Фашизмът и идеологическата борба по трибуните

Трибуните по стадионите са отражение на обществото. Страст, сила, солидарност, другарство, но и насилие и омраза, които са станали част от играта, която в настоящо време е призната като социално явление. Футболните хулигани се появяват практически едновременно с футбола. Често те са заразени с вируса на фашизма и нацизма. Нацизмът се промъква в обществото, не са изключение и трибуните. От една страна в качеството си на обединяващ елемент на крайнодесните и феновете насилието служи като самоцел, но от друга страна съществува алтернативен път на фенското движение в борбата срещу фашизма, комерсиализацията на футбола и насилието, в засилването на солидарността и колективната работа. Но в края на краищата трибуните са отражение на обществото. „Национализмът се ражда в обществото, а не по трибуните. Обаче футболната среда дава възможност да се изразяват расистки възгледи“ – заявява професорът по социология в Университета в Крит Янис Займакис, който е провел проучване на политизираните трибуни.

Нападението на члена на партията ΣΥΡΙΖΑ (Сириза) Димитрис Стратулис от член на Златната зора на мач на АЕК не е първият инцидент с участието на крайнодесни по стадионите. Съществува ли възможност за проникване на крайнодесни по трибуните? „Това зависи от самите фенове. Никой не може да контролира политическите убеждения. Феновете са тези, които могат да реагират“ – казва журналистът от SportFm Христос Хараламбопулос. „Неонацистите не се появяват от нищото. Ако не са в обществото, откъде биха се появили по футболните трибуни?“

Първата реакция на феновете на АЕК е била действително силна. Original 21 отново са изразили своята социално-политическа позиция и са излезли с изявление, че „трябва да се сложи край веднъж и завинаги на този раков тумор, наречен фашизъм“. „Ние от Original 21 сме потомци на имигранти и бежанци и най-накрая като обикновени хора искаме да стане ясно, че поведението на страхливите червеи, които атакуваха фена на АЕК Стратулис, няма да го търпим и тях ще ги разглеждаме като престъпници. Голямото семейство на АЕК включва хора независимо от цвета на кожата и независимо от гражданството. Човеконенавистните възгледи не се вписват в нашата среда“ – се посочва в изявлението.

Христос Хараламбопулос казва, че са се провели антифашистки мероприятия и в други отбори. Трибуните по стадионите за Златната зора са място, където да си търсят новобранци (Χρυσής Αυγής или Златната зора – гръцка неонацистка партия).

Един от най-известните примери за алтернативна фенска среда е Radical Fans United. Това е открита инициатива на фенове от различни отбори, които вярват в появата на съзнателно фенско движение. Те са за фенове, които искат чист футбол, свободен от комерсиализация, футбол за радикални антифашисти, провеждайки множество колективни мероприятия. „Солидарността е една от целите на инициативата“ – казва Христос Хараламбопулос.

„Държавата знае за това, което се случва по трибуните на стадионите. По тях може да се създаде цяла армия. Тя създава закони, но няма никакви познания за фенските движения. Към тях няма никакви отношения. Твърдо обвинява всички хулигани, а не гледа по делата. Трибуните са хубаво място за вербуване на нови ръководители за Златна зора, главорези и т.н. По този начин могат да създадат цяла армия“ – казва Хараламбопулос.

Свързахме се с професора по социология в Университета в Крит Янис Займакис, който наскоро завърши своето проучване (официалните резултати още не са обявени) за политизацията на организираните фенски групи. Тези проучвания показват, че политическият портрет на футболен фен е крайно разнообразен с абсолютен баланс между големи групи от дясното и лявото, но изненадващо е голямото присъствие на крайната десница, която се появява в периода до укрепването на Златната зора, и високият процент на представители на анархистката среда.

Възгледът на фена

Както казва Займакис, във фенската среда, както и в обществото като цяло, съществува недоверие към основните държавни институции, процентът на това недоволство е висок. 80-85% от запитаните посочват пълно недоверие или изпитват не голямо доверие към държавните учреждения. Особено впечатляващо е ниското ниво на квалификация и трудоустроеност (не повече от 5 по 10-точкова скала). „Във фенското движение има позитиви в ценностите, които служат в качеството на емоционална защита, такива като любов, приятелство, тези ценности ги обединяват около отбора, който служи като концентрация на искрени чувства, обител на страст и другарство“ – отбелязва Займакис.

