Интервю с фенка на Спартак Налчик

спартак налчикМалко преди Спартак Налчик да изпадне от ФНЛ, ние поговорихме с едно момиче от фенското движение на червено-белите за този прекрасен клуб. Отборът никога не е разполагал със сериозна финансова подкрепа, както е при Анжи, но той е оставил своята следа в историята на футбола в Кавказ. Надяваме се, че тенденциите в тези години ще продължават да се развиват в Налчик. Понеже клубът е прецедент в страните от ОНД със своята антифашистка подкрепа, то заслужава подробно да се поговори за него.

– От колко време подкрепяш Спартак?

– Съзнателно подкрепям Спартак от четири години. Помня участието му в Руската Премиер Лига, но по това време не съм ходила по мачове. Почти винаги съм гледала мачовете по телевизията, понякога братята и чичовците ме взимаха с тях на стадиона. По мачове ходя от една година след като разбрах, че имаме фенско движение. За мен това беше изненада, особено, когато научих, че някои от нея дори са антифашисти. Общувайки с тях в социалните мрежи, те ме поканиха на мач и от тогава осъзнах, че това е моето нещо.

– Как достигна до антифашистките убеждения? Преди да започнеш да ходиш на футбол ли се случи?

– Да, започнах да обръщам внимание на това преди да имам интерес към футбола. Всичко започна, когато реших да науча повече за скинхедс. Не знам защо това ми дойде на ум. Първоначално смятах, че скинхедс са расисти, нацисти и фашисти (между другото, в Кавказ мнозина все още мислят така). Бях приятно изненадана, когато разбрах, че освен добре известните десни, има и леви. Когато започнах да се интересувам повече от левите, вниманието ми беше привлечено към SHARP, започнах да гледам много филми, да чета много книги, които предоставяха информация за тяхната култура и разбрах, че това е много близко до мен. Мисля, че ние, кавказците, имаме отношение към това, тъй като наши хора не от слухове знаят за белите скинхедс и каква вреда могат да нанесат. За мен това не е политическо движение, а нещо лично. Можем да кажем един от най-жизнените принципи.

– Имаш ли проблеми във фенското движение заради това, че си момиче?

– Първоначално усетих подобно нещо. Повечето от момчетата мислят, че момичетата няма място по трибуните, и си мислят, че идваме, за да си намерим приятел. В очите на тези хора, едно такова момиче се превръща в „проститутка“. Това се отнася за обикновените фенове, но във фенското движение е малко по-различно: повечето реагират положително на присъствието ми и смятат, че е хубаво да се виждат момичета по трибуните, които разбират от футбол. Случвало се е да ми казват по-много груб начин, че нямам място по трибуните. В момента не чувам такива думи по мой адрес. Всички свикнаха с мен и разбраха коя съм.

– Според теб как фенското движение би реагирало на женското хулиганство?

– Мисля, че много негативно. И все пак нашето общество е много патриархално. Ако някое момиче е бито тук, не би отвърнало. За момчетата в Кавказ това би било нещо необичайно.

– Не, имах предвид дали женски групи се бият помежду си.

– Няма такова нещо, а и няма да има много момичета, които да приемат това. Най-вероятно ще се смеят на подобно нещо.

спартак налчик1– Има ли много момичета сред феновете на Спартак?

– Не съвсем, аз лично знам в най-добрия случай 10-15 момичета. По трибуните се появяват само някои от тях, тъй като всички учат и работят в други градове.

– На всички мачове на клуба ли ходиш? Помагаш ли в подготовката на хореографии?

– Не пропускам, все пак съм във фенското движение. По гостувания съм пътувала няколко пъти и то само в Кавказ. Разбира се, помагам за хореографиите.

спартак налчик2– В кои градове си пътувала?

– Осетия – Владикавказ, Ингушетия – Назран.

– Как организирате гостуванията и колко хора пътуват?

