Интервю с фен на Рома

рома– През 1990-те години в Русия се смяташе, че движението на Рома за разлика от „заклетите приятели“ от Лацио е най-вече ляво, но ето, че почти десет години след това виждаме свастики и келтски кръстове на Curva Sud и романисти, които вдигат десни ръце. Разкажи ни как се случиха тези метаморфози в мирогледа, ако въобще е имало такива? Дали „лявата“ Рома не е само мит?

– В началото на 1990-те Curva Sud наистина преживя известно „прераждане“. Това се дължи до голяма степен на тръгването от трибуната на много лидери от миналото и разкола на Commando Ultra Curva Sud. Сама по себе си групировката CUCS не беше открито лява, а по-скоро аполитична с отделни хора, които подкрепят лявата идеология. На трибуната тогава действаше неписан закон: „Тук се вика само за Рома“. Много хора трябваше да се примирят с това, а тези, които не следваха този закон и се опитваха да използват Ultra’ за пропаганда на политически цели, изчезнаха от трибуната с използването на сила. Единствената група, която имаше максимално отношение към политиката, беше Fedayn. Сред членовете на тази групировка имаше активни участници в лявоекстремистки италиански организации, като Autonomia Operaia и Lotta Continua. След разкола на Vecchio CUCS и CUCS-GAM трибуната започна да се потапя в политиката. Появиха се все нови и нови групи, които бяха организирани най-често по две причини: заради приятелство на участниците или заради политически възгледи.

рома4Бившите лидери на CUCS-GAM, решавайки видимо, че трибуната трябва да бъде максимално политизирана, се отделиха в радикалната група Opposta Fazione, която на свой ред доведе до създаването на по-малки групи, открито десни. Ето защо могат да се видят келтски кръстове и свастики на Curva Sud. Най-известната снимка, на която може да се видят портрети на Мусолини и свастики, и която обичат да я разпространяват из десните сайтове, е направена на мач срещу Ливорно. Всичко това е направено по-скоро заради провокацията, а не заради поклонения и открито заявяване на възгледите. В момента Curva Sud е склонна към аполитичността, дори Fedayn сега са аполитични. Boys, Arditti, Giovinezza, Padroni di Casa, Roma Nord — всички тези групировки са по-скоро 100% патриоти, въпреки че дори сред тях има хора с леви възгледи. Curva Sud никога не е била изцяло лява или изцяло дясна. Тя започна като аполитична и в близко бъдеще това ще се завърне. За „романиста“ съществува само знамето на Рома на трибуната, а не знамена със свастика или сърп и чук. Всичко това трябва да остане извън сектора. Tifare per la maglia, non per idoli politici!

– Какви са възгледите ти?

– Аз съм комунист.

рома1– Какво можеш да кажеш за вашите съперници от Лацио? Те наистина ли са такива фанатични последователи на идеите на Дуче?

– Не всички, разбира се. Дори и на тяхната трибуна има аполитични и антирасисти. Лацио до голяма степен се асоциира с фашизма заради исторически причини. Някои хора на Curva Nord не са фашисти, а просто консерватори, въпреки че трябва да се следва имиджа на собствената трибуна. Десните фенове на Рома и Лацио намират общ език извън дербито. Например, двете групировки Roma Nord (едната на трибуната на Лацио, другата на трибуната на Рома) не се притесняват да заявят, че въпреки враждата на първо място стои идеологията, а след това футболните страсти. Лично аз това не го признавам. Свързващото звено между Рома и Лацио (между феновете с десни възгледи, които са мнозинство) беше приятелството между Мауро Малгранде и Паоло Запавиня. Първият е един от лидерите на Irriducibili, а вторият е бивш лидер на Boys 1972. Дори и след трагичната смърт на Паоло, в Рим могат да се видят ултраси на Лацио и Рома, които седят на в един бар на една маса, но не и в деня на дербито. Възгледите на тези хора са подобни.

– Подхвана темата за противопоставянето с Ливорно. Какво можеш да кажеш за тяхното движение? Действително ли при тях има толкова много авторитарни комунисти?

– Ливорно. Тяхното движение наистина е комунистическо. Впрочем този град исторически е червен. Именно там се появява първата комунистическа партия на Италия. Сегашният символ на отбора и негов капитан е комунист. Тяхното движение е силно. Особено по отношение на хореографиите и песните. Трябва да се спомене за Bella Ciao в тяхно изпълнение. Въпреки враждата между нашите клубове, поддържам отношения с няколко ливорнези. Те са добри момчета. Този град не е поле за нас, но се надявам с тяхна помощ пътуването да е добре. През изминалия сезон се отличиха с голям сблъсък с Гросето след мача. Ако не се лъжа, именно с тях се бориха за влизане в Серия А. Феновете на Ливорно не са харесвани заради прекомерното им политизиране.

– Италия: десни и леви. Кои движения са най-ярките представители на тези лагери?

– Относно десните и левите. Тук всичко е просто и банално. Леви – Ливорно, Аталанта (въпреки че смятаме, че Аталанта са един куп диваци – нищо повече 🙂 ), Пиза. Десни – мердата от Торино, Интер, Триестина, Лацио – срам за предградието, Асколи, Бари. Би било по-лесно да разпределя всички отбори по политически възгледи.

– Освен в Серия А, има ли движения с ясно изразени политически възгледи от по-долните дивизии?

– Разбира се. Дребните движения в Италия са много малко. Например, нашите най-добри приятели от Самбенедетезе, които играят в Серия Д, разполагат с торсида и освен това са леви.

рома1– Доколкото знам Рома е №1 в околофутболния свят на Италия. Така ли е? Кажи своите топ 5 на хулиганските движения в Италия?

– Този въпрос е малко странен. 🙂 Каква градация да избера – хореографии и подкрепа или сблъсъци с полицията и погроми. В Италия понятието hools го няма. 🙂

– Да, разбирам, че околофутболната култура в Италия се различава от източноевропейските „горски бригади“. Вие сте доста привлечени към футбола – по-близо сте до „корените“ така да се каже, но в последно време все повече се виждат хора в Италия, които на външен вид копират английските кежуали. Като се променя стила не се ли променя и съдържанието? Не се ли наблюдава отстъпление по посока на „извънтрибунните“ неща в ущърб на футбола, както се случи в Русия с времето?

– Може много да се разсъждава по този въпрос, но ще се опитам да отговоря кратко. Много ултраси в Италия постепенно се отдалечават от стария стил на „торсидата“ и клонят повече към кежуалите. Но това по-скоро са особени кежуали, които не приличат много на английските. В Рома в частност има цели групи с кежуал фенове, но някак си това не се налага. Сега се водят много разговори за връщането на мегафоните на трибуната и се надявам, че ще бъдат върнати след тях и барабаните, които от 1999 г. не се чуват на Олимпико. Стилът на „торсидата“ е истинският стил в Италия. От кежуалите са приети само дрехите. Основното нещо за нас винаги е клубът, а не фирмата. Можеш да бъдеш от Boys, Fedayn, Lupi или Roma Club Malta, но във всяка ситуация цветът на клуба ще бъде по-важен за авторитета на групировката. Разбира се, има и такива персонажи, които искат да забогатеят и да направят кариера в ултрас движението, но с тях, в частност Ultras Romani, разговорът е кратък. Относно „извънтрибунните неща“ по-добре да попитате лациалите. Те се наричат фенове в английски стил – очевидно разполагат и с необходимите пари. Продават артикули на Irriducibili в английски стил, но явно не се вписват в исторически заложеното понятие ултра’. Връщайки се към кежуалите, не мога да говоря от името на всички от Curva Sud, но малко се различаваме в понятията за ултрас културата. Аз и моите приятели не приемаме кежуал стила. Както и за политиката – за нас има само Рома. Ние открито носим символа на клуба, борим се за клуба, а групата е само „принудителна“ мярка, докато не се възроди единна Curva Sud.