Насилие и футбол

Инцидентите, свързани с насилието се зараждат още от началото на футбола. Както отбелязва Займакис, футболът като такъв включва сила, физическо и символично насилие. Въпреки това, този вид насилие се е променило от 80-те години. „Футболът се комерсиализира, конкуренцията се засилва“, казва и добавя, че „новият тип насилие“ до голяма степен представлява важен фактор и футболните фенове също са допринесли за това.

Неонацисти по трибуните

За разлика от някои други страни, в Гърция почти няма фенско движение с изразени политически пристрастия. Обединяването на политическите пристрастия на феновете е най-вече имагинерно, но фенове от различни групи се опитват да вкарат във фенското движение своята идеология.

Сближаването на футболния фанатизъм и политическите възгледи започва през 90-те години, засилва се през 2000-те и „в момента се наблюдава в съвременната култура, където се сливат различни стилове и културни възгледи“.

Крайнодесните навлизат по трибуните през 70-те години след създаването на ΝΟΠΟ (Ναζιστική Οργάνωση Παναθηναϊκών Οπαδών – нацистко обединение на феновете на Панатинайкос), както и след създаването на организацията Βασίλειος Βουλγαροκτόνος (Василеос Булгароктонос, наречена в чест на византийския император), също фенове на Панатинайкос. След това в АЕК се появява ΤΟΦΑ (Τρομοκρατική Οργάνωση Φιλάθλων ΑΕΚ – терористична организация на феновете на АЕК). Проучвания показват, че по това време в Солун съществуват крайнодесни групи сред фенските движения, и не само в Солун. През последното десетилетие най-типичен пример е въздействието на Red Nationalist в Олимпиакос. Това е организация, която има собствен форум в интернет и, както казва Займакис, възможно е да има сериозно влияние сред феновете от Θύρας 7 (Gate 7 – фенско обединение на Олимпиакос).

Също така много тревожно е въздействието на „Γαλάζιας Στρατιάς“ (Галасиас стратиас – Синя армия) – обединение, създадено в началото на 2000 г. с активното участие на Златна зора. Тази организация нееднократно е била замесена в инциденти, свързани с нацистки поздрави по стадионите, опъване на националистически транспаранти, расистки нападения и масови крайнодесни демонстрации, например против ЕПО (Гръцка футболна федерация) и предложенията на Турската футболна федерация за подаване на съвместна заявка за домакинство на Евро 2008. Членове на „Синята армия“ са участвали в различни случаи на расистко насилие срещу членове на други етнически групи. „Тревожното е, че те работят с мълчаливото одобрение от компетентните органи и толерантността към тях от спортната преса и част от спортната общност“ – казва Янис Займакис.

Хулиганите и Златна зора: насилието като самоцел

Общото за крайнодесните и хулиганите е насилието като самостоятелна ценност. Излишното позициониране на насилие като способ за разрешаване на конфликти, насилственият образ на фашистките организации, са привлекателен образ за част от фенското движение.
„Патриотичният шовинизъм и националистическата реторика служат като вратичка към увличане на фенските общности, мястото на раждане и постмодернистките елементи от света на бодибилдинга, бойните изкуства и субкултурата скинхедс, както и политическите практики, са станали средство за проникване на крайнодесни в малки футболни общности“, казва Займакис, посочвайки, че „ние живеем в една епоха, в която тези елементи могат да се обединят без необходимостта от съществуване на обединяваща идеология“.

Займакис заявява, че „в разговор с крайнодесни футболни фенове в рамките на проучването, в мен възникна усещането, че те не знаят какво е фашизъм, нацизъм, национализъм. Обикновено говорят за патриотизъм, любов към нацията, любов към отбора. Въпреки това изкривено възприятие на света във фенската култура, физическото превъзходство може много лесно да доведе до такива възгледи“.