– Обикновено информация за предстоящото пътуване е изложена в групи в социалните мрежи. Там са отбелязани колко ще пътуват и в съответствие с броя се поръчва транспорт за пътуването. Броят е винаги различен. Например, в началото на есента за мача с Ингушетия отидохме с един автобус, но в края на есента в Осетия за мача с Алания Владикавказ пътувахме с 3-4 микробуса. За кавказкото дерби пътуват дори повече хора, отколкото в другите региони. В далечните градове обикновено ходят момчетата от „Moscow Djigits“, защото останалите нямат възможност и е много скъпо.

– Това означава ли, че в Москва имате фен клуб? А в други градове имате ли фенове?

– Разбира се, има в много руски градове.

– Идват ли десни фенове на гостувания в Налчик?

– Разбира се, идват, но не толкова често. Все пак се случва. Последният път дойдоха десните фенове на Ротор Волгоград. Преди мача искаха да си „поговорят“ с нас.

спартак налчик3– Това означава ли, че ходят по гостувания? Знам, че нацистите искат да бойкотират мачовете в Кавказ.

– Идват, но в малко количество. 5-10 човека. Предполагам, че се страхуват.

– Атакувани ли сте на мачове извън Кавказ?

– Атакуват ни. Не сме харесвани на много места. Например в Ростов по нашите фенове бяха хвърляни камъни, а в Саранск ни преследваха из целия град.

– Може ли повече детайли?

– Ето какво казва един от участниците в събитията.
„Що се отнася до атаките: имаше няколко инцидента, които не бяха много сериозни, но ги помня. Когато играехме в Премиер Лигата, често пътувахме из страната. Във всеки град виждаме едни и същи действия от страна на съперниците: винаги е много смешно, когато деца кежуали крещят наблизо и когато групи ни дебнат. Не са ни атакували открито и никога не сме се крили. Винаги сме носили клубните си цветове. Не ни е страх. Заплахите към нас си остават само заплахи. Ето два случая. Първият се случва в Перм през 2010 г. Бяхме пристигнали 10 момчета от „Moscow Djigits“ за три дни. Взехме си под наем апартамент, разхождахме се из града с клубни артикули, снимахме се, всичко беше наред. След мача дойдоха при нас едни момчета, изглеждаха спортисти. Не бяха повече от нас (по-късно разбрах, че са нацисти). Запознахме се, поговорихме и един от тях ми поиска клубната значка. По принцип всичко беше положително. Когато се сбогувахме, след 50-100 метра започнаха да крещят, че ние сме зоофили.

Вторият случай е през същата 2010 г. Играехме със Спартак Москва. След мача нашата компания отиде да пие бира в бара. Те бяха там също. Пееха нещо. Ние скандирахме „ние сме червено-бели“, че сме братя, майната им на конете (прякора на феновете на ЦСКА Москва) и Зенит. Всичко беше добре. На следващия ден прочетох в интернет: „Отидохме в бара и видяхме тези „ебачи на овце“ (обидното прозвище на кавказците в Русия). Викахме за Русия и ги набихме, за да млъкнат и да се махат“.

Има и други такива интересни истории.

спартак налчик4– Разкажи ни за ситуацията в руския футбол. Защо има такава агресия срещу феновете от Кавказ?

– Националистическите чувства в страната нарастват и набират скорост. Може да се каже, че това сега е мейнстрийм. За всички проблеми са свикнали да обвиняват кавказците и евреите. Има доста причини за агресия срещу кавказците, и, за съжаление, проблемът далеч надхвърля футбола. Огромната вълна от имиграция на наши хора в големите градове на Русия в период на безработица, терористичните атаки в цяла Русия, различният манталитет, различната религия – причините са много. Нашите хора не винаги се държат по най-добрия начин. От своето детство руснаците биват учени, че кавказците са лоши хора, че трябва да се изпъдят и да се унищожат. Хората трябва по някакъв начин да изразят своята агресия, особено младежите. Така те се събират в групи, обединени от обща идеология, и заедно отиват да „мразят кавказци“ с всички възможни средства: нацистка пропаганда на митинги, във футбола, чрез музикалната сцена и т.н. Ако няма мащабна борба срещу нацизма и фашизма в Русия, то този проблем е неизкореним. Не искам да споменавам това, но дори и в Кавказ вече има фенове с десни възгледи.
Сред феновете нацизмът е много популярен и силно изразен. Всеки трети, ако не и втори клуб, има дясно фенско движение. По гостувания ни атакуват, крещят обидни лозунги срещу нас. Това се случва и тук. Идват и крещят глупости като „Скоро Налчик ще стане бял“, „Футболът за руснаците“ и други.