– Колко чести са сблъсъците между ултрасите? При битките има ли някакъв „кодекс“, правила на поведение?

– Сблъсъците често се случват спонтанно, като например по време на дербито Рома – Лацио на 6 декември, или пък миналата неделя във Флоренция. Сблъсъците са неделима част от италианския футбол и без тях лично аз не мога да си представя гостуване или домакински мач със заклетия враг. Разбира се, не винаги се случват масови битки. Кодекс? Главният кодекс е да биеш врага повече и по-силно. Ако се има предвид феърплея, малко вероятно е да го има. Неразделна част от стълкновенията са пиротехниката, камъните, коланите, бутилките. Всичко, което е под ръка. Така че или влизаш в битка, ако чувстваш, че си силен, или заобикаляш случващото се.

– Каква е ситуацията с расизма по стадионите в Италия? Често ли се случват провокации срещу не бели футболисти? Има ли сред ултрасите момчета с не бяла кожа?

– В момента футболната федерация в Италия е затънала в разобличаването на расистите по трибуните. Глобите летят една след друга. На последния мач на Рома като гост на Ювентус, секторът на Юве имаше забрана за посещение заради расистки скандирания. На подобни обиди се подлагат всички. Като се започне от Балотели и се стигне до Синиша Михайлович, който често го наричат „zingaro“, т.е. циганин. В Италия продължава потискането на ултрасите, и глобявайки клубовете, федерацията се опитва да постигне приемането на паспорт на фена и да затегне контрола над привържениците. Но това не помага. Дали има не бели ултраси? Хм.. да кажем.. не всеки италианец може смело да се нарече бял. Особено в южната част на Италия. Не бели ултраси има, но тяхното място на трибуната (да се разбира отделни личности) зависи от идеологията на дадената група. Връщайки се към въпроса за десните и левите трибуни, не искам да слагам етикети за цялата трибуна. По-скоро италианските ултраси на един или друг отбор могат да се разделят именно по политическите възгледи на отделните ултра групировки на трибуната. Това ще бъде много по правилно, отколкото да заключим например, че Лацио и Интер са десни, а Перуджа – леви.

– Срещал ли си се с момчетата от култовата в определени кръгове група Los Fastidios? За тях футболът не е чужд.

– Не. За съжаление не съм се срещал с тях, въпреки че обичам тази група. Виждал съм неведнъж Banda Bassotti и Automatica Aggregazione. Automatica Aggregazione често идват на Curva Sud. През октомври в Рим бях за пореден път на концерт на Banda Bassotti. Страхотни момчета. Може да кажем, че те са свързващото звено между левите романисти и ливорнезите.

рома2

– Политическите организации (било то леви или десни) опитват ли се по някакъв начин да влияят на ситуацията по стадионите?

– Случва се понякога. Сред десните е популярна партията Forza Nuova. На техни акции присъстват много ултраси, поддържащи дясната идеология. В същото време не само фенове, но и футболисти симпатизират на тази организация. Например, небезизвестните Ди Канио, Фабио Канаваро, Джиджи Буфон, Абиати, разбира се, нашият Даниеле де Роси и Алберто Акуилани. Италия е страна на политиката, така че тя е не само по трибуните, но и на терена.

– Чувал съм, че като цяло италианският околофутболен свят е десен. Вярно ли е това?

– Случва се да се чуе това. Десните са много, но и левите са достатъчно. Не мисля, че наистина е десен. По-скоро много се отказват от политиката. Отново тук важна роля играе градът. Рим е традиционно десен град, Ливорно и Бергамо са леви, а Неапол, да го удари гръм, е напълно аполитичен. В Италия винаги ще има и десни, и леви, защото в допълнение към клубната вражда, неразделна част от културата е политическата борба.

– Благодарим за интервюто.

Източник: несъществуващият вече проект ultrasantifa.blogspot.com

Реклами
Публикувано на Без категория и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.