Идеологическата борба по трибуните

Фенската общност се използва от крайнодесните в качеството на политическа структура, тази стратегия широко се използва в Европа, например в Италия (клуб Лацио) и в редица други страни. В същото време във фенските общности се появяват много антифашистки и радикални групи (характерни примери са фенските общности на Ливорно в Италия, Санкт Паули в Германия, Марсилия във Франция и т.н.).

Десните групи съществуват в продължение на много десетилетия, но в последно време се разширяват и това е тревожно. Дори през 90-те години много казваха, че това явление изчезва, имало е крайнодесни групи, но те не са били големи. С настъпването на епохата на политизация също се вижда и силен антифашистки блок. В него виждаме сериозни елементи на солидарност и колективно действие. Тук може да се отбележи участието на фенове в солидарни социални мрежи, създаването на такива мрежи и тяхното участие в шествия и различни движения. Свидетели сме на политизация както на едното крило, така и на другото крило. Фенските общности са нееднородни и електични. За това свидетелстват данните от проучването. Трибуните не принадлежат само на едното крило. Всякакви политики се срещат по тях.

Янис Займакис казва, че за намаляването на броя на фашистите по трибуните трябва помощ от всякъде. Ръководствата, клубовете, част от феновете и журналистите трябва да участват в това. Но най-големият проблем не е по трибуните, а в самото общество. „Там се ражда национализма, просто по футболните стадиони има понякога ясно изразени очертания. Фенските общности потенциално представляват възможност за последване на расистки идеологии и националистически възгледи. Пещерният национализъм и егоцентризмът, които могат да присъстват в обществото, по футболните трибуни могат да бъдат изразени по-ясно и да не водят до социално осъждане.

Футболът е популярен и много интересен вид спорт. Той включва в себе си много явления, такива като въображение, колективизъм, изобретателност, техническа и физическа подготовка, и в същото време на стадиона могат да проникнат расизъм, егоцентризъм, национализъм, шовинизъм. Това е спорт, който сега е много комерсиализиран и мнозина смятат, че той вече е отишъл далеч отвъд ценностите, които са в основата на футбола от изминали времена. Това е шоу, в което могат да се намерят различни социални явления, които са в постоянна промяна.

В Гърция, например, ако някой иска да изучава паразитния капитализъм, който е тук, е необходимо да изследва сферата на футбола. Там ще видите много отрицателни аспекти на социалното устройство. Във футбола можете да видите по-ясно връзката между спорта и интересите на дадено лице. Зависими лидерски екипи, политически лидери и други мошеници от политически партии, свързани с клуба, избирателите, потребителите и т.н. Важен фактор в структурата на властовите отношения е силата на фенското движение. Ръководствата на клубовете се стремят да превърнат масовостта и страстта на фенските общности в потребителска енергия, необходима за въртенето на няколко компании, както и за привличане на електорат за политически лидери.

Трябва да се отбележи, че има групи, които не се контролират от футболните клубове и техните администрации, те не встъпват в качеството на послушен инструмент в ръцете на други. „Съществуват фенски общности, които не са болшинство, и мислят по друг начин, опитвайки се да създадат алтернативни представяния на футбола. Те критикуват пристрастията, корупцията, имат критично отношение към пълната комерсиализация на футбола. Бих предложил на всеки да се запознае с подобни алтернативни практики и алтернативни възгледи, които могат да бъдат намерени сред някои групи от фенската общност. Тези възгледи могат да бъдат видени и на транспаранти. Виждали сме транспаранти с текстове от творчеството на Казандзакис (заб. – известен гръцки писател, от 1945 г. ръководител на организацията Съюз на работниците-социалисти) и политически лозунги, които излизат извън рамките на фенската общност. Така че има интересни явления в тази сфера.“

Като цяло многообразието на такива прояви свидетелства за различните възгледи на практика. Съгласно гледната точка на изследователя на политическите процеси в лумпенските среди Хейви Казаля, на транспаранти се виждат агресивни, понякога расистки и сексистки лозунги, срещу гръцката политическа система и нашите кредитори, стига се до бунтовнически обръщения, включващи форми на политически протест с двойнствено политическо и спортно съдържание, а в някои случаи обръщения с преобладаващ в тях политически замисъл.

Източник: tvxs.gr/avtonom.org

Advertisements
Публикувано на Без категория и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s