– Мнозина говорят за кавказкия национализъм. Има ли нещо подобно в Кабардино-Балкария?

– Има хора, които имат националистически убеждения, но организираната група в сектора не е такава, и никога няма да бъде. Просто няма да го позволим.

– И няма религиозна нетърпимост?

– Не. Никога не обсъждаме в сектора въпроси за религия, нито по гостувания.

– Имате ли проблеми с полицията по стадионите?

– Това е отделна тема! Те яростно ни мразят. Във всеки един момент могат да намерят виновен за нещо. Не ни дават да опъваме знамена, дори ги взимат. Между другото, през лятото се случи инцидент с тях. На мача с Алания решихме да използваме димка. Тогава полицията влезе в сектора и започна да бие всички, дори и момичетата. Половината от момчетата бяха арестувани, а другата половина изгонени и не бяха допуснати да се върнат в сектора.

– Политическите банери забранени ли са?

– Да, в общи линии. Например банера със субкоманданте Маркос винаги го взимат.

– Разкажи ни за Налчик. Какви забележителности има?

– Забележителностите са много. Особено езерата и водопадите са най-популярните места сред туристите. Паркът Атажукински е един от най-големите паркове в Русия. Елбрус е най-хубавата планина, която може да се види. Има горещи извори. Като цяло красотата на града е красотата на природата. Що се отнася до останалата част – само горски пущинаци. Няма места за забавление. След 22:00 часа градът просто умира.

– Ултрас движението на клуба кога се появи? Какви фенски групи имате?

– Преди няколко години отпразнувахме петнайстата годишнина на движението „Red-White Djigits“. Това е първата организирана фенска група на клуба. Освен това вече има две други групи – „Rebels“ и „Southern Eagles“, които преди бяха една група, но по някаква причина се разделиха. Съществува и групата „Spanch Ladies“, която се състои само от момичета, но за съжаление, не е особено активна. И разбира се, гореспоменатата група „Moscow Djigits“.

спартак налчик5– Принадлежиш ли към някоя група?

– Не съм част от никоя група. Досега бях в „Rebels“, но напуснах заради лични конфликти с лидера.

– Откъде получавате пари, за да поддържате фенското движение?

– Парите винаги събираме сами. Всички участници дават, колкото могат. Никой не остава на страна.

– Имате ли приятелски отношения с други клубове?

– Разбира се, дори не си струва да се спомене, че всички кавказки отбори имат много силно приятелство. Ходим да ги подкрепяме по мачове, ти ни идват на гости. Що се отнася до другите клубове – аз нямам особено специална връзка, но доколкото знам, момчетата имат много близки приятели в други клубове. Повечето междуличностните отношения са се развили с Химки, Сатурн и Зенит.

– С отделни хора от там, нали? Фенските им движения са десни.

– Да, с отделни хора. С целите им движения практически не дружим.

– Какво ще кажеш за турския Бешикташ? Видях на трибуната ви знаме на Carsi.

– Турците са винаги с нас, дори и на гостувания в Кавказ ходят. Също така има и сирийци. Те идват в града ни и постъпват в университет, за да изучават руски език.

спартак налчик6– Колко души посещават мачовете ви сега? Намали ли се посещаемостта след изпадането ви от Премиер Лигата?

– Много се намали. Като цяло, посещаемостта зависи основно от времето. Ако има дъжд, сняг и студ – по трибуните има около 500-700 души, а при хубаво време – 2-3000 души. Въпреки че валеше дъжд на плейофа с Криля Советов този сезон, по трибуните имаше около 13 000 души.

