да се развива отскоро и основната маса фенове са 15-16-годишни момчета. Имат голям ентусиазъм, но всъщност не мислят за това, което правят. Някой като каже да ходят да разбият някой магазин, всички тръгват без да мислят какво правят. Първоначално там се появиха знамена с емблемите на клубовете, с техните цветове, ленти. След това започнаха да мислят по-креативно. Появиха се смислени банери, които осмиват противника. Все още мароканският фанатизъм не е силен, защото това е млада страна, има ентусиазъм и енергия, но не се влага много мисъл.
Мароко е малко като Дагестан, младите хора нямат работа, перспективите са малко, това създава условия за дейност на религиозните екстремисти, докато фанатизмът отклонява енергичните младежи от идеите на религиозния екстремизъм.

цвикау7– Как разбирате значението на израза „ултрас манталитет“?

– (М) Мисля, че всеки го разбира по свой собствен начин. Според мен да си ултрас означава да не си част от системата. Ултрасът има свой поглед върху нещата. Това не означава просто да ходиш на стадиона и да крещиш, да бъдеш ултрас означава да имаш собствено мнение, което ти идва отвътре.

(Ф) В Европа успехът на един човек се определя преди всичко от неговия материален просперитет, от това колко пари има. За ултраса това не е важно, за него приятелите, наситеният живот са по-важни от парите.

(М) Нашето пътуване, което правим в момента, е безценно. Аз мога сега да съм някъде на работа и да се стремя към кариерно развитие, но аз съм тук в Дагестан и обменям идеи с близки по дух хора. Много хора не вярват в това, но е много по-интересно.

цвикау8– В близко бъдеще в Русия най-вероятно ще бъде приет нов закон за феновете. Знаем, че в Германия има сериозни репресии по отношение на феновете, и те самите са правили протестни акции. Какво можете да разкажете за това?

– (М) Съгласно новия закон немските полицаи имат право да съблекат изцяло фен. Това разбира се отприщва полицейските ръце и води до намаляване на броя на гостуващите фенове и като цяло на феновете по секторите. Трябва да се каже, че такава мярка е действала и преди да се приеме този закон на някои мачове с висок риск. Все пак това е репресивна мярка и касае именно феновете, ултрасите. Преди да се приеме този закон се дискутираше в обществото дали, грубо казано, трябва хората, които ходят на футбол да си показват яйцата, но в крайна сметка за съжаление беше приет закона. По принцип повечето обикновени привърженици не харесват ултрасите заради постоянните им проблеми с полицията, заради факлите. Изненадващо е, че в протестните акции срещу приемането на закона участваха и обикновени привърженици. Това се дължи на факта, че лидерите на феновете успяха да разпространят своята позиция сред обществото, да обяснят, че това притиска техните права и свободата им. Протестите бяха такива, че 13 минути и 12 секунди преди края на мача подкрепата спираше, всички знамена, транспаранти се прибираха. Хората не си отиваха, а просто седяха и спираха цялата подкрепа. По този начин показваме, че без ярка и красива подкрепа футболът губи много от своята зрелищност.

– Разкажете за конфликта между Red Kaos и A-Block?

– (М) Причината за разделението стана нашето списание, което се издава от Red Kaos. Преди мачове раздавахме нашето списание, което е малко издание, практически без снимки, в което се пишат статии за живота по трибуните, има някое-друго интервю, и в едно от тези списания споменахме A-Block. Те по принцип винаги са споделяли десни възгледи и в списанието ни за това беше написано с ирония. Така се случи конфликтът. Беше им нужна само една искра. Когато това се случи, те решиха да се откажат от списанието и от всякакъв контакт с нас, и започнаха да стоят отделно от нас.

цвикау9– Наскоро хулиганите Music Hall на Зенит (Санкт Петербурт) победиха тези на Айнтрахт. В руските околофутболни страници това се обсъжда доста активно. Има ли някакъв отзвук сред немските фенове?

– (Ф) Не. Ако дори се обсъжда, то се случва в затворени форуми за футболни хулигани. В нашата страна хулиганите и ултрасите са две различни теми, различни планети. В Германия в подобни битки участват спортсмени, и тази тема не се обсъжда сред останалите фенове. Ние също можем да се бием извън стадиона, но тези битки не са планирани, а са спонтанни.

– За финал, вие много сте пътували, разкажете ни нещо интересно, куриозно, което ви се е случило по време на вашите пътешествия?

– (М) Когато дойдох в Русия за мача Терек – Спартак Налчик, попаднах в една маршрутка с фенове на Спартак Налчик и заедно пътувахме към Грозни. Фенове на Алания ни казаха, че ни чакат фенове на Терек и ще се срещнем в Грозни. Когато пристигнахме в Грозни, трябваше да почакаме известно време, защото точността не е най-разпространената черта в Кавказ. След известно време към нас се приближи кола с фенове на Терек и един от тях попита феновете на Спартак кой съм аз, и те отговориха, че аз съм немски фен, пътешественик и журналист. Тогава един от чеченците, който наричат Ерзу (Ерзу е един от най-активните фенове на Терек и наш добър приятел), започна да говори с мен на немски със зауерландски акцент. Пристигнах в Чечения и чеченец ми заговори на чист немски със зауерландски акцент. Каза ми, че съм негов гост и няма за какво да се притеснявам. За мен това беше наистина невероятно и хубаво в тази нетипична ситуация.

(Ф) Преди два дни бяхме на летището в един севернокавказки град. Имаше фенове на Анжи и когато разбраха, че сме германци към нас дойде едно момче и ни попита какви сме и от кой град сме. Казах му, че сме фенове на Цвикау. Представете си изненадата ми, когато ме попита: „Red Kaos?“. За мен това е първото гостуване в Русия и е удивително, че знаят за Red Kaos. Такава реакция не съм срещал дори в Европа.

Благодарим ви за интервюто, добре дошли сте при нас!

цвикау10На сбогуване момчетата ни подариха стикери на Red Kaos и две издания на немското фенско списание, в което работи Маркус. Срещата ни беше интересна и наситена. В течение на цял ден общувахме с хора с доста широк кръгозор и смятаме, че удоволствие от общуването получихме не само ние, но и Маркус и Филип.

Източник: ultrabrigade.livejournal.com, юни 2013 г.

Advertisements
Публикувано на Без категория и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s