Санкт Паули – един различен свят

омонияПървите разговори бяха 10 дни по-рано. Нощувка, билет за мача и транспорт до Хамбург и обратно. Денят дойде. Всичко е готово за дългото пътуване до Хайделберг, който се намира в близост до границата. Сакът ми е готов; шалове, суичъри на GATE 9, знамена на Омония, всичко.

Пристигнах на гарата, влакът ми тръгваше в 12:46. И така, пътешествието ми започна. Един час по-късно се присъединих към М. и Л. от Висбаден, с които прекарах следващия ден и половина. За пръв път се срещнахме и бяха необходими само няколко минути, за да стопим леда между нас. След това М. започна да ми разказва истории за неговите спомени и преживявания, които е събрал от неговите пътувания до Кипър, за всички тези братски приятелства, които е създал и за мачовете на Омония, които е гледал, със своите кипърски братя, както ги нарича. Всичко, което каза, е с широка усмивка на уста, показвайки ми колко силни отношения е създал с някои членове на GATE 9 и фенове на Омония.

След почти шест часа пристигнахме на централната жп гара в Хамбург, докато навън беше още тъмно. Там ни чакаше Н., който току-що беше пристигнал от Саарланд, и взехме трамвая, за да отидем до квартал Санкт Паули, където живее Х., който ще ни приюти за нощта, както прави през всеки уикенд, приютявайки братя от всякакви градове. Братя и сестри от Кьолн, Мюнхен, Вайнхайм и др. С времето бройката ни нарасна, тъй като пристигнаха още приятели, с които се запознахме, въпреки че ми се струваше, че всички са ми познати. Това е като да видиш стари приятели и хора, които познаваш. Междувременно Л. и М. подготвиха традиционна немска вечеря за всички нас.

След вечеря бяхме готови за една нощна разходка из Хамбург. Температурата навън беше близо до нула градуса. Обиколихме кварталите на Хамбург. Първата спирка беше „Веселият Роджър“ (Jolly Roger), местен бар, нещо като фен клуб на феновете на Санкт Паули. Беше пълен, така че останахме отвън, където изпихме първата бира за нощта. Там срещнах един от „шефовете“ на трибуната. Той ме приветства и ме попита някои неща за мен, както и за новините около фенската карта (Tessera tel Tifoso) в Кипър. Каза ми да взема знаме на Омония за утрешния мач, за да можем да го окачим на трибуната.

Тъй като Jolly Roger беше пълен, отидохме малко по-нататък в друга кръчма. Shebeen е 500 м. по-далеч и тя също беше пълна и останахме отвън, където също имаше много хора. Някъде там забелязах минувач със суичър на OMONOIA FANATICS! Спрях го и му обясних кой съм и че идвам от Кипър. Той е бил вече веднъж в Кипър, за да гледа Омония. Стана много студено и М. ми каза да се върнем в Jolly Roger, за да видим дали има свободно място. Тръгнахме към въпросната кръчма с бира в ръка и намерихме свободно място в ъгъла. Говорихме с часове за Ultras Sankt Pauli, Gate 9 и за последните проблеми около нашите отбори, всичко това в приятелски и братски дух. Поведението на всеки ме караше да се чувствам комфортно и добре дошъл все едно съм част от Санкт Паули от години. Бирите свършваха една след друга, а барманът не прие никакви пари от мен; нито едно евро.

„Когато отидем в Кипър, ти ще платиш за нас“ – това бяха техните думи и настояха да платят вместо мен. Това беше страхотна нощ с голямо гостоприемство. Умората от пътуването започна да се показва и в четири часа сутринта тръгнахме към вкъщи. Около нас нямаше никакви минувачи и имах възможността да огледам обстановката. В рамките на 5-минутно ходене видях хубави графити по стените, антифашистки, антикапиталистически, антихомофобски и много други. Графити с дълбоки значения, които показват хроничните проблеми на човечеството. Дивата форма на красотата излиза от стените на Хамбург. Ще видите, че хората не се оплакват от графитите по стените на техните домове, защото те самите не възприемат тази форма на изкуство като хулиганство.

В девет часа алармата се включи и се подготвяхме да отидем на стадиона. Шалове, знамена, всичко беше готово. Сърцето започна да бие усилено в очакване. Големят момент настъпи; времето, за което чаках с такава тревожност сега е толкова близо. След известно време ще бъда по трибуните на Милернтор (стадионът на Санкт Паули). И така, тръгнахме към стадиона, който е само на 7-8 минути път. Когато пристигнахме, останах изумен. „Крепостта“ в Хамбург, грандиозна постройка, която прилича на крепост. Тя посреща мачовете на Санкт Паули и не само. Казвам „не само“, защото тук се намира фен магазинът, има детска градина и т.н.!

Отивахме към южната трибуна, Süd Kurve както се нарича на немски, където се разполагат Ultras Sankt Pauli по време на мачове. Сърцето ми се вълнуваше преди да вляза на стадиона. Вратите се отвориха след няколко минути и ние влязохме. Стените вътре и извън стадиона бяха изрисувани от прекрасни графити, давайки живот на скучните стени, изобразявайки ценностите и манталитета на феновете на Санкт Паули. Добре известно е, че феновете на Санкт Паули са свързани с редица социални въпроси и са привърженици, които подкрепят човешките права и равенството.

Отидохме на трибуната, на която само горната половина има седалки. Отново се срещнах с „капото“ и му дадох знамето на Омония, за което ми каза миналата нощ. Преместихме се там, където ще бъдем до края на мача. Преди мача се огледах наоколо, където повечето фенове вече бяха заели места. Забелязах, че повечето от тях бяха между 25-30 години, като имаше и по-възрастни на по 45-50 години. Една дама, която беше до мен изглеждаше по-възрастна от 50! Предполагам, че под 20 години имаше малко.

Това е нещо, което със сигурност няма да намерите в Кипър, където повечето фенове са под 25 години в ултрас сектора. Мачът започна и темпото на трибуната стана по-бързо и живо. Скандиранията описваха любовта към отбора и волята за победа. Целият сектор приличаше на вълна; всички вдигаха ръце и се движиха като един, пеейки за отбора. Аз за щастие имах привилегията да знам немски и разбирах какво се казва в скандиранията. До 85-та минута трибуната подкрепяше усилно отбора, но в този момент допуснахме гол и всички замлъкнаха. Това беше за минута.

Главите бяха наведени, запалиха се цигари, очите се затвориха… всеки очакваше, че подкрепата ще доведе до гол в полза на отбора. Лидерите отново дадоха тон и трибуната дори пееше по-силно до края на мача, но срещата завърши 0-1 за гостите. Сбогувахме се с някои приятели и тръгнахме към вкъщи. Имаше разочарование от мача и облика на отбора. Умората от пътуването беше ясна. Не ни позволяваше да говорим много пъти на път за вкъщи.

Починахме си за няколко часа. Благодарихме на Х. за гостоприемството и тръгнахме към жп гарата. М. и Л. пътуваха с влака, а аз с автобус. Казах им довиждане и им дадох знамето на Омония, което взех със себе си, като много малка част за признателността ми към тях за всичко, което направиха за мен. Те превърнаха това пътуване за мен в едно голямо и уникално преживяване. Моят автобус тръгваше в 19:45.

Осем часово пътуване до Хайделберг, но все още не можех да заспя. В съзнанието ми беше всичко, което преживях през последния ден и половина. Емоциите ми от стадиона, графитите по стените, хората, които срещнах, но преди всичко невероятната култура, която видях в този квартал на Хамбург, Санкт Паули. Видях един различен манталитет, много по-различен в сравнение с Кипър. Всички тези квартали, целият стадион, всички тези хора гледаха на мен като част от едно голямо семейство. Те бяха загрижени толкова много един за друг. Всички бяха толкова топли и приятни хора – нещо, което ние като кипърци не очакваме от германци, защото като южноевропейци ги възприемаме като „резервирана“ раса, но това е напълно погрешно! Те са горди, че се борят за антифашизъм и придават голямо значение на образованието и информираността. Те приемат всеки като част от тях. Свят, свободен от предразсъдъци и старинни хомофобски тенденции, свободен от всички неща, които ни дърпат назад или ни разделят помежду ни.

Всичко това е в съзнанието ми. Изпълнен съм със спомени и незабравими мигове. Пристигнах в Хайделберг след осем часа, като следващото пътуване до Хамбург вече се планираше в съзнанието ми.

Надявам се, че ще ви хареса описаното от мен, братя и сестри!

Санкт Паули – един различен свят!

Д. Н.

Rebel Ultras

Реклами
Публикувано на Без категория и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.