– Какви футболния традиции има вашият клуб?

– Най-важната традиция при нас е, че феновете посещават тренировките на отбора преди по-сериозните мачове. Опитваме се да ги подкрепяме и да ги ободряваме.
Все още е традиция да пеем народни песни, с барабаните да свирим Лезгинка (традиционна кавказка песен), когато отборът отбележи гол. И все пак има една странна особеност, която виждаме в последно време – на домакинските мачове, когато вали дъжд, отборът или печели, или завършва наравно. Не е побеждаван в дъжд.

– Клубът ви има ли някакви постижения и купи?

– Ние се гордеем с нашия роден отбор – през 2005 г. влезе в Премиер Лига, и в своя първи сезон през 2006 г., след първата половина на първенството Спартак е на първо място (същата е ситуацията през 2010 г.), когато до последния кръг се бори за място в Лига Европа, като се има предвид факта, че Спартак е с най-малкият бюджет в лигата (10-12 милиона долара).

– Какви са отношенията ви с ръководството на клуба и играчите?

– Отношенията с играчите ни са много добри. Почти след всеки мач общуваме с тях. Извън стадиона също се поздравяваме, но с ръководството на клуба е малко по-различно. Не може да се каже, че сме негативно настроени към него, отношенията ни са нормални. Събираме се с тях на срещи, но по много въпроси не са съгласни с нас. Съвсем наскоро бяхме доста обидени – председателят на съвета на директорите нецензурно се изрази по наш адрес, и то по време на живо предаване на мач.
Между другото, в клуба сега има проблеми. След смяната на ръководството няма спонсори. Очевидно краят на Спартак. С тръгването на президента всичко тръгна на зле. С новия президент на републиката са говорили представители на клуба и е обещал, че няма да унищожи отбора, но нещата са зле.

– Разкажи ни за стадиона ви. Колко струват билетите и дали е възможно да се влезе безплатно?

– Средният капацитет на стадиона е около 15 000 души. Като цяло не е лош. Теренът ни е един от най-добрите във втора дивизия. Що се отнася до трибуните, многократно сме искали от ръководството да премахне седалките от нашите сектори и да постави вишка, но освен обещания нищо друго не сме получили. Не е удобно. По време на цял мач подкрепяме отбора и седалките не са нужни. При натиск се чупят. Проверката на нашия стадион е слаба в сравнение с други градове, където трябва да преминавате през 2-3 проверки. Тя е само на входа на стадиона. Преди представителите на фенското движение са влизали безплатно, но след няколко отрицателни скандирания срещу управлението не може да се влиза безплатно. Сега билетите ги купуваме по 100 рубли.

спартак налчик7– Имате ли помещение, където да се събирате?

– Нямаме служебно помещение. Събираме се на различни места. При хубаво време – директно на стадиона. Има фенски магазин, който се държи от един от лидерите на движението. Понякога ходим там.

– Коя ултрас сцена и кои ултрас групи в света ти допадат най-много?

– Харесвам много групи. Разбира се, Санкт Паули и неговите фенове. Също така харесвам феновете на Манчестър Юнайтед (честно казано им симпатизирам, защото това е моят любим клуб) и тези на украинския Арсенал Киев. Мога да добавя и Айнтрахт Франкфурт.

– Какви са бъдещите ви планове?

– Имаме много планове. Първо, искаме да развием фенското движение в Република Кабардино-Балкария, защото всяка изминала година хората стават все по-малко и по-малко. Ще включваме младежи в нашите редици и организирани акции. Ще се опитаме да правим масови гостувания. И, може би, ще се опитаме да бъдем по-близо до ръководството, защото е редно да ни взимат на сериозно.

– Пожеланията ти към нашите читатели.

– Бих искала да пожелая на всички повече съюзници, по-малко врагове и победи за любимите им отбори.

Left Side Terraces

Advertisements
Публикувано на Без категория и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s