Среща с анархисткия създател на една от хулиганските фирми на Манчестър Сити

Андрю "Малкият Бени" Бениън

Андрю „Малкият Бени“ Бениън

Две неща ме поразиха, когато прочетох за тези гадняри фенове на Челси, които бяха в Париж преди няколко седмици. Първо, колко ужасно е, че се случват подобни глупости през 2015 г.; второто, че пресата използва фразите „футболно хулиганство“ и „расизъм“ почти като взаимозаменяеми.

Очевидно скандирането на расистки неща не е хулиганство и трябва да се прави различие; Срещал съм различни членове на различни фирми, от които по-голямата част са имали радикални политически убеждения от едната или друга крайност, както леви, така и десни.

Един от тях е Андрю „Малкият Бени“ Бениън, който е създател на фирмата на Манчестър Сити Young Guvnors. Неговата политическа ориентация е доста силно наляво (той вярва, че трябва да се премахнат парите и да се действа със система с бартери). Той е отговорен за това, че Националният фронт е бил далеч от стадиона на Манчестър Сити по време на неговите активни години като хулиган през 1980-те.

Наскоро го разпитах, за да разбера неговото мнение за това как медиите изкарват като едно и също нещо дясната политика и принадлежността към футболна фирма.

VICE: Медиите сравниха инцидента в парижкото метро с хулиганството през 70-те и 80-те години. Би ли казал, че е приемливо?

Бени: Те съдят по тирантите, Doc Martens и татуировките „любов“ и „омраза“ по ръцете, но не трябва да е така. Предполагам, че асоциират инцидента с това, че Националният фронт привличаше много фенове на Челси, когато НФ беше в своя пик. Ако погледнете Челси, ще видите, че са много богати и консервативни, а ако дойдете покрай стадиона на Сити, в Мос Сайд, който представлява голяма част от града, ще забележите, че хората са по-либерални и по-малко консервативни. Ето защо десните привърженици са склонни да се появяват в по-богатите места. Погледнете само Кент и Хоум Каунтис и хулиганите от там, повечето от тях са расисти, защото тези зони са богаташки.

Ето една добра аналогия; когато бях малък, бягах от вкъщи и спях, където намеря, защото моята мащеха злоупотребяваше емоционално и беше небрежна към мен. В една студена зимна нощ се сгуших под изтривалката на един луксозен жилищен блок, за да се стопля. Тогава излезе едно момче, което ме обвини, че крада изтривалката. Една друга толкова студена нощ спях завит под вестници в кофа за боклук пред една къща в Гортън, който е обикновен, работнически район. Една стара жена излезе от къщата на сутринта и ми предложи чаша чай. Предполагам, че същите неща се случват в национален мащаб, а Челси изпълнява ролята на човек от тузарските апартаменти.

Young Guvnors на Бени са били предмет на голяма полицейска операция през 1980-те години.

Young Guvnors на Бени са били предмет на голяма полицейска операция през 1980-те години.

В предишните разговори, които съм имал с теб, ти свързваше хулиганството с класовата борба. Можеш ли да кажеш повече за това?

Както казах, богатите консервативни хора, които притежават много неща, искат бързо да се справят с всичко, което намеква за опасност или насилие. В миналото, ако човек има кон, някой може да дойде при него и да му каже: „Ще се бия с теб за този кон.“ Двамата ще имат справедлива борба и победителят ще си тръгне с коня. В днешно време властимащите не дават правомощия на работническата класа. Тя има колкото е възможно по-малко правомощия, когато става въпрос за нещо, което подсказва, че работническата класа може да се опита и да използва силата си, за да спечели нещо; вижте само как се третират миньорите. Елитът и правителството се опитват да омаловажат и осмиват хулиганите, но те знаят, че юмруците ни са единственото нещо, което ни дава сила.

Участвал си в налагането на неофициална забрана на Националния фронт извън Мейн Роуд, старият стадион на Манчестър Сити, чийто членове са раздавали листовки там. Можеш ли да ми разкажеш за това?

В началото на 1980-те години, когато живях в Гортън, всички къщи се събаряха и се построяваха нови имоти. Някои хора нарекоха тази зона „Паки земя“ и „WIMPEY“, което означаваше „Всяка година внасяме повече пакистанци“.

Някои от по-възрастните момчета, които познавах от футбола, също говореха лошо за черните, което на мен не ми харесваше, защото познавах няколко чернокожи момчета, които ходеха по мачове. Сблъсъците в Мос Сайд, Токстет и Брикстън все още бяха пресни в съзнанието на хората, така че расовото напрежение и расизмът бяха определено видни. Имайки предвид това, не е изненада, че когато чух за първи път за Националния фронт, те набираха популярност. Те получаваха подкрепа чрез Фолкландската война и патриотичните глупости на Тачър, които вестник „Сън“ бълваше по това време.

По времето, когато влязох в хулиганската сцена, Националният фронт имаше хора тук и дори раздаваха листовки извън стадиона. Имах много чернокожи приятели от Мос Сайд. Скинхедс правеха много проблеми на жителите там, бивайки подкрепени от Националния фронт, така че решихме да изгоним надалеч тези идиоти, защото разглеждахме Националния фронт като сбирщина идиоти. Те не идваха заради футбола, както ние. Причиняваха само разногласия. Когато си в центъра на друг град за мач и има пет от привържениците на твоя отбор, двама, от които са черни, няма да кажеш „Не мога да говоря с вас, защото сте черни“ – няма никакъв смисъл. Сити се нуждаеше от обединение, а Националният фронт се опитваше да го съсипе. Ние им казахме, „Можете да си вземете листовките и да си го начукате. Не ви искаме тук. Не сте добре дошли и ще има проблеми, ако се върнете.“

Guvnors през 80-те години.

Guvnors през 80-те години.

Като се има предвид, че ясно се противопоставяш на расизма, какво е мнението ти, че медиите приравняват хулиганството с дясната политика?

Това създава образ на хулиганите, че са скапани идиоти с кубинки, но в действителност, във фирмите има демокрация, която не съществува на други места в обществото. По този начин искат с критиките си да ни сложат в рамка, но всеки има право на глас. Много момчета, които познавам са против това, което ни обрисуват медиите. Бих казал, че има много десни във футбола, но не бих казал, че голяма част от футболните фенове са десни. Хората, които вярват в това, са просто овце. Не може да има демокрация, която е само за нашата култура; демокрацията е за приемане на различията.

Медиите почти никога не споменават за радикалните леви хулигани. Защо според теб е така?

Те искат да класифицират хората. На много от маршовете на Английска защитна лига има много хулигани, които не застават зад платформата на организацията и ясно казват, че са против това, за което се бори, но участват в шествията.

Членовете на Guvnors чакат своите съперници, 80-те години.

Членовете на Guvnors чакат своите съперници, 80-те години.

Да разбирам ли, че не одобряваш Английската защитна лига?

Не, не ги харесвам. Членовете им, които съм виждал по телевизията да ходят по шествия изглеждат невежи. Хулиганите, които ходят са предимно от малките градове. Може да видите много от Шрюсбъри и Нортхемптън и подобни места. Вероятно има по-малко членове на Английска защитна лига от Манчестър, откъдето и да било другаде, защото градът е космополитен.

Така, да обобщим, какво ще кажеш на хората, които смятат, че всички футболни хулигани са десни?

Не вярвайте на всичко, което четете във вестниците. Може да ни обвинявате в много други неща, но това не е едно от тях.

Наздраве, Бени.

Ник Честър, vice.com

Advertisements
Публикувано на Без категория и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s