Интервю с Енрико (Los Fastidios)

los-fastidiosНа 3 април Москва ще бъде посетена от класиците на европейската Ой! сцена – италианците Los Fastidios. Бандата се събира през 1991 г. във Верона. Тя е допринесла значително за изграждането на европейската антифашистка сцена и продължава да свири редовно на концерти и фестивали, пеейки за социалната борба, работническата класа и футбола. Ние поговорихме с безспорния лидер на Los Fastidios Енрико за посещението им в Русия през 2007 г., за настоящия дух на италианските ултраси и за това как поддържа живота на групата въпреки постоянната промяна на състава.

– Здравей, Енрико! Преди 8 години станахте първата европейска антифашистка група, която посети Русия. Това гостуване беше в едно наистина трудно време и изигра важна роля в развитието на руската антифашистка сцена, вдъхновявайки много млади момчета и момичета. С какви впечатления си останал от визитата ви?

– Нашата първа визита в Русия е един от най-добрите спомени на Los Fastidios за всичките 24 години. Беше страхотен, много ценен опит. Почувствахме целия огромен ентусиазъм на руската публика и осъзнахме, че тези концерти са огромна крачка в развитието на вашата сцена. Разбира се, ние сме много горди с това. Двата прекрасни концерта Петрозаводск и Санкт Петербург ще останат завинаги в сърцата ни.

– Днес виждаме, че все повече и повече легендарни банди се разпадат, а много млади групи се събират само за няколко години и след време обявяват прекратяването на дейността си. Как успяваш да запазиш групата активна, постоянно изнасяте концерти и редовно пускате нови материали?

– В действителност, много пъти сме били на ръба на разпад. В Италия не е лесно да се поддържа живота на група, особено при голямото количество концерти в Европа и по света. Не може да се живее само от музиката и не е лесно да се съчетава работата и музиката. Това е основната причина, поради която ние многократно променяме състава в продължение на 24 години. Но постоянството и желанието да продължа нарастват с всяка изминала година. Именно това ми позволява във всеки нов състав да намеря сила и ентусиазъм за продължаване на този музикален проект, който се е превърнал в неделима част от моя живот. И докато този ентусиазъм е жив, ние ще разпространяваме своята музика и послание. През последните няколко месеца групата работи на пълни обороти с огромен ентусиазъм и разбирателство между участниците. Честно казано, мисля, че това е най-добрият момент от началото на бандата. Ние вече работим върху нови песни и скоро ще влезем в студио, за да запишем нов материал. Убеден съм, че ентусиазмът е най-доброто „лекарство“ за всяка група. С ентусиазъм можете да постигнете всичко, което поискате.

– Моля, приемете нашите поздравления за новия ви албум! Какво можеш да кажеш за него? Какво ви вдъхнови да го запишете?

– Благодаря ви, ние също сме много радостни, че пуснахме този албум. Новият албум, както и всички албуми на Los Fastidios, разказват за нашия живот, нашите емоции, за нашите улици и трибуни, нашата борба и нашето веселие. Звученето на албума е класическо за Los Fastidios. Може би има малко повече влияние от ска музиката. В албума си сътрудничим с двама много важни хора за нас – De Veggent – кийбордист на Redska, и с Vacca – известен италиански реге певец, който записа две песни с нас. Двамата музиканти са наши много добри приятели и планираме да продължим да си сътрудничим с тях в бъдеще.

– Какво можеш да кажеш за съвременната италианска сцена, и какви са основните различия между сегашната ситуация и онези времена, когато създадохте бандата?

– Честно казано, в момента италианската сцена не е в най-добрите си времена, може би най-лошите в последните 20 години. Преди години в развитието на сцената участваха много повече хора, а днес значителна част от хлапетата седят пред компютрите в социалните мрежи. Днес е по-трудно да се организират концерти, много клубове и дори значителна част от социалните центрове проявяват голям интерес към работата с друга музика. Въпреки това, под пепелта все още гори огън. Гледам положително на нещата и съм сигурен, че сцената отново ще набере сили.

виртус– Всички знаят, че ти си запален фен на Виртус (футболен клуб). Как откри страстта си към футбола и помниш ли първото си посещение на стадиона?

– Футболът и трибуните са криптирани в моя генетичен код, хахаха. Аз съм изключително горд с моя малък отбор (Виртус Верона), който играе в четвърта дивизия. Това е третият отбор в моя град – малък отбор с голямо антифашистко сърце!!! Виртус е отбор от моя район (Борго Венеция – намира се в източните покрайнини на Верона, аз живея в Борго Венеция – Борго Санта Кроче, който на жаргон наричаме Борго Киодо). Ултрас движението на отбора е формирано преди девет години, когато лека-полека отборът достигна четвърта дивизия. Във Верона в продължение на 30 година има само един голям отбор и това е Елас Верона. Цялото население на града вика за него и като млад и аз не бях изключение, но в края на 80-те/началото на 90-те години фашистите превзеха трибуните на стадиона и много хора престанаха да подкрепят отбора, като започнаха да ходят да гледат втория отбор от града – Киево Верона, който е един добър отбор, достигайки от десета до първа дивизия. Що се отнася до мен, аз започнах да подкрепям други отбори с антифашистки привърженици, докато преди девет години червено-синята светлина не изгря пред мен в тъмнината. Отборът от моя район, чиито тренировъчен терен се намира само на 200 метра от местния скуот, и в който играят много наши приятели от района, влезе в четвърта дивизия. От октомври 2006 г. проникна в кръвта ми и от тогава нищо не може да отнеме любовта към отбора от сърцето ми. През 2006 г. се появиха Virtus Fans и от тогава подкрепяме отбора в неделните дни, когато играе. В действителност, подкрепяме го всеки ден от седмицата! Това е отборът, който обичаме. Към днешна дата нашата малка трибуна е място за срещи на всички антифашисти от Верона, и всяка неделя нашите приятели от други градове идват заедно с нас на трибуните на нашия стадион Gavagnin. Това е нещо като малка (много малка) версия на Санкт Паули. Много е добре, че във фашистки град като Верона може да оцелее и да се противопоставя такава малка, но упорита антифашистка трибуна. В последните си два албума посветихме две песни на Виртус: “Reds in the Blue” в албума “All’arrembaggi” и “El Presidente” в албума “Let’s do it”. “El Presidente” се посвещава на президента/треньора на Виртус Джиджи Фреско, който е на своя пост от 33 години.

– Какво можеш да кажеш за сегашната ултрас сцена в Италия и Европа като цяло. Какво се промени от първите ти дни като футболен фен?

– Ултрас сцената в Италия се промени значително от момента на своето формиране. През 70-те години футболните трибуни са място за хората от работническата класа, за левите, болшинството ултрас групи са се състояли от студенти и работници. Сега ситуацията се е променила и повечето от ултрас организациите са десни. Репресиите срещу ултрасите нарастват навсякъде (аз съм убеден, че потискането на ултрасите във футбола се използва от системата в качеството на тренировка на силите за сигурност, обучавайки се да потискат улични безредици и социални протести). Въпреки това, аз също виждам положителна промяна в съвременното италианско ултрас движение. Тези промени идват от долните дивизии. Хората започват да осъзнават, че модерният комерсиален футбол не е техният футбол. Този ръст на расистките и фашистките настроения по трибуните на водещите първенства кара хората да търсят друг футбол – истинският, далеч от големия бизнес, телевизията, репресиите, расизма, дискриминацията. Тази нова ултрас сцена активно се развива в Италия. През последните години се появиха много футболни отбори, създадени от ултраси за ултраси. Новите футболни отбори, които са непрофесионални, са свързани със социалните центрове. Те започват от десета дивизия, например: Куартоград (Неапол), Спартак (Лече), Сан Прекарио (Падуа), Ардита (Рим), Стела Роса (Неапол), Индепендиенте (Виценца) и други. Това е нов път както за футбола, така и за трибуните. Мисля, че това е чудесен начин да се върне истинският футбол и, в същото време, да се върне младото поколение с истинския дух на футбола и ултрас културата.

– Разкажи ни как се развиват нещата с твоя лейбъл KOB? Какви са бъдещите ви планове?

– Kob Records е мой звукозаписен лейбъл, създаден през 1998 г., преживявайки второ рождение (през 1996 г. отваря врати магазин KOB, но сега е закрит и работи само онлайн). Преди три години планирах да прекратя дейността му, но благодарение на моята жена Елиза, Kob Records започна нов старт, и днес сме изключително горди да пускаме нови материали чрез лейбъла: от новия албум на Los Fastidios до Cantiniero (ska2tone от Леко), Skassapunka (ска-пънк от Милано). Между другото, последните две издания са много добри и ги препоръчваме на всички. Що се отнася до бъдещите издания: през май месец е запланирано пускането на новия албум на легендарните Lumpen (стрийтпънк от Козенца). Също така планираме да провеждаме KOB-фест в близко бъдеще.

– Група, лейбъл, подкрепяш Виртус, сигурно ти отнема цялото време. Остава ли ти свободно време и как го прекарваш? Спорт, семейство, хоби?

– Наистина съм много зает, но все пак успявам да намеря време за спорт и отдих. Много съм щастлив, че имам възможността да работя заедно с моята жена Елиза, тъй като тя е официален тур-мениджър на групата и прекарваме много време заедно. Също намираме време (за съжаление, не толкова, колкото бих искал) за отдих и за спорт – най-вече плуване и бягане (бягането е много по-евтино от плуването в басейн, хахаха).

Енрико с жена си.

Енрико с жена си.

– От време на време може да се чуе мнението, че антифашизмът не може да бъде свързващо звено в хардкор/пънк сцената, и че музиката не трябва да бъде политизирана. Какво мислиш за това?

– Смятаме, че антифашистката музика винаги ще бъде търсена. Тя обединява хората и разрушава много бариери. Това е причината, поради която Los Fastidios е все още действаща група и свири навсякъде, където може, повече от 20 години. Нашата задача е да разпространяваме ценностите на антифашизма сред хората, особено сред младото поколение. Музикалната субкултура като цяло винаги е била и ще бъде антифашистка, фашизмът няма нищо общо с музиката. Фашистите винаги са се опитвали да крадат музика, култура, стилове, които никога не са имали нищо общо с тях. Нещо повече, антифашистка музика е особено актуална в сегашния свят, в който всички нови вълни на икономическата криза пораждат ненавист и войни, принуждавайки мъже и жени да бягат от своята земя, да пътуват в нечовешки условия, за да влязат в други страни и да станат жертва на така наречената „нелегална имиграция“. Това е един свят, където процъфтяват насилствените престъпления въз основа на расизма. Тези проблеми изискват общи действия. Антифашизмът е солидарност и култура, а фашизмът е невежество и агресия. Ние подкрепяме антифашистката музика и всички антифашистки музикални банди.

– Иван Хуторской е един от неформалните лидери на московските антифашистки скинхедс, убит от неонацисти, който е бил голям фен на Los Fastidios. Той специално е посетил вашите концерти в Германия през 2005 г. и Русия през 2007 г. Какво знаеш за руската антифашистка сцена? Чувал ли си за участниците в тази сцена, убити от нацисти, такива като Иван Хуторской, Фьодор Филатов и други?

– Да, чували сме за Иван и всички други ужасяващи убийства на антифашисти, които са се случили в Русия през последните десет години. Това е основната причина, поради която решихме да дойдем и да свирим в Русия. Знаем, че положението в Русия е много трудно и уважаваме всички наши братя и сестри от Русия, които се противопоставят на расистките и фашистките организации. По време на последното ни посещение в Санкт Петербург аз специално посетих мястото на смъртта на Тимур Качарава. Този път ще бъдем в Москва, за да почетем паметта на нашия паднал другар Иван. Това е много тъжно, но ние трябва да намерим сили да продължим борбата и да помним, че Иван, Тимур и другите антифашисти умряха заради своите убеждения. Те винаги ще останат в сърцата ни и ще живеят чрез нашите действия.

– Какво ви вдъхновява да създавате музиката и текстовете на песните? Как обикновено протича процеса на създаване на нови песни на Los Fastidios?

– Нашите песни разказват за живота ни, за това което чувстваме. Да се съставят не е трудно, тъй като тези песни представляват смисъла на нашето съществуване. Обикновено отивам на репетиции със скици на музиката и текстовете, които заедно аранжираме и подготвяме. По това време много идеи идват от новите членове на групата. Работим заедно над дадения материал цялата група и винаги ни доставя огромно удоволствие. Особено приятно нещо е новият албум, който излезе преди три месеца. Вече имаме нов материал, по който ще започнем да работим в близко бъдеще.

– Какво можеш да кажеш за връзката между веганизма и музиката в творчеството на твоята група?

– Убеден съм, че музиката може да разруши множество бариери и да помогне на хората да си отворят очите. В същото време мисля, че живеем в един наистина жесток свят, където зачитането на човешкия живот е минимално, а уважението към животните е дори по-малко. На всеки концерт използвам възможността да изразя мнението си в подкрепа на животните – първите жертви на тази система. Вярвам, че зачитането на правата на животните означава по-добър живот за тях, за нас и за цялата ни планета. Животните могат да разчитат само на нашата защита, и не можем да запазим мълчание. Никога не е твърде късно да си отворим очите и да се опитаме да видим цялата болка и сълзите.

– Можеш ли да кажеш своя топ 10 на албумите?

– Ще бъде трудно, защото в сърцето ми са стотици любими албуми. Мога да назова само няколко от тези, които ми идват на ум сега: The Housemartins «London 0 Hull 4″, The Specials «The Specials», The Clash «The story of the Clash», Laurel Aitken «Rise and Fall».

– Благодаря ти за отделеното време, Енрико! Би ли искал да кажеш нещо накрая на нашите читатели?

– Благодаря ви за интервюто! Очакваме с нетърпение да се завърнем в Русия. Изпитваме огромно уважение към руската сцена. Ние сме с вас! Ще се видим в Москва!

Източник: vk.com/lfmoscow, април 2015 г.

Публикувано на Без категория